„Изгубени мечти“ е заглавието на новата книга на Александър Делсизов. Авторът е роден в Драгиново, където в периода 1973-79 г. е народен съветник на обществени начала, от 1974 до 1979 г. е председател на читалището, от 1979 до 1988 г. е кметски наместник, а от 1985 до 2002 г. е член и председател на ЛДР – Драгиново. Завършил е школа за запасни офицери във Враца, а по-късно и Военната академия „Г. С. Раковски“ в София със звание капитан. През 1974 г. започва работа в РПК „Чепинска долина“ във Велинград и става член на БКП.
„Изгубени мечти“ е втората книга на Александър Делсизов след „Онеправданата дружинка“. Тя започва с напомняне: “Народ, който не си знае собствената история, не си знае ценностите, то този народ се счита за забравен, а след това за мъртъв. Никога човек не трябва да забравя и изглупява от какво тесто е замесен, какъв му е произхода, какви са му корените, кои са му предците. Не трябва да се забравя, че както сме се появили на този свят, тако един ден така и ще си отидем от него.“
В основата на книгата е историята – от световната до личната. Авторът пречупва през личния си поглед, мироглед и въпроси много исторически събития. Ценност на книгата са и разказаните лични истории на съселяни и съвременници, в които се оглеждат различни времена и епохи. Разказва истории от Втората световна война, от партизанското движение, за възродителния процес – „за да знаят днешните младежи, че не всичко изглежда така, както разказват днешните демократи, родолюбци и патриоти“. В книгата е публикуван и разговор на автора с генерал Атанас Семерджиев, когото определя като достоен държавник и човек. С уважение разказва и за работата на Иван Благов като кмет на село Драгиново, който според автора трябва да е пример за всички, заемали този пост след него. Редом с истории за промените след 1989 г., за избори и политически крамоли авторът събира факти и за културния живот в Драгиново, съсредоточен в читалищната дейност.
„Изгубени мечти“ завършва с въпроса дали някога ще бъдат оценени от поколенията хората, работили винаги на обществени начала, без хонорар и давали всичко за благото на родината и народа. Отговорът на Александър Делсизов е: „Времето ще покаже!“
Елена Баева
НОВА КНИГА: Истории от Драгиново в „Изгубени мечти“
