Учени от Велинград и обекти от региона са включени в изследователски проект
Публикувано на 18 Jan 2022 08:53
На 11 ноември 2021 г. между Институт за гората–БАН и Фонд за научни изследвания към МОН, след спечелен конкурс, е сключен договор за финансиране на научноизследователски проект на тема „Адаптирано стопанисване на горски насаждения в условията на климатични промени: пилотно изследване на култури от бял бор (Pinus sylvestris L.)”. Научният колектив включва четирима учени (вкл. от научно-изследователската база за иглолистните гори (ОБИГ) - гр.Велинград) и инженер-агроном от Институт за гората-БАН, задочен докторант към Института, студент в магистърската програма по горско стопанство и трима чуждестранни учени от Университета на Сантяго де Компостела, Испания.
Ръководител на екипа е доц.д-р Татяна Станкова от Институт за гората-БАН. Велинградската база участва чрез доц.д-р Ангел Ферезлиев. Участник в проекта от гр.Велинград е и инж. Борислав Чинков.
Абиотичните фактори, които обуславят развитието на горите, варират от температурни ограничения в бореални и високопланински условия, до влажностни ограничения в условията на континентален и средиземноморски климат, включват мащабни бедствия като снеговали, ветроломи, нападения от насекоми, пожари, наводнения и т.н. и през 21-ви век се променят много по-бързо, отколкото през последните няколкостотин години. Дългосрочните наблюдения за Централна Европа сочат, че концентрацията на CO2 е нараснала с повече от 30% от 1900 г. до наши дни. Данните в световен мащаб показват увеличаване на температурата с около 0.7°C през 20 век, като за Европа това увеличение възлиза на 0.95°C. Освен това, повишаването на атмосферното съдържание на CO2 и на температурата на въздуха са били два до три пъти по-високи през втората половина на ХХ век в сравнение с първата.
Измененията на климата, свързани с глобалното затопляне, повлияват растителните съобщества на сушата в две основни посоки: чрез промяна в зоните на тяхното разпространение и чрез въздействие върху хода, скоростта и продължителността на техния растеж. Макар че горските екосистеми са изложени на климатични промени в продължение на повече от 100 години, последиците върху растежа им все още остават неуловими. Въздействието на изменението на климата върху растежа на дърветата зависи от много процеси, включително и от способността им да реагират на промените в околната среда. Белият бор (Pinus sylvestris L.) е широко разпространен в северното полукълбо дървесен вид, като в Европа границите на ареала му на юг са в планинските райони на южните части на континента (в т. ч. на Балканския полуостров). Към 2011 г. културите от бял бор по площ съставляват над 40% от горските култури в България и са един от най-уязвимите типове горски насаждения през последните десетилетия, склонни към горски пожари, влошаване на здравословното състояние и съхнене на дърветата поради абиотични и биотични фактори. Известно е, че популациите на границата на ареала на видовете се характеризират с по-лоши показатели на приспособимост от тези на популациите в центъра на ареала. Следователно, при очаквани промени в климата, тези популации вероятно ще бъдат изложени на по-висок риск от негативни изменения поради по-ниска способност да се пригодят.
Лесовъдството винаги е било адаптивно в смисъл, че стопанските намеси се основават на миналия опит и настоящото състояние на горските насаждения, но съвременните схеми за стопанисване трябва да вземат предвид и очакваното бъдещо развитие на горите при промени в околната среда, включително свързаната с тях несигурност. Устойчивото стопанисване на горите има за цел оптимизиране на производството на множество блага, като същевременно запазва качеството на горските екосистеми по отношение на биологичното разнообразие, ландшафта и съхраняването на околната среда, задоволявайки нуждите на обществото от отдих и развлечение. Това изисква подробна информация за растежа на дърветата и динамиката на насажденията, включително промените в строежа, уязвимостта и адаптацията към нарушения, което рефлектира в разработването на по-гъвкави модели на горите, които да отразяват промените в условията на растеж и да предвиждат адаптивни стопански стратегии.
Главна цел на новостартиралия проект, който ще се осъществи в рамките на следващите две години (2022г. и 2023 г.), е да бъде разработен комплексен математически модел, който достоверно описва растежа, производителността и отпада, характерни за културите от бял бор у нас и дава адекватни прогнози за динамиката на тези процеси в условията на климатични промени, предлагайки възможности за адаптирано стопанисване на насажденията. При разработването на модела, приоритетно ще бъдат използвани като входни параметри средни и сумарни показатели на дървостоите, данните, за които са налични в таксационните описания на горските насаждения и периодично се актуализират. За улесняване на потенциалните потребители на модела, той ще бъде включен в приложна програма (симулатор), която ще е достъпна в интернет за свободно ползване. Симулаторът ще дава възможност за характеризиране на всички основни количествени показатели на дървостоя и за прогнозиране на тяхното изменение във времето с и без стопанска намеса. Пилотният динамичен модел за бялборови култури ще бъде полезен като база за разработването на подобни модели за всички едновъзрастни горски насаждения, съставляващи над 80% от горския фонд у нас, а приложният софтуер ще бъде разработен като стандартна платформа с възможност за добавяне на аналогични модели за други дървесни видове и типове насаждения, когато такива са налични. Прилагането му може да послужи и за по-адекватна инвентаризация на емисиите и поглъщанията на парникови газове от атмосферата над територията на страната.
Важна част от работата по проекта е свързана с формиране и допълване на бази данни от дългогодишни измервания на постоянни пробни площи в бялборови култури на територията на страната. За целта, работни групи от екипа по проекта ще извършат подробна и прецизна инвентаризация на избрани пробни площи,някои от които се намират на територията на ДГС Алабак и ДГС Селище, в околностите на Велинград и Сърница. За екипиране на всички теренно-изследователски групи и за осигуряване на качествени и ефективни теренни изследвания са предвидени за закупуване модерни измервателни и навигационни инструменти. С потенциал за продължаване и разширяване на проучванията е планираното за закупване в рамките на проекта базисно оборудване за създаване на Лаборатория по дендрохронология (специализиран скенер и софтуер, шлайфмашина, преслерови свредели и консумативи) в ОБИГ, ИГ-БАН - Велинград.
доц. д-р Татяна Станкова, ИГ-БАН - ръководител на проекта
доц. д-р Ангел Ферезлиев, ръководител на ОБИГ, ИГ-БАН-Велинград
Ръководител на екипа е доц.д-р Татяна Станкова от Институт за гората-БАН. Велинградската база участва чрез доц.д-р Ангел Ферезлиев. Участник в проекта от гр.Велинград е и инж. Борислав Чинков.
Абиотичните фактори, които обуславят развитието на горите, варират от температурни ограничения в бореални и високопланински условия, до влажностни ограничения в условията на континентален и средиземноморски климат, включват мащабни бедствия като снеговали, ветроломи, нападения от насекоми, пожари, наводнения и т.н. и през 21-ви век се променят много по-бързо, отколкото през последните няколкостотин години. Дългосрочните наблюдения за Централна Европа сочат, че концентрацията на CO2 е нараснала с повече от 30% от 1900 г. до наши дни. Данните в световен мащаб показват увеличаване на температурата с около 0.7°C през 20 век, като за Европа това увеличение възлиза на 0.95°C. Освен това, повишаването на атмосферното съдържание на CO2 и на температурата на въздуха са били два до три пъти по-високи през втората половина на ХХ век в сравнение с първата.
Измененията на климата, свързани с глобалното затопляне, повлияват растителните съобщества на сушата в две основни посоки: чрез промяна в зоните на тяхното разпространение и чрез въздействие върху хода, скоростта и продължителността на техния растеж. Макар че горските екосистеми са изложени на климатични промени в продължение на повече от 100 години, последиците върху растежа им все още остават неуловими. Въздействието на изменението на климата върху растежа на дърветата зависи от много процеси, включително и от способността им да реагират на промените в околната среда. Белият бор (Pinus sylvestris L.) е широко разпространен в северното полукълбо дървесен вид, като в Европа границите на ареала му на юг са в планинските райони на южните части на континента (в т. ч. на Балканския полуостров). Към 2011 г. културите от бял бор по площ съставляват над 40% от горските култури в България и са един от най-уязвимите типове горски насаждения през последните десетилетия, склонни към горски пожари, влошаване на здравословното състояние и съхнене на дърветата поради абиотични и биотични фактори. Известно е, че популациите на границата на ареала на видовете се характеризират с по-лоши показатели на приспособимост от тези на популациите в центъра на ареала. Следователно, при очаквани промени в климата, тези популации вероятно ще бъдат изложени на по-висок риск от негативни изменения поради по-ниска способност да се пригодят.
Лесовъдството винаги е било адаптивно в смисъл, че стопанските намеси се основават на миналия опит и настоящото състояние на горските насаждения, но съвременните схеми за стопанисване трябва да вземат предвид и очакваното бъдещо развитие на горите при промени в околната среда, включително свързаната с тях несигурност. Устойчивото стопанисване на горите има за цел оптимизиране на производството на множество блага, като същевременно запазва качеството на горските екосистеми по отношение на биологичното разнообразие, ландшафта и съхраняването на околната среда, задоволявайки нуждите на обществото от отдих и развлечение. Това изисква подробна информация за растежа на дърветата и динамиката на насажденията, включително промените в строежа, уязвимостта и адаптацията към нарушения, което рефлектира в разработването на по-гъвкави модели на горите, които да отразяват промените в условията на растеж и да предвиждат адаптивни стопански стратегии.
Главна цел на новостартиралия проект, който ще се осъществи в рамките на следващите две години (2022г. и 2023 г.), е да бъде разработен комплексен математически модел, който достоверно описва растежа, производителността и отпада, характерни за културите от бял бор у нас и дава адекватни прогнози за динамиката на тези процеси в условията на климатични промени, предлагайки възможности за адаптирано стопанисване на насажденията. При разработването на модела, приоритетно ще бъдат използвани като входни параметри средни и сумарни показатели на дървостоите, данните, за които са налични в таксационните описания на горските насаждения и периодично се актуализират. За улесняване на потенциалните потребители на модела, той ще бъде включен в приложна програма (симулатор), която ще е достъпна в интернет за свободно ползване. Симулаторът ще дава възможност за характеризиране на всички основни количествени показатели на дървостоя и за прогнозиране на тяхното изменение във времето с и без стопанска намеса. Пилотният динамичен модел за бялборови култури ще бъде полезен като база за разработването на подобни модели за всички едновъзрастни горски насаждения, съставляващи над 80% от горския фонд у нас, а приложният софтуер ще бъде разработен като стандартна платформа с възможност за добавяне на аналогични модели за други дървесни видове и типове насаждения, когато такива са налични. Прилагането му може да послужи и за по-адекватна инвентаризация на емисиите и поглъщанията на парникови газове от атмосферата над територията на страната.
Важна част от работата по проекта е свързана с формиране и допълване на бази данни от дългогодишни измервания на постоянни пробни площи в бялборови култури на територията на страната. За целта, работни групи от екипа по проекта ще извършат подробна и прецизна инвентаризация на избрани пробни площи,някои от които се намират на територията на ДГС Алабак и ДГС Селище, в околностите на Велинград и Сърница. За екипиране на всички теренно-изследователски групи и за осигуряване на качествени и ефективни теренни изследвания са предвидени за закупуване модерни измервателни и навигационни инструменти. С потенциал за продължаване и разширяване на проучванията е планираното за закупване в рамките на проекта базисно оборудване за създаване на Лаборатория по дендрохронология (специализиран скенер и софтуер, шлайфмашина, преслерови свредели и консумативи) в ОБИГ, ИГ-БАН - Велинград.
доц. д-р Татяна Станкова, ИГ-БАН - ръководител на проекта
доц. д-р Ангел Ферезлиев, ръководител на ОБИГ, ИГ-БАН-Велинград
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023