Пътят на светеца Михаил Войн Български от Родопите до Търново
Публикувано на 15 Mar 2022 09:05
(Продължение от бр. 8/22)
Защо и как Калоян взема мощите на Михаил Войн Български?
След успешното въстание и възстановяването на българската държава от по-големите братя Петър и Иван Асен І, на Калоян се пада честта да укрепи и да опази България от ромеите и от новата опасност – рицарите кръстоносци от ІV кръстоносен поход. Освен от войска, за да си върне заграбените територии, новата българска държава има нужда и от признание. Никой не иска да признае царската му титла. Не е призната и патриаршеската титла на главата на българската църква. Цар и патриарх са приемани от света като самозванци. В сложната дипломатическа борба Калоян успява да балансира между Константинопол и Рим. За да уязви ромеите и да привлече Калоян на своя страна през 1204 г. папа Инокентий ІІІ изпратил кардинал Лъв в България със специална мисия. „На 15 октомври кардинал Лъв пристигнал в Търново. На 7 ноември той миропомазал архиепископ Василий за примас на българската църква. На следващия ден (8 ноември 1204 г.) била извършена тържествената церемония около коронясването на българския владетел – от името на папата кардинал Лъв провъзгласил Калоян за крал (rex), поставил на главата му корона и му връчил скиптър и знаме” . Унията между България и Рим признавала върховенството на папата, но не променяла с нищо българските православни обреди. Така България, Калоян и Василий били легитимирани пред света. Калоян получил това, което било отказано на братята му Петър и Иван Асен І.
След грандиозната победа през април 1205 г., когато българската войска с помощта на куманската конница унищожила цвета на рицарското войнство, България гарантирала задълго мястото си сред европейските християнски народи. Но царят е разбирал, че страната ни и църквата ни имат нужда от своите герои. Когато през лятото на 1205 г., с помощта на павликяните, Калоян превзема Пловдив, разрушава стените му, както и стените на крепостта Баткун, за да не могат да се използват от ромеите или латинците. Вероятно тогава, заедно със сестриния си син Алексий Слав, когото назначава да управлява Пловдивска област и Северозападните Родопи, той научава за подвига на Михаил Войн, родом българин. С ореола на истински бески войн, показал безпримерна храброст в битка на бойното поле, от дете приеман за светец, Михаил е бил вдъхновяващия пример за българите. Но може би онова, което е докоснало лично самия Калоян, е славата за лечителската сила на мощите на светеца. Ужасната болка в тилната част на главата, която е довеждала царя до умопомрачение, го е карала да види в светите мощи лъч надежда за облекчение.
В началото на ХІІІ век Михаил Войн вече има славата на змееборец. Легендата за битката му с водното чудовище от езерото в Чепинско се предава от уста на уста. Пеят се песни за свръхестествената му сила, породена от неговата вяра в Бога. Той е бил олицетворение на спомена за бесите, които някога били единствените посредници между хората и космоса. Бил закрилник на бедните. Калоян видял възможност Св. Михаил да стане закрилник на България. Да стане мост между великото минало на българите и тяхното славно бъдеще.
„Проложно житие на Михаил Воин, Българин. Ето текста на „Проложното житие“ на Михаил Войн в неговото съвременно звучене, за да бъде по-лесно възприет:
„В СЪЩИЯ ДЕН. УСПЕНИЕ НА СВЕТИЯ И ПРАВЕДЕН МИХАИЛ ВОИН
Този светец божи Михаил беше през годините на благочестивия цар Михаил , от град Потука, родом българин, не някак от низините, но от всечестен и благоверен род, и пръв от първородните християни. Родителите му и мнозина други го нарекоха свято дете. Още от младостта си живееше чист живот, имаше пред очите си страха божи, пребиваваше в милостини и в пост, продаваше ръка към бедните, посещаваше болните, бе кротък и смирен, и украсен с всякакви добродетели. Когато навърши 25-годишна възраст, според военния чин бе избран за примикюр над волните войници.
Случи се да се вдигнат етиопленците и агаряните срещу Римския град и срещу народа на християнската държава и царството. Вдигнаха се и римските хора с голямо множество и тръгнаха срещу агаряните. Понеже агарянският народ беше многоброен, римляните, виждайки, че агаряните и етиопците ги надвиват, бързо побягнаха всички в планините и по затънтените места. Свети Михаил не се побоя, но непрестанно насърчаваше своите хора. Понеже видя, че всички римляни избягаха, просълзен, падна веднага ничком на земята, молейки се на Бога за християните и говорейки: „Господи, Христе, Боже, Вседържителю …” и прочее. Свършил молитвата, той се устреми срещу иноезичниците със своите воини. И беше насред безчисленото множество от агаряни и етиоплени, победи ги всичките и ги разпръсна, без да пострада нито той самият, нито никой от всичките му воини.
Когато се завърна от тази война, пое пътя към своя дом. Стигна до Тираиското място и пожела да си почине там. На това място имаше голямо езеро, а от езерото излизаше змей и изяждаше хора и добитък. Неговият раб, виждайки дим при езерото, грабна бързо ястието, отиде там, откъдето излизаше димът, и намери седнала една девойка. Рабът започна да разпитва девойката, а тя му каза за онзи змей. Докато той я гледаше и слушаше разказа й, ястията на господаря му загоряха. Той занесе ястията на божия раб Михаил. И Михаил го попита: „3ащо закъсня и ястията са загорели?” А той му разказа всичко, което чу от девойката. Когато божият раб Михаил чу това, накара служителите си да отидат с него. Те обаче не поискаха. Блаженият пък се помоли, направи знака на честния кръст върху лицето си, възседна своя кон, взе своя голям раб и като стигнаха до езерото, където бе девойката, запита я за всичко и как си дошла тук. А тя му се караше да се махне, че ще бъде изяден от звяра. И му каза, че имаше обичай градът да дава своите деца за храна на змея.
Михаил заповяда на своя раб да се оттегли с коня и да стои далече. А пък божият раб падна ничком на земята и се помоли на Бога. Когато се изправи след молитвата, ето - змеят, свистейки, се показа посред езерото; шията му се издигаше на двадесет сажена над езерото, опашката му биеше по водата на четиридесет лакътя, отворил бе три уста. Светецът взе щит и меч, та отсече на лукавия трите глави - привидения. Змеят пък сви опашката си, удари го по дясната буза и по лявата ръка и му нанесе рана. И след като за малко беше в несвяст, бързо стана пак. Рабът му, виждайки това чудо, изтича в града и възвести случилото се. А гражданите излязоха от града със свещи и кадила да посрещнат светеца, като славеха Бога. Той предаде девойката на родителите й.
Продължавайки пътя, светецът стигна до своя дом, поживя малко дни, предаде блажената си душа на Господа, когото бе възлюбил от младини, и премина в небесното царство, като правеше много знамения и чудеса и даваше изцелителни дарове на идващите с вяра при него. Когато царуваше великият цар Калоян и превзе Потука, той пренесе свети Михаил. Чувайки за това, патриарх Василий излезе с целия клир и с болярите със свещи и кадила да посрещне светеца. Цар Калоян и патриархът взеха светеца, внесоха го в богоспасяемия Царевград Търнов и го положиха във великата патриаршеска църква «Свето Възнесение» в нов ковчег. С неговите молитви Господ Бог наш да ни сподоби със своето царство, амин!”
Свилен Топчиев (Следва)
Защо и как Калоян взема мощите на Михаил Войн Български?
След успешното въстание и възстановяването на българската държава от по-големите братя Петър и Иван Асен І, на Калоян се пада честта да укрепи и да опази България от ромеите и от новата опасност – рицарите кръстоносци от ІV кръстоносен поход. Освен от войска, за да си върне заграбените територии, новата българска държава има нужда и от признание. Никой не иска да признае царската му титла. Не е призната и патриаршеската титла на главата на българската църква. Цар и патриарх са приемани от света като самозванци. В сложната дипломатическа борба Калоян успява да балансира между Константинопол и Рим. За да уязви ромеите и да привлече Калоян на своя страна през 1204 г. папа Инокентий ІІІ изпратил кардинал Лъв в България със специална мисия. „На 15 октомври кардинал Лъв пристигнал в Търново. На 7 ноември той миропомазал архиепископ Василий за примас на българската църква. На следващия ден (8 ноември 1204 г.) била извършена тържествената церемония около коронясването на българския владетел – от името на папата кардинал Лъв провъзгласил Калоян за крал (rex), поставил на главата му корона и му връчил скиптър и знаме” . Унията между България и Рим признавала върховенството на папата, но не променяла с нищо българските православни обреди. Така България, Калоян и Василий били легитимирани пред света. Калоян получил това, което било отказано на братята му Петър и Иван Асен І.
След грандиозната победа през април 1205 г., когато българската войска с помощта на куманската конница унищожила цвета на рицарското войнство, България гарантирала задълго мястото си сред европейските християнски народи. Но царят е разбирал, че страната ни и църквата ни имат нужда от своите герои. Когато през лятото на 1205 г., с помощта на павликяните, Калоян превзема Пловдив, разрушава стените му, както и стените на крепостта Баткун, за да не могат да се използват от ромеите или латинците. Вероятно тогава, заедно със сестриния си син Алексий Слав, когото назначава да управлява Пловдивска област и Северозападните Родопи, той научава за подвига на Михаил Войн, родом българин. С ореола на истински бески войн, показал безпримерна храброст в битка на бойното поле, от дете приеман за светец, Михаил е бил вдъхновяващия пример за българите. Но може би онова, което е докоснало лично самия Калоян, е славата за лечителската сила на мощите на светеца. Ужасната болка в тилната част на главата, която е довеждала царя до умопомрачение, го е карала да види в светите мощи лъч надежда за облекчение.
В началото на ХІІІ век Михаил Войн вече има славата на змееборец. Легендата за битката му с водното чудовище от езерото в Чепинско се предава от уста на уста. Пеят се песни за свръхестествената му сила, породена от неговата вяра в Бога. Той е бил олицетворение на спомена за бесите, които някога били единствените посредници между хората и космоса. Бил закрилник на бедните. Калоян видял възможност Св. Михаил да стане закрилник на България. Да стане мост между великото минало на българите и тяхното славно бъдеще.
„Проложно житие на Михаил Воин, Българин. Ето текста на „Проложното житие“ на Михаил Войн в неговото съвременно звучене, за да бъде по-лесно възприет:
„В СЪЩИЯ ДЕН. УСПЕНИЕ НА СВЕТИЯ И ПРАВЕДЕН МИХАИЛ ВОИН
Този светец божи Михаил беше през годините на благочестивия цар Михаил , от град Потука, родом българин, не някак от низините, но от всечестен и благоверен род, и пръв от първородните християни. Родителите му и мнозина други го нарекоха свято дете. Още от младостта си живееше чист живот, имаше пред очите си страха божи, пребиваваше в милостини и в пост, продаваше ръка към бедните, посещаваше болните, бе кротък и смирен, и украсен с всякакви добродетели. Когато навърши 25-годишна възраст, според военния чин бе избран за примикюр над волните войници.
Случи се да се вдигнат етиопленците и агаряните срещу Римския град и срещу народа на християнската държава и царството. Вдигнаха се и римските хора с голямо множество и тръгнаха срещу агаряните. Понеже агарянският народ беше многоброен, римляните, виждайки, че агаряните и етиопците ги надвиват, бързо побягнаха всички в планините и по затънтените места. Свети Михаил не се побоя, но непрестанно насърчаваше своите хора. Понеже видя, че всички римляни избягаха, просълзен, падна веднага ничком на земята, молейки се на Бога за християните и говорейки: „Господи, Христе, Боже, Вседържителю …” и прочее. Свършил молитвата, той се устреми срещу иноезичниците със своите воини. И беше насред безчисленото множество от агаряни и етиоплени, победи ги всичките и ги разпръсна, без да пострада нито той самият, нито никой от всичките му воини.
Когато се завърна от тази война, пое пътя към своя дом. Стигна до Тираиското място и пожела да си почине там. На това място имаше голямо езеро, а от езерото излизаше змей и изяждаше хора и добитък. Неговият раб, виждайки дим при езерото, грабна бързо ястието, отиде там, откъдето излизаше димът, и намери седнала една девойка. Рабът започна да разпитва девойката, а тя му каза за онзи змей. Докато той я гледаше и слушаше разказа й, ястията на господаря му загоряха. Той занесе ястията на божия раб Михаил. И Михаил го попита: „3ащо закъсня и ястията са загорели?” А той му разказа всичко, което чу от девойката. Когато божият раб Михаил чу това, накара служителите си да отидат с него. Те обаче не поискаха. Блаженият пък се помоли, направи знака на честния кръст върху лицето си, възседна своя кон, взе своя голям раб и като стигнаха до езерото, където бе девойката, запита я за всичко и как си дошла тук. А тя му се караше да се махне, че ще бъде изяден от звяра. И му каза, че имаше обичай градът да дава своите деца за храна на змея.
Михаил заповяда на своя раб да се оттегли с коня и да стои далече. А пък божият раб падна ничком на земята и се помоли на Бога. Когато се изправи след молитвата, ето - змеят, свистейки, се показа посред езерото; шията му се издигаше на двадесет сажена над езерото, опашката му биеше по водата на четиридесет лакътя, отворил бе три уста. Светецът взе щит и меч, та отсече на лукавия трите глави - привидения. Змеят пък сви опашката си, удари го по дясната буза и по лявата ръка и му нанесе рана. И след като за малко беше в несвяст, бързо стана пак. Рабът му, виждайки това чудо, изтича в града и възвести случилото се. А гражданите излязоха от града със свещи и кадила да посрещнат светеца, като славеха Бога. Той предаде девойката на родителите й.
Продължавайки пътя, светецът стигна до своя дом, поживя малко дни, предаде блажената си душа на Господа, когото бе възлюбил от младини, и премина в небесното царство, като правеше много знамения и чудеса и даваше изцелителни дарове на идващите с вяра при него. Когато царуваше великият цар Калоян и превзе Потука, той пренесе свети Михаил. Чувайки за това, патриарх Василий излезе с целия клир и с болярите със свещи и кадила да посрещне светеца. Цар Калоян и патриархът взеха светеца, внесоха го в богоспасяемия Царевград Търнов и го положиха във великата патриаршеска църква «Свето Възнесение» в нов ковчег. С неговите молитви Господ Бог наш да ни сподоби със своето царство, амин!”
Свилен Топчиев (Следва)
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023