Сградата на читалището в Лъджене стана на 90 години
Публикувано на 21 Dec 2021 09:24
Ако във Велинград има класация за най-красива сграда, тя трябва да бъде на едно от първите места. Сградата на читалището в Лъджене, покрай която велинградчани и гостите на града минават почти всеки ден, навърши 90 години. Днешното Народно читалище „Отец Паисий-1983“ посрещнало новата 1931 година в нова сграда, разказва Мойсей Праматаров. Благодарение на летописа за читалището, оставен ни от Мойсей Праматаров, можем и днес да се върнем към историята на тази толкова забележителна сграда в центъра на Велинград.
При основаването на читалището през 1893 година неговият първи адрес е хотел „България“ на Иван х. Велев, запасен офицер. В хотела си той отделя салон за читалищна дейност – сценични представления, сказки, събрания и стаичка, в която се помещава първата библиотека. На 6 януари 1905 г. на тази сцена е представлението на пиесата „Граничари“. Това слага началото на самодейния театър в Лъджене. Дотогава всички представления в Чепинското корито се правели в Каменица, а лъдженчани отивали на театър дружно, осветявайки пътя с факли от борина, пише М. Праматаров.
През 1906 г. читалището прави театрално представление в салона на казармата в местността „Бабино бръдце“.
Две години по-късно, през 1908, хотел „Търговски“ на Георги Николов Банскалията приютява читалището. Същата година е открита сградата на училището в центъра на Лъджене. Читалищният театър се мести в училището, а библиотеката и читалнята в хотел „България“. Години наред читалнята съществува в различни кафенета. Чак през 1927 г. читалището получава общинска стая.
От 1904 до 1930 година читалището в Лъджене се мести 7 пъти. През цялото това време читалищното настоятелство търси вариант да изгради своя собствена сграда. На 9 януари 1908 г. е гласувано решение за изграждане на читалище, избран е и строителен комитет с 15 членове. Големият проблем е липсата на подходящо място. Читалищното настоятелство отправя молби към общината, Министерството на просвещението, частни лица. Общинският съвет в Лъджене отпуска 50 000 лева като помощ за изграждането на читалище.
През 1927 г. Лъдженската община взема решение да даде място за читалищна сграда в близост до черквата в селото. Но парцелът от 500-600 кв.м. се оказва недостатъчен. Георги Бакърджиев предлага да дари 1000 кв.м. от свое име и още 1000 кв.м. от името на своята майка за построяване на читалище в градината срещу тяхната къща (къщата е на днешната ул. „Хан Аспарух“, срещу сградата на съда). Читалищното ръководство обаче счита, че мястото е на края на селото и не приема предложението. Със същия аргумент отказват и предложението на общината за ливадите край река Луковица, които също били далеч от центъра.
На 18 май 1928 година, по думите на Мойсей Праматаров „в минута на просветление“, Общинският съвет изпълнява „един свещен културен и граждански дълг“. Лъдженската община осигурява 300 000 лева и парцела, в който ще се гради бъдещата читалищна сграда.
За самата сграда е обявен конкурс, в който участват трима архитекти: арх. Атанасов и арх. Нешев от София и арх. Мумджиев от Пазарджик. Избран е проектът на столичния архитект Атанасов.
На 19 юли 1929 г. е положен основният камък на бъдещата читалищна сграда. Това става в присъствието на представител на Върховния читалищен съвет в България.
Мойсей Праматаров пише, че арх. Атанасов бди над строежа като „майка над рожбата си“. Чрез търг за предприемач на строежа е избран Кузман Попов.
Читалището посреща новата 1931 година в собствен дом – сбъдната мечта на поколения читалищни дейци, за което помага и кметът Милош Колчагов.
Още с влизането в новата сграда на читалището е закупен киноапарат. Така наред с библиотека и театър, читалището вече предлага на местната общност и кино.
Как е изглеждала сграда на читалището през 30-те години на ХХ век виждаме на старите снимки, издирени и запазени от велинградчанина Костадин Златев, който ги предостави за публикуване в „Темпо“. 90 години сградата на читалището пази своето достолепие, красота и стойност на паметник на културата. А от историята на нейното създаване можем да извлечем много поуки, които с пълна сила важат и днес.
Елена Баева
При основаването на читалището през 1893 година неговият първи адрес е хотел „България“ на Иван х. Велев, запасен офицер. В хотела си той отделя салон за читалищна дейност – сценични представления, сказки, събрания и стаичка, в която се помещава първата библиотека. На 6 януари 1905 г. на тази сцена е представлението на пиесата „Граничари“. Това слага началото на самодейния театър в Лъджене. Дотогава всички представления в Чепинското корито се правели в Каменица, а лъдженчани отивали на театър дружно, осветявайки пътя с факли от борина, пише М. Праматаров.
През 1906 г. читалището прави театрално представление в салона на казармата в местността „Бабино бръдце“.
Две години по-късно, през 1908, хотел „Търговски“ на Георги Николов Банскалията приютява читалището. Същата година е открита сградата на училището в центъра на Лъджене. Читалищният театър се мести в училището, а библиотеката и читалнята в хотел „България“. Години наред читалнята съществува в различни кафенета. Чак през 1927 г. читалището получава общинска стая.
От 1904 до 1930 година читалището в Лъджене се мести 7 пъти. През цялото това време читалищното настоятелство търси вариант да изгради своя собствена сграда. На 9 януари 1908 г. е гласувано решение за изграждане на читалище, избран е и строителен комитет с 15 членове. Големият проблем е липсата на подходящо място. Читалищното настоятелство отправя молби към общината, Министерството на просвещението, частни лица. Общинският съвет в Лъджене отпуска 50 000 лева като помощ за изграждането на читалище.
През 1927 г. Лъдженската община взема решение да даде място за читалищна сграда в близост до черквата в селото. Но парцелът от 500-600 кв.м. се оказва недостатъчен. Георги Бакърджиев предлага да дари 1000 кв.м. от свое име и още 1000 кв.м. от името на своята майка за построяване на читалище в градината срещу тяхната къща (къщата е на днешната ул. „Хан Аспарух“, срещу сградата на съда). Читалищното ръководство обаче счита, че мястото е на края на селото и не приема предложението. Със същия аргумент отказват и предложението на общината за ливадите край река Луковица, които също били далеч от центъра.
На 18 май 1928 година, по думите на Мойсей Праматаров „в минута на просветление“, Общинският съвет изпълнява „един свещен културен и граждански дълг“. Лъдженската община осигурява 300 000 лева и парцела, в който ще се гради бъдещата читалищна сграда.
За самата сграда е обявен конкурс, в който участват трима архитекти: арх. Атанасов и арх. Нешев от София и арх. Мумджиев от Пазарджик. Избран е проектът на столичния архитект Атанасов.
На 19 юли 1929 г. е положен основният камък на бъдещата читалищна сграда. Това става в присъствието на представител на Върховния читалищен съвет в България.
Мойсей Праматаров пише, че арх. Атанасов бди над строежа като „майка над рожбата си“. Чрез търг за предприемач на строежа е избран Кузман Попов.
Читалището посреща новата 1931 година в собствен дом – сбъдната мечта на поколения читалищни дейци, за което помага и кметът Милош Колчагов.
Още с влизането в новата сграда на читалището е закупен киноапарат. Така наред с библиотека и театър, читалището вече предлага на местната общност и кино.
Как е изглеждала сграда на читалището през 30-те години на ХХ век виждаме на старите снимки, издирени и запазени от велинградчанина Костадин Златев, който ги предостави за публикуване в „Темпо“. 90 години сградата на читалището пази своето достолепие, красота и стойност на паметник на културата. А от историята на нейното създаване можем да извлечем много поуки, които с пълна сила важат и днес.
Елена Баева
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023