Общинските концесии във Велинград - ненаучени уроци за частен и обществен интере
Публикувано на 15 Feb 2022 09:40
Преди седмица кметът Костадин Коев огласи намеренията за отдаване на Клептуза на концесия. Това изненада част от велинградчани, защото досега такива планове не са били обявявани нито в предизборни програми, нито в официални документи на общината. И не изненада други, разполагащи с повече „вътрешна“ информация от кулоарите на местната власт.
Щом темата „концесия“ вече е на дневен ред, нека да направим кратък преглед на четирите концесии, които Община Велинград е давала до момента. И четирите истории от близкото минало са интересни и могат да послужат за урок на днешните управляващи, преди да гласуват „за“ или „против“ бъдеща концесия на Клептуза. Знайно е, че в повечето случаи хората не се учат от грешките си, но за управленците това не би трябвало да важи.
2001 е годината, в която при управлението на кмета Цветан Дафов, Община Велинград за първи път провежда 4 концесионни процедури: 3 за общинските бани Кална, Женска и Радонова и 1 за парцел в центъра на града.
ПЪРВАТА КОНЦЕСИЯ ЗА „МИЛЕНИУМ“ – ПЛЮСОВЕ И МИНУСИ
Процедурата по първата концесия във Велинград започва през есента на 2000 г. По предложение на кмета Цветан Дафов Общинският съвет взима решение за отдаване на концесия на парцел от 2210 кв.м. Парцелът е на апетитно място в центъра на града – на кръстовището на Горското, срещу входа за Централния плаж, близо до парка на Курортна поликлиника. По онова време част от общинския парцел е зелена площ, а останалата малък пазар. Концесията е за „търговска дейност“ – твърде широка формулировка, която потвърждава вече ширещите се слухове в града, че ще се прави газстанция. Има обществено недоволство, особено от страна на хората, чиито жилищни имоти са в непосредствена близост. Концесията е обявена с начална цена 42 000 лева и задължение на бъдещия концесионер да инвестира минимум 105 000 лева през първите 5 години от 25-годишния срок на концесията.
Конкурсът се провежда на 7 февруари 2001 г. от комисия с председател Екатерина Каферинова, общински съветник. Тогава наредбата за концесиите предвижда председател да е заместник-кмет на общината, но съветниците променят текста.
Подадени са три оферти от: ЕТ „Виктор Йовчев – Вики 94“, „Беев и Беев“ ООД и СД „Братя Бееви“. Комисията класира на първо място ЕТ „В. Йовчев – Вики 94“, която поема ангажимент за инвестиции от 998 000 лева през първите 2 години и концесионна цена от 54 000 лева за 25 години – по 2160 лева годишно. Класираните на второ и трето място фирми обещават по-големи концесионни такси – 600 000 лева за 25 години, но по-малко инвестиции и ще ползват парцела за изграждане на бензиностанция.
Ще припомним какво включва идейният проект на фирмата победител: двуетажна терасовидна сграда на 450 кв.м. с кафе-аперитив с детски кът, денонощен магазин и аптека, ресторант, детска млечна кухня, покрита зимна градина с анимация за детски празници, декоративна чешма с 4 чучура с минерална вода, минипаркинг, зелен пояс около комплекса. Фирмата обещава още: да изгради светофар за собствена сметка, да гарантира минимум 36 работни места, да дарява 5% от печалбата за детска градина или училище и 10% на общината за модернизация на града плюс още социални ангажименти. Каква част от идейният проект е залегнала в подписания договор и каква част от ангажиментите е или не е изпълнена? Това може да каже общината, но до момента тя не е дала такава оценка. Важно е и при бъдещи концесии да е ясно кой и как е длъжен да упражнява контрол дали се спазват всички поети с концесионния договор ангажименти.
В момента концесията за „Милениум“ е единствената във Велинград, която се сочи като пример за добре работеща. През 2020 г. по желание на концесионера Общинският съвет удължи срока на концесията с максималния възможен срок до 2034 г., като концесионната такса остана непроменена: общината ще продължи да получава 2160 лева годишно или 180 лева месечно. Тук също има важен за общината урок с оглед на бъдещи концесии.
КОНЦЕСИИТЕ ЗА ОБЩИНСКИТЕ БАНИ – ПРЕДИЗВЕСТЕН ПРОВАЛ
През 2001 г. кметът Цветан Дафов предлага на концесия за 35 години да бъдат отдадени 4 общински бани: Женска баня и Кална баня в Лъджене и двете Радонови бани в Чепино. Аргумент е изключително лошото състояние на баните, зради което са нужни големи инвестиции. Баните се отдават заедно с прилежащите им парцели: Кална баня с парцел 1660 кв.м. с начална концесионна цена от 55 000 лева, Женска баня с парцел 1100 кв.м. с начална цена 52 000 лева и Радоновите бани в Чепино с парцел 3230 кв.м. с начална цена 63 000 лева.
Първоначално баните се отдават на концесия за „търговска дейност“, но това предизвиква съмнения, че градът може да остане без бани и в крайна сметка местният парламент записва в решение, че предметът на дейност на баните трябва да бъде запазен.
И конкурсите за баните провеждат от комисия с председател Екатерина Каферинова. Интересът е голям, явяват се общо 7 кандидати. И още докато тече конкурсната процедура, във Велинград вече се знаят победителите: вестник „Темпо“ ги е написал дни преди конкурса и прогнозата се сбъдва на 100%. Комисията не изненадва и стига точно до предизвестените резултати: концесионер на Кална баня става СД „Братя Бееви“ с управител Фидел Беев, на Женска баня „Тери – Т и М Пройчеви“ с управител Мила Пройчева и на Радоновите бани „Мавекс“ ООД с управител Кръстьо Тричков. Офертите и на тримата победители са близки до началните цени, а обещанията включват инвестиции в различни дейности.
Много важен момент в концесионирането на баните е фактът, че сградите на Женска и Радоновите бани са паметници на културата. Всички предварителни обещания, че бъдещото строителство ще бъде съгласувано с отговорните държавни инстанции са разбити на пух и прах при ремонта, който превръща Женска баня в комплекс „Рим“. Общината остава безучастна, държавата също. Междувременно “Мавекс” ООД получава разрешение да построи СПА-комплекс за обществени услуги към баните в Чепино, като е задължена да инвестира сумата от 145 000 лева.
В продължение на години общината е безучастна и към това, че концесионерите не изпълняват обещаните инвестиции. До 2009 г., когато тогавашният кмет Иван Лебанов предлага да бъдат прекратени концесиите за Кална и Радонови бани. Комисия от общината констатират, че концесионерът СД “Братя Бееви” не е изпълнил част от задълженията си по договора за инвестиции от 220 000 лева и основен ремонт, напротив - Кална баня е неработеща и заключена от юни 2008 г., а през 2009 г. не е внесена нито една месечна концесионна такса. По договора на “Мавекс” ООД за банята в Чепино (Мъжка баня, пералня и Женска баня) при подписването през 2001 г. фирмата се представлява от Христо и Кръстьо Тричкови, а със съдебно решение от 2005 г. са вписани нови съдружници - Георги и Костадин Велеви. И тук има много неизпълнени задължения: не е представена инвестиционна програма, не е поставена нова асфалтова настилка, няма документация, доказваща изискваните по договор инвестиции, не са изградени сауна, масажни кабинети, козметичен салон, пункт за химическо чистене, солариум, водо- и калолечение, питеен павилион, пералнята е съборена и от нея са останали само каменни основи и бетонови корита за пране.
Битката за прекратяване на двете концесии е дълга и приключва с окончателни съдебни решения 2 години по-късно. През 2011 г., тоест 10 години след старта на концесиите, общината си връща баните, включва ги в капитала на „Спортни имоти и пазари“ и започва ремонтни дейности (за своя сметка и чрез проекти), за да възстанови дейността им.
През 2018 г. кметът Костадин Коев внесе в Общинския съвет предложение за прекратяване на концесията за Женска баня. Причината отново е неизпълнение на концесионния договор, включително забавяне на плащанията по договора, неплатени неустойки, липса на документи за съгласуване на извършените през годините допълнителни строителни дейности с Националния институт за паметници на културата, липса на разрешително за водоползване и др.Общинският съвет дава съгласие за прекратяване на концесията, но за момента общината все още не си е върнала Женска баня и няма яснота какви действия са предприети в тази посока.
4 концесионни процедури, които показват защо за много хора „концесия“ е мръсна дума. Рекапитулацията до момента: конкурси с предизвестени победители, ниски приходи в общинската хазна, липса на ефективен контрол по изпълнение на договорите, посегателство върху паметници на културата, закъсняла реакция от страна на общината собственик. Това са част от грешките, допуснати при поредица управления на общината, включително на сегашното. С днешна дата е важно обществеността да получи пълната и вярна информация по темата концесия на Клептуза. Тема, която ще продължим и в следващите броеве на „Темпо“. Елена Баева
Етап от превръщането на сградата на Женска баня от паметник на културата в хотелски комплекс. Днес съдбата на концесията е неясна.
Една от Радоновите бани в Чепино в годините на концесията. След като общината си върна сградата, направи цялостен ремонт с пари по проект.
Щом темата „концесия“ вече е на дневен ред, нека да направим кратък преглед на четирите концесии, които Община Велинград е давала до момента. И четирите истории от близкото минало са интересни и могат да послужат за урок на днешните управляващи, преди да гласуват „за“ или „против“ бъдеща концесия на Клептуза. Знайно е, че в повечето случаи хората не се учат от грешките си, но за управленците това не би трябвало да важи.
2001 е годината, в която при управлението на кмета Цветан Дафов, Община Велинград за първи път провежда 4 концесионни процедури: 3 за общинските бани Кална, Женска и Радонова и 1 за парцел в центъра на града.
ПЪРВАТА КОНЦЕСИЯ ЗА „МИЛЕНИУМ“ – ПЛЮСОВЕ И МИНУСИ
Процедурата по първата концесия във Велинград започва през есента на 2000 г. По предложение на кмета Цветан Дафов Общинският съвет взима решение за отдаване на концесия на парцел от 2210 кв.м. Парцелът е на апетитно място в центъра на града – на кръстовището на Горското, срещу входа за Централния плаж, близо до парка на Курортна поликлиника. По онова време част от общинския парцел е зелена площ, а останалата малък пазар. Концесията е за „търговска дейност“ – твърде широка формулировка, която потвърждава вече ширещите се слухове в града, че ще се прави газстанция. Има обществено недоволство, особено от страна на хората, чиито жилищни имоти са в непосредствена близост. Концесията е обявена с начална цена 42 000 лева и задължение на бъдещия концесионер да инвестира минимум 105 000 лева през първите 5 години от 25-годишния срок на концесията.
Конкурсът се провежда на 7 февруари 2001 г. от комисия с председател Екатерина Каферинова, общински съветник. Тогава наредбата за концесиите предвижда председател да е заместник-кмет на общината, но съветниците променят текста.
Подадени са три оферти от: ЕТ „Виктор Йовчев – Вики 94“, „Беев и Беев“ ООД и СД „Братя Бееви“. Комисията класира на първо място ЕТ „В. Йовчев – Вики 94“, която поема ангажимент за инвестиции от 998 000 лева през първите 2 години и концесионна цена от 54 000 лева за 25 години – по 2160 лева годишно. Класираните на второ и трето място фирми обещават по-големи концесионни такси – 600 000 лева за 25 години, но по-малко инвестиции и ще ползват парцела за изграждане на бензиностанция.
Ще припомним какво включва идейният проект на фирмата победител: двуетажна терасовидна сграда на 450 кв.м. с кафе-аперитив с детски кът, денонощен магазин и аптека, ресторант, детска млечна кухня, покрита зимна градина с анимация за детски празници, декоративна чешма с 4 чучура с минерална вода, минипаркинг, зелен пояс около комплекса. Фирмата обещава още: да изгради светофар за собствена сметка, да гарантира минимум 36 работни места, да дарява 5% от печалбата за детска градина или училище и 10% на общината за модернизация на града плюс още социални ангажименти. Каква част от идейният проект е залегнала в подписания договор и каква част от ангажиментите е или не е изпълнена? Това може да каже общината, но до момента тя не е дала такава оценка. Важно е и при бъдещи концесии да е ясно кой и как е длъжен да упражнява контрол дали се спазват всички поети с концесионния договор ангажименти.
В момента концесията за „Милениум“ е единствената във Велинград, която се сочи като пример за добре работеща. През 2020 г. по желание на концесионера Общинският съвет удължи срока на концесията с максималния възможен срок до 2034 г., като концесионната такса остана непроменена: общината ще продължи да получава 2160 лева годишно или 180 лева месечно. Тук също има важен за общината урок с оглед на бъдещи концесии.
КОНЦЕСИИТЕ ЗА ОБЩИНСКИТЕ БАНИ – ПРЕДИЗВЕСТЕН ПРОВАЛ
През 2001 г. кметът Цветан Дафов предлага на концесия за 35 години да бъдат отдадени 4 общински бани: Женска баня и Кална баня в Лъджене и двете Радонови бани в Чепино. Аргумент е изключително лошото състояние на баните, зради което са нужни големи инвестиции. Баните се отдават заедно с прилежащите им парцели: Кална баня с парцел 1660 кв.м. с начална концесионна цена от 55 000 лева, Женска баня с парцел 1100 кв.м. с начална цена 52 000 лева и Радоновите бани в Чепино с парцел 3230 кв.м. с начална цена 63 000 лева.
Първоначално баните се отдават на концесия за „търговска дейност“, но това предизвиква съмнения, че градът може да остане без бани и в крайна сметка местният парламент записва в решение, че предметът на дейност на баните трябва да бъде запазен.
И конкурсите за баните провеждат от комисия с председател Екатерина Каферинова. Интересът е голям, явяват се общо 7 кандидати. И още докато тече конкурсната процедура, във Велинград вече се знаят победителите: вестник „Темпо“ ги е написал дни преди конкурса и прогнозата се сбъдва на 100%. Комисията не изненадва и стига точно до предизвестените резултати: концесионер на Кална баня става СД „Братя Бееви“ с управител Фидел Беев, на Женска баня „Тери – Т и М Пройчеви“ с управител Мила Пройчева и на Радоновите бани „Мавекс“ ООД с управител Кръстьо Тричков. Офертите и на тримата победители са близки до началните цени, а обещанията включват инвестиции в различни дейности.
Много важен момент в концесионирането на баните е фактът, че сградите на Женска и Радоновите бани са паметници на културата. Всички предварителни обещания, че бъдещото строителство ще бъде съгласувано с отговорните държавни инстанции са разбити на пух и прах при ремонта, който превръща Женска баня в комплекс „Рим“. Общината остава безучастна, държавата също. Междувременно “Мавекс” ООД получава разрешение да построи СПА-комплекс за обществени услуги към баните в Чепино, като е задължена да инвестира сумата от 145 000 лева.
В продължение на години общината е безучастна и към това, че концесионерите не изпълняват обещаните инвестиции. До 2009 г., когато тогавашният кмет Иван Лебанов предлага да бъдат прекратени концесиите за Кална и Радонови бани. Комисия от общината констатират, че концесионерът СД “Братя Бееви” не е изпълнил част от задълженията си по договора за инвестиции от 220 000 лева и основен ремонт, напротив - Кална баня е неработеща и заключена от юни 2008 г., а през 2009 г. не е внесена нито една месечна концесионна такса. По договора на “Мавекс” ООД за банята в Чепино (Мъжка баня, пералня и Женска баня) при подписването през 2001 г. фирмата се представлява от Христо и Кръстьо Тричкови, а със съдебно решение от 2005 г. са вписани нови съдружници - Георги и Костадин Велеви. И тук има много неизпълнени задължения: не е представена инвестиционна програма, не е поставена нова асфалтова настилка, няма документация, доказваща изискваните по договор инвестиции, не са изградени сауна, масажни кабинети, козметичен салон, пункт за химическо чистене, солариум, водо- и калолечение, питеен павилион, пералнята е съборена и от нея са останали само каменни основи и бетонови корита за пране.
Битката за прекратяване на двете концесии е дълга и приключва с окончателни съдебни решения 2 години по-късно. През 2011 г., тоест 10 години след старта на концесиите, общината си връща баните, включва ги в капитала на „Спортни имоти и пазари“ и започва ремонтни дейности (за своя сметка и чрез проекти), за да възстанови дейността им.
През 2018 г. кметът Костадин Коев внесе в Общинския съвет предложение за прекратяване на концесията за Женска баня. Причината отново е неизпълнение на концесионния договор, включително забавяне на плащанията по договора, неплатени неустойки, липса на документи за съгласуване на извършените през годините допълнителни строителни дейности с Националния институт за паметници на културата, липса на разрешително за водоползване и др.Общинският съвет дава съгласие за прекратяване на концесията, но за момента общината все още не си е върнала Женска баня и няма яснота какви действия са предприети в тази посока.
4 концесионни процедури, които показват защо за много хора „концесия“ е мръсна дума. Рекапитулацията до момента: конкурси с предизвестени победители, ниски приходи в общинската хазна, липса на ефективен контрол по изпълнение на договорите, посегателство върху паметници на културата, закъсняла реакция от страна на общината собственик. Това са част от грешките, допуснати при поредица управления на общината, включително на сегашното. С днешна дата е важно обществеността да получи пълната и вярна информация по темата концесия на Клептуза. Тема, която ще продължим и в следващите броеве на „Темпо“. Елена Баева
Етап от превръщането на сградата на Женска баня от паметник на културата в хотелски комплекс. Днес съдбата на концесията е неясна.
Една от Радоновите бани в Чепино в годините на концесията. След като общината си върна сградата, направи цялостен ремонт с пари по проект.
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023