Пътят на светеца Михаил Войн Български от Родопите до Търново
Публикувано на 01 Feb 2022 09:23
В няколко броя вестник „Темпо“ ще публикува научното изследване на Свилен Топчиев от сдружение „Суткя“ - Ракитово. Изследването търси връзките на светеца Михаил Войн Български с историята на Чепинско и особено с местността Градот над Ракитово, която е архитектурен паметник от национално значение и очаква своето по-детайлно проучване и популяризиране.
Кога и как Св. Михаил Войн става духовен закрилник на България?
Възраждането на българската държава след византийското владичество, продължило около два века, свързва Северозападните Родопи с Търново по един категоричен начин. Връзката са Асеневци – възстановителите на Второто българско царство. От това време тази част от Родопите е наречена Славиеви гори по името на владетеля Алексий Слав – сестрин син на братята Теодор (Петър), Асен (Иван-Асен І) и Йоаница (Калоян).
През есента на 1185 г. братята Теодор, Асен и Калоян вдигат въстание срещу ромеите и най-големият брат Теодор бил коронясан за цар под името Петър ІV (1185 - 1197). Приемането на името Петър показва желанието новият цар да бъде приет за наследник на цар Петър І, син на цар Симеон. Войските на въстаниците се отправили към Велики Преслав – столицата на България от времето на царете Симеон и Петър І. Градът се оказал силно укрепен и не могли да го превземат. Тогава новият цар Петър ІV се отправил към „първобунтовния” Търновград. Така Търново става столица на Второто българско царство. Византийският император Исак ІІ Ангел предприел поход и през лятото на 1186 г. войските му се озовали в Мизия. Но с пратеници цар Петър ІV го уверил, че е готов да се смири пред неговата власт. Исак ІІ Ангел, който не можел да повярва, че българите са в състояние да му се противопоставят, веднага се върнал в столицата си Константинопол. В същото време по-малкият брат Асен бил на север от Дунав за помощ и когато се върнал от там с голяма куманска войска цар Петър ІV веднага се присъединил към него и обявили намерението да възстановят старата българска държава, включваща Мизия, Тракия и Македония.
В следващите години цар Петър, който имал болки в краката, остава постепенно в сянката на брат си Асен. Петър е считан за цар до 1190 г., когато на престола официално застава брат му Асен под името Иван-Асен І. През 1196 г. Иван-Асен І е убит от братовчед си Иванко, който, подкрепян от византийците, превзел столицата Търново. Старият цар Петър ІV, заедно с най-младия брат Калоян, обсадил Търново. Византийците обещали помощ на Иванко, но не удържали на обещанието си и той избягал в Константинопол. Вероятно пак с византийски заговор в началото на 1197 г. цар Петър ІV бил „пронизан от меча на свой сънародник” .
Калоян е роден около 1168-1169 г. с името Йоан, но като най-малък го наричали Йоаница. Една от клаузите на сключения в Ловеч през 1187 г. договор за мир между Византия и България, което означавало признаване на възобновената българска държава, предвиждал Йоаница да отиде в Константинопол като заложник. Той живял в Константинопол до 1189 г., когато успял да избяга. От тогава чак до смъртта си по-големият му брат Асен го държал плътно до себе си. Връщайки се на престола през 1196 г. най-големият брат Петър взел Йоаница за свой помощник в управлението и уреждането на държавните дела.
След смъртта на най-големия брат Петър през 1197 г. Йоаница е провъзгласен за цар под името Калоян. Бил на 28-29 години, едър и силен, на моменти избухлив и сприхав, много красив (кало-Йоан – „хубавия” Йоан, Калоян). Участието заедно с неговите братя при уреждането на държавните дела и в битките през последните 6-7 години му донесло достатъчен военен и дипломатически опит. А през годините плен в Константинопол опознал вероломството и лукавството на византийците и ги намразил. По-късно, по примера на Василий ІІ Българоубиец, искал да го наричат „ромеоубиец”. В очите на византийските летописци бил жесток и кръвожаден владетел, който на моменти имал пристъпи на лудост.
При направените археологически разкопки на църквата „Св. 40 мъченици” в Търново е открит скелетът на Калоян. Бил е висок около два метра. При огледа на черепа му е открита следа от жестока рана от бойна брадва, получена през младежките години. „Ударът е бил много силен и е нанесъл трайни увреждания. При опипването на вътрешната част на черепа се докосваше един ръб, който е притискал силно мозъка на цар Калоян – антрополозите бяха единодушни, че понякога този натиск е предизвиквал жестоки болки, които са могли да доведат и до умопомрачение. Вероятно по време на тези пристъпи цар Калоян е изпадал в онези състояния, за които говорят византийските историци. Но това са били моментни припадъци, които не могат да повлияят на цялостната преценка за неговата природа – тя се отличавала с необикновена справедливост, особено по отношение на народа” .
Калоян бил страшен и безпощаден за ромейската аристокрация, също така бил добър военачалник и отличен дипломат. След като се укрепил в Търново и усмирил болярите, той насочил погледа си към българските земи, които били още част от Византия. За неговата държавническа мъдрост можем да съдим по това, че приел предложението за сътрудничество на убиеца на брат си Асен – Иванко, който бил назначен от император Алексий ІІІ Ангел за управител на Пловдивска област като награда за измяната. През 1197-1198 г. Иванко убеждава императора да му позволи да възстанови крепостите по северния склон на Западните Родопи, в това число крепостите Раковица над с. Голямо Белово (сега гр. Белово), Баткунион край с. Баткун (сега квартал на с. Паталеница) и Цепина край днешното с. Дорково. По споразумение с цар Калоян Иванко вдига въстание през 1198 г. и отцепва Пловдивска област от Византия. Срещу него е изпратен протостратор Мануил Камица, но Иванко го разграмява край Баткунион и пленява самия Мануил Камица, след което го предава на Калоян. Иванко обикаля Северозападните Родопи, към които принадлежи Чепинско. Император Алексий ІІІ Ангел иска среща с него, но Иванко се страхува и за да осигури сигурността си пожелал императорът да подпише хрисовул, да изпрати невръстната му годеница Теодора – дъщеря на севастократор Исак Комнин, да се закълне над евангелието да не му навреди. Императорът обещава всичко, но по време на срещата залавя Иванко и го хвърля в тъмница (вероятно в Асеновградската крепост), където той умира след около три години.
Срещу Калоян в този момент се появява нов враг – латинците от ІV кръстоносен поход. Но той ги разбива през април 1205 г. край Адрианопол (Одрин). На 14 април 1205 г. е избит цветът на западноевропейското рицарство. Една година след завладяването на Константинопол дните на Латинската империя са преброени.
В тази тежка обстановка, заобиколен отвсякъде от врагове, най-страшните от които ромеи и латинци, преследван от коварни заговори, довели до смъртта на братята му, Калоян е безмилостен към ромейската и латинската аристокрации. Още през лятото на 1205 г. по молба на пловдивчани и особено на богомилите и павликяните от Пловдив, той се отправя към града. Византийската аристокрация се противопоставя, но градът скоро е овладян и плячкосан. Укрепленията били сринати. По това време Калоян се е насочил към крепостите по северните склонове на Западните Родопи. По сведение на краеведа Стефан Захариев „баткунски-ты Елине, споредъ стари-ты повестввуванiя, са съществували до времето на Българскiйтъ Царъ Кало-Иваница, когото тукашни-ты Българе наричатъ Калиянчо, кой-то е превзелъ и развалилъ баткунска-та и пловдивска-та крепости” .
При превземането на крепостите по северните склонове на Западните Родопи и идването в Чепинско Калоян е научил за Светеца Михаил Войн, родом българин, от градчето Потука. Като държавник, той е имал нужда да покаже, че българите са имали войни както на бойното поле така и на полето на вярата. А и лично Калоян е имал собствен, вътрешен мотив да се докосне до светеца, защото Михаил Войн освен всичко друго се е славел и като лечител. Говорело се, че мощите на светеца са излекували много хора.
Кой е Михаил Войн и защо Калоян проявява интерес към този светец в годината на разгрома на латинците?
За Михаил Войн научаваме от неговото „Проложно житие“, стихове от „Зимския стишен пролог“ и „Похвалното слово“ за светеца написано от патриарх Евтимий Търновски. Паметта на Св. Михаил се отбелязва на 22 ноември, малко след деня на Архангел Михаил 8 ноември. Съществува пряка връзка между ангела и светеца, която не е свързана само с името, но и с делата. Архангел Михаил побеждава Сатана на Небето, а Св. Михаил побеждава Змея на Земята. Заради своето змееборство Св. Михаил Войн е наричан още Българския Свети Георги.
Светецът Михаил Войн е почитан и в Русия. „Мълвата за чудото на Михаил Войн от Потука в битката със Змея достига и до Киев. Българският светец е включен в руския исторически епос като Михайло Потык. Заедно с Илья Муромец и Добрыня Никитич, Михайло Потык е един от тримата най-големи ранноруски епически герои – защитници на Киевска Русь. Според руски автори [Аникин, В. Русский богатырский эпос. М., 1964, с. 40 - 48] между Михайло Потык и св. Михаил Войн от Потука има безспорна връзка” .
През 1205 г., след разгрома на рицарите латинци край град Адрианопол (дн. Одрин), цар Калоян намира мощите на Св. Михаил Войн, родом българин от Родопите, живял през ІХ век по времето на славния княз Борис І Михаил. Той приема това като знамение и отнасяйки мощите на светеца в Търново прави символична връзка между Първата и Втората българска държава. От местен светец Михаил Войн става закрилник на Търновска България.
За град Потука
Съществуват множество предположения за родното място на Михаил Войн – градчето Потука. Сведенията за него са оскъдни и това отваря възможност за подкрепата на различни версии. В „История на Българската църква” от Димитър Цухлев са включени и житията на християнските светци. Ето какво е отбелязано в краткото житие на Михаил Войн: „Св. Михаил Български войник бил родом от гр. Потук (вероятно гр. Батак). Живял свято и затова е наречен „святото дете“. Като храбър и със слово храбро се е сражавал с противниците на Христовата вяра. Починал в 867 година. Господ го прославил с мощи нетленни, чудотворни”.
Историческите източници сочат възникването на селището Батак във връзка с помохамеданчванито на Чепинския край през втората половина на 17 век (според П. Петров помохамеданчването е през 1666 г., а според В. Мутафчиева в периода 1657-1658 г.). Това означава, че не е възможно то да бъде идентифицирано като Потука, тъй като е възникнало няколко века по-късно.
Свилен Топчиев
(Следва)
В централната част на Ракитово са разположени бюст-скулптури на трима български владетели - Цар Иван Асен I (1187 - 1196), Цар Иван Асен II (1218 - 1241) и на Цар Калоян (1197 - 1207), дело на почетния гражданин на Ракитово Крум Дамянов.
Кога и как Св. Михаил Войн става духовен закрилник на България?
Възраждането на българската държава след византийското владичество, продължило около два века, свързва Северозападните Родопи с Търново по един категоричен начин. Връзката са Асеневци – възстановителите на Второто българско царство. От това време тази част от Родопите е наречена Славиеви гори по името на владетеля Алексий Слав – сестрин син на братята Теодор (Петър), Асен (Иван-Асен І) и Йоаница (Калоян).
През есента на 1185 г. братята Теодор, Асен и Калоян вдигат въстание срещу ромеите и най-големият брат Теодор бил коронясан за цар под името Петър ІV (1185 - 1197). Приемането на името Петър показва желанието новият цар да бъде приет за наследник на цар Петър І, син на цар Симеон. Войските на въстаниците се отправили към Велики Преслав – столицата на България от времето на царете Симеон и Петър І. Градът се оказал силно укрепен и не могли да го превземат. Тогава новият цар Петър ІV се отправил към „първобунтовния” Търновград. Така Търново става столица на Второто българско царство. Византийският император Исак ІІ Ангел предприел поход и през лятото на 1186 г. войските му се озовали в Мизия. Но с пратеници цар Петър ІV го уверил, че е готов да се смири пред неговата власт. Исак ІІ Ангел, който не можел да повярва, че българите са в състояние да му се противопоставят, веднага се върнал в столицата си Константинопол. В същото време по-малкият брат Асен бил на север от Дунав за помощ и когато се върнал от там с голяма куманска войска цар Петър ІV веднага се присъединил към него и обявили намерението да възстановят старата българска държава, включваща Мизия, Тракия и Македония.
В следващите години цар Петър, който имал болки в краката, остава постепенно в сянката на брат си Асен. Петър е считан за цар до 1190 г., когато на престола официално застава брат му Асен под името Иван-Асен І. През 1196 г. Иван-Асен І е убит от братовчед си Иванко, който, подкрепян от византийците, превзел столицата Търново. Старият цар Петър ІV, заедно с най-младия брат Калоян, обсадил Търново. Византийците обещали помощ на Иванко, но не удържали на обещанието си и той избягал в Константинопол. Вероятно пак с византийски заговор в началото на 1197 г. цар Петър ІV бил „пронизан от меча на свой сънародник” .
Калоян е роден около 1168-1169 г. с името Йоан, но като най-малък го наричали Йоаница. Една от клаузите на сключения в Ловеч през 1187 г. договор за мир между Византия и България, което означавало признаване на възобновената българска държава, предвиждал Йоаница да отиде в Константинопол като заложник. Той живял в Константинопол до 1189 г., когато успял да избяга. От тогава чак до смъртта си по-големият му брат Асен го държал плътно до себе си. Връщайки се на престола през 1196 г. най-големият брат Петър взел Йоаница за свой помощник в управлението и уреждането на държавните дела.
След смъртта на най-големия брат Петър през 1197 г. Йоаница е провъзгласен за цар под името Калоян. Бил на 28-29 години, едър и силен, на моменти избухлив и сприхав, много красив (кало-Йоан – „хубавия” Йоан, Калоян). Участието заедно с неговите братя при уреждането на държавните дела и в битките през последните 6-7 години му донесло достатъчен военен и дипломатически опит. А през годините плен в Константинопол опознал вероломството и лукавството на византийците и ги намразил. По-късно, по примера на Василий ІІ Българоубиец, искал да го наричат „ромеоубиец”. В очите на византийските летописци бил жесток и кръвожаден владетел, който на моменти имал пристъпи на лудост.
При направените археологически разкопки на църквата „Св. 40 мъченици” в Търново е открит скелетът на Калоян. Бил е висок около два метра. При огледа на черепа му е открита следа от жестока рана от бойна брадва, получена през младежките години. „Ударът е бил много силен и е нанесъл трайни увреждания. При опипването на вътрешната част на черепа се докосваше един ръб, който е притискал силно мозъка на цар Калоян – антрополозите бяха единодушни, че понякога този натиск е предизвиквал жестоки болки, които са могли да доведат и до умопомрачение. Вероятно по време на тези пристъпи цар Калоян е изпадал в онези състояния, за които говорят византийските историци. Но това са били моментни припадъци, които не могат да повлияят на цялостната преценка за неговата природа – тя се отличавала с необикновена справедливост, особено по отношение на народа” .
Калоян бил страшен и безпощаден за ромейската аристокрация, също така бил добър военачалник и отличен дипломат. След като се укрепил в Търново и усмирил болярите, той насочил погледа си към българските земи, които били още част от Византия. За неговата държавническа мъдрост можем да съдим по това, че приел предложението за сътрудничество на убиеца на брат си Асен – Иванко, който бил назначен от император Алексий ІІІ Ангел за управител на Пловдивска област като награда за измяната. През 1197-1198 г. Иванко убеждава императора да му позволи да възстанови крепостите по северния склон на Западните Родопи, в това число крепостите Раковица над с. Голямо Белово (сега гр. Белово), Баткунион край с. Баткун (сега квартал на с. Паталеница) и Цепина край днешното с. Дорково. По споразумение с цар Калоян Иванко вдига въстание през 1198 г. и отцепва Пловдивска област от Византия. Срещу него е изпратен протостратор Мануил Камица, но Иванко го разграмява край Баткунион и пленява самия Мануил Камица, след което го предава на Калоян. Иванко обикаля Северозападните Родопи, към които принадлежи Чепинско. Император Алексий ІІІ Ангел иска среща с него, но Иванко се страхува и за да осигури сигурността си пожелал императорът да подпише хрисовул, да изпрати невръстната му годеница Теодора – дъщеря на севастократор Исак Комнин, да се закълне над евангелието да не му навреди. Императорът обещава всичко, но по време на срещата залавя Иванко и го хвърля в тъмница (вероятно в Асеновградската крепост), където той умира след около три години.
Срещу Калоян в този момент се появява нов враг – латинците от ІV кръстоносен поход. Но той ги разбива през април 1205 г. край Адрианопол (Одрин). На 14 април 1205 г. е избит цветът на западноевропейското рицарство. Една година след завладяването на Константинопол дните на Латинската империя са преброени.
В тази тежка обстановка, заобиколен отвсякъде от врагове, най-страшните от които ромеи и латинци, преследван от коварни заговори, довели до смъртта на братята му, Калоян е безмилостен към ромейската и латинската аристокрации. Още през лятото на 1205 г. по молба на пловдивчани и особено на богомилите и павликяните от Пловдив, той се отправя към града. Византийската аристокрация се противопоставя, но градът скоро е овладян и плячкосан. Укрепленията били сринати. По това време Калоян се е насочил към крепостите по северните склонове на Западните Родопи. По сведение на краеведа Стефан Захариев „баткунски-ты Елине, споредъ стари-ты повестввуванiя, са съществували до времето на Българскiйтъ Царъ Кало-Иваница, когото тукашни-ты Българе наричатъ Калиянчо, кой-то е превзелъ и развалилъ баткунска-та и пловдивска-та крепости” .
При превземането на крепостите по северните склонове на Западните Родопи и идването в Чепинско Калоян е научил за Светеца Михаил Войн, родом българин, от градчето Потука. Като държавник, той е имал нужда да покаже, че българите са имали войни както на бойното поле така и на полето на вярата. А и лично Калоян е имал собствен, вътрешен мотив да се докосне до светеца, защото Михаил Войн освен всичко друго се е славел и като лечител. Говорело се, че мощите на светеца са излекували много хора.
Кой е Михаил Войн и защо Калоян проявява интерес към този светец в годината на разгрома на латинците?
За Михаил Войн научаваме от неговото „Проложно житие“, стихове от „Зимския стишен пролог“ и „Похвалното слово“ за светеца написано от патриарх Евтимий Търновски. Паметта на Св. Михаил се отбелязва на 22 ноември, малко след деня на Архангел Михаил 8 ноември. Съществува пряка връзка между ангела и светеца, която не е свързана само с името, но и с делата. Архангел Михаил побеждава Сатана на Небето, а Св. Михаил побеждава Змея на Земята. Заради своето змееборство Св. Михаил Войн е наричан още Българския Свети Георги.
Светецът Михаил Войн е почитан и в Русия. „Мълвата за чудото на Михаил Войн от Потука в битката със Змея достига и до Киев. Българският светец е включен в руския исторически епос като Михайло Потык. Заедно с Илья Муромец и Добрыня Никитич, Михайло Потык е един от тримата най-големи ранноруски епически герои – защитници на Киевска Русь. Според руски автори [Аникин, В. Русский богатырский эпос. М., 1964, с. 40 - 48] между Михайло Потык и св. Михаил Войн от Потука има безспорна връзка” .
През 1205 г., след разгрома на рицарите латинци край град Адрианопол (дн. Одрин), цар Калоян намира мощите на Св. Михаил Войн, родом българин от Родопите, живял през ІХ век по времето на славния княз Борис І Михаил. Той приема това като знамение и отнасяйки мощите на светеца в Търново прави символична връзка между Първата и Втората българска държава. От местен светец Михаил Войн става закрилник на Търновска България.
За град Потука
Съществуват множество предположения за родното място на Михаил Войн – градчето Потука. Сведенията за него са оскъдни и това отваря възможност за подкрепата на различни версии. В „История на Българската църква” от Димитър Цухлев са включени и житията на християнските светци. Ето какво е отбелязано в краткото житие на Михаил Войн: „Св. Михаил Български войник бил родом от гр. Потук (вероятно гр. Батак). Живял свято и затова е наречен „святото дете“. Като храбър и със слово храбро се е сражавал с противниците на Христовата вяра. Починал в 867 година. Господ го прославил с мощи нетленни, чудотворни”.
Историческите източници сочат възникването на селището Батак във връзка с помохамеданчванито на Чепинския край през втората половина на 17 век (според П. Петров помохамеданчването е през 1666 г., а според В. Мутафчиева в периода 1657-1658 г.). Това означава, че не е възможно то да бъде идентифицирано като Потука, тъй като е възникнало няколко века по-късно.
Свилен Топчиев
(Следва)
В централната част на Ракитово са разположени бюст-скулптури на трима български владетели - Цар Иван Асен I (1187 - 1196), Цар Иван Асен II (1218 - 1241) и на Цар Калоян (1197 - 1207), дело на почетния гражданин на Ракитово Крум Дамянов.
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023