В началото на 2022 г. излезе от печат книгата „Тодевият род от Банско“. Неин автор е Никола Тодев, който макар и да живее във Велинград, все нещо го тегли към Банско – градчето под Пирин, което неговият дядо Никола Тодев напуснал около 1903 година. Към Банско и към миналото на неговия род го тегли повикът на кръвта, както и убеждението, че всеки човек духовно е свързан с предците си. Затова посвещава 30 години труд на създаването на тази книга, която има много какво да разкаже и на банскалии, и на велинградчани.
Тежка, отговорна и благодатна – така определя Никола Тодев работата си по написването на родовата хроника на Тодевия род от Банско. И допълва: „Хората от този достоен род в никакъв случай не бива да потънат в забрава. Родословното ни дърво е буйно избуяло с много млади клонки и листенца. И днес с много достойни имена и личности по върховете на дървото. Потомците, улисани в ежедневните работи и грижи, трябва да помнят и знаят предците си. За да пазят и продължат неопетнени честта и достойнството на този род. Той заслужава това уважение!“.
В днешно време рядко говорим с уважение за нещо или за някого. А книгата на Никола Тодев е пропита с уважение. На първо място с уважение към „Коренът“, защото без корен няма дърво. За да открие корена на Тодевия род, авторът е проучил много документи, архиви, спомени, провел е много срещи и разговори, запознал се е с вековната история на Банско. Това е невидим, но тежък и отговорен труд, без който нито една родова хроника не може да бъде създадена. Помага му и фактът, че от години се занимава с генеалогия и сам е съставил истинска гора от родословни дървета – като се започни от древността на рода човешки от Адам и Ева, през славни български герои като Паисий Хилендарски, Левски, Ботев, Вазов, на български борци за Македония като Гоце Делчев и Тодор Александров, на нашия земляк Владо Черноземски (Величко Керин), на български владетели, на диктатори като Ленин, Сталин, Хитлер, Тодор Живков , политици като Бойко Борисов, Барак Обама, Владимир Путин и артисти като Владимир Висоцки.
Така, както не може със сигурност да се твърди кога и как е основано селището край река Глазне, така все още не са открити достоверни исторически извори за корена на Тодевия род. Никола Тодев е успял да издири, че фамилията Тодеви се е получила от прякора на пра-пра- дядо Методи, когото банскалии наричали Тоде. Най-известният представител на рода е неговият син Радован (Радон), който заедно със съпругата му Милана са поставени, по думите на автора, „в дънера на масивното стъбло на старото и голямо, кичесто родословно дърво на Тодевия род от град Банско“. Името на техния син Лазар (Лазко) е запазено на свято за Банско (а и за България) място – църквата „Света Троица“, за чието изграждане около 1830 година помогнали много от местните фамилии. Сред имената на тогавашните първенци на селището е и кир (титла, с която удостоявали високообразованите хора по онова време) Лазар Тодев. Неговата съпруга Милана също име своето място в историята на Банско като пример за безстрашна и силна българка.
В книгата си Никола Тодев е съставил и нарисувал общо 23 родови дървета, като по този начин е събрал ценна информация за всички разклонения на големия род (включително и за родството на Тодевия род с рода на Паисий Хилендарски). Но е направил и много повече от това да състави схемите на родословията – събрал е и е оставил за поколенията вълнуващи истории от живота на техните предци. Като историята на кир Никола Лазаров Тодев, наречен от автора „ мъдър човек и народен закрилник“, стигнал до поста на висш чиновник в Османската империя, който се преборил за привилегията в Банско да не замръква турчин. Запомнен е и с борбата си за църковна независимост и организирания бойкот срещу гръцки владика, който в Банско бил посрещнат и изпратен с биене на празни газени тенекии и дюдюкане. През 1864 г. кир Никола построява зад църквата „Света Троица“ масивна, типично банска къща – „крепост с тайници, кула, бойници, широк чардак“, в която отсядали Гоце Делчев, Яне Сандански, Христо Чернопеев и други комити и войводи. Именно тази къща – „един от архитектурните и художествени бисери на градчето“, авторът Никола Тодев е нарисувал собственоръчно на титулната страница на своята книга.
В книгата четем историята на Никола и Златина Тодеви – семейство артисти със силно присъствие в българското кино и театър. Авторът разказва за Мария (Марушка) Тодева-Буйнова, наречена банската Райна Княгиня, която през 1902 г. извезва бойното знаме на въстаниците от Разложки революционен район и оставя ценни спомени за Илинденското въстание в Банско. На страниците на книгата е и историята на кир Благо Тодев, който гордо се опълчил на гръцкия владика, че не може да го гони от църквата, която баща му е градил. Гробът на Благо Тодев е в двора на църквата „Св. Троица“ като знак на почит към смелостта, с която побеждава банда разбойници в местността Мозговица. Той е изградил и Кулата или Тодевия кемер в Банско.
Сред най-емоционалните истории в книгата е тази за войводата Радон Тодев, когото авторът нарича „икона, жив светец, емблема на героизъм, саможертва и човешка доблест“. През септември 1903 г. Радон Тодев събира чета от 27 юнаци и преди да тръгнат на битка, съзнавайки че отиват на смърт, войводата ги води в църква, за да ги опее свещеник. Отецът вместо заупокойна молитва запява стара хайдушка песен. Четата е разгромена, но споменът за Радон Тодев и днес живее в песни и предания.
И още една история, която Никола Тодев разказва с гордост и мъка едновременно – историята на неговия дядо Никола Тодев (дедо Коле), който се мести да живее заедно със съпругата си Елена в Чепино и трите им деца Александър, Люба и Борис. Прозрял, че бъдещето на Чепино е в курорта, през 1929 г. той построява красивата 4-етажна сграда на хотел-градина „Природа“, близо до езерото Клептуза и жп-гарата. Този хотел също е нарисуван от автора на титулната страница на книгата, редом с родовата къща в Банско. През 1935 г. в хотел „Природа“ гостува цар Борис III, който дошъл за откриването на новопостроената жп линия. През 1948 г., по силата на приетия от комунистите Закон за национализация на едрата градска собственост, хотелът е отнет от Никола Тодев, а на семейството е разрешено да вземе една маса и по един стол на човек… Въпреки тежкия удар и последвалите репресии, дедо Коле оставя спомена за широко скроен човек, известен с шеги, закачки и лакърдии – тях внукът Никола Тодев преди години събра в отделна книжка.
С обяснимо вълнение авторът разказва историята и на своя баща Борис Тодев, завършил Държавното висше училище за финансови и административни науки в София и Школата за запасни офицери, офицер от Пехотен 27-ми Чепински полк. В книгата е намерил място споменът на поручик Борис Тодев за боя на връх Милеви скали на 4 септември 1944 г. Неговият разказ на човек, участвал в събитието, разкрива една различна гледна точка от тази на дългогодишната официална пропаганда. Дано повече хора да прочетат разказа на Борис Тодев, защото докато не вникнем по-дълбоко в тези страници от историята си, все ще се губим по пътя. Борис Тодев участва във Втората Световна война като командир на взвод към минохвъргачната рота на 27-ми Чепински полк, тежко ранен при сражение край Крива паланка. Връща се жив от войната, но следват разпити и обвинения в „народната милиция“ в Пловдив, а върху семейството е лепнато клеймото на засегнати от национализацията. През 1949 г. създава семейство с Невенка Масларова, в което се раждат Елка Тодева – професор и преподавател по английски език в университети в близо 30 държави на 5 континента и Никола Тодев – автор на родовата хроника, който със съпругата Ели е горд родител на синовете Борис и Васил.
Никола Тодев споделя с читателя, че обстойното му проучване е в търсене на отговор на въпроса „Кои сме ние?“. Отговорът е в характеристиката, която зависливци от съседните селища дават за банскалии: „Абе тия бащани и кото спят, па са будни – мислят, кроят все нещо ново…“. Но Никола Тодев не крие, че има голяма разлика между златното време на Банско и днес, когато по думите на краеведа Георги Ушев „Банско си загуби сурата!“. Затова призивът му към хората от днешно Банско е да си спомнят и да не забравят старите добродетели, да се учат от делата на своите предци, за да ги споменават с уважение и техните наследници: „Осъзнайте своята отговорност пред вашите поколения за съхранението на нашето Банско!“. Този призив важи не само за банскалии, нашият Велинград няма да загуби, а само ще спечели, ако и ние се вслушаме в него.
Хубаво е, че родови хроники като тази, написана от Никола Тодев, не завършват с точка, а винаги имат продължение. Когато коренът е здрав, силен и дълбок, дървото ще продължи да се разклонява.
Представянето на книгата ще бъде в Банско, а във Велинград читателите ще могат да я намерят в трите читалищни библиотеки. Ако желаете да я закупите, можете да се свържете с автора или с редакцията на „Темпо“.
Елена Баева