Невероятна скорост показа общината при последната сага с „Клептуза”, имам предвид отдаването на концесия. На 24 февруари Общинският съвет взе решение, което обаче на 8 март беше върнато за ново разглеждане от областния управител като незаконосъобразно (на общината това не й е сефте).
Светкавично, на 21 март, председателят на Общински съвет - Велинград свика извънредна сесия, на която първоначалното решение не само беше препотвърдено, но територията на концесията беше разширена също светкавично и то с гласовете само на 15 от общо 29 съветника! Една печално известна на града особа, която дирижираше заседанието, така препускаше като на Формула 1, че даже не обясни какво ще се гласува, та се наложи един от съветниците да й напомни това.
Върхът на безобразието е фактът, че концесионното възнаграждение, което ще получава общината, тепърва ще бъде определено след финансов анализ?! Това е все едно някой от съветниците да ми продаде нещо, ама цената ще я определим след като ми даде вещта? Дали има чак толкова прости хора?
Имената на тези 15 съветника трябва да бъдат издълбани на мраморна плоча, която да се постави в някакъв „кът на срама”! За да знаят поколенията кой причини тази беда на Велинград!
Възниква и друг въпрос. А за какво въобще са ни тези некадърни общинари? Най-добре е общината да се отдаде на концесия на една малка група читави и кадърни хора, които ще управляват по-добре. Всъщност така е управлявал община от 1934 до 1938г кметът Йосиф Шнитер - без съветници и голяма администрация, а самият той е бил назначен с царски указ, защото тогава партиите са били забранени! И е управлявал добре, щом беше избран от гражданите за личност на 20 век на Велинград!
Няма да навлизам подробно в сагата с Клептуза. Но не мога да не отбележа, че това е „ново двайсет” в политиката на кмета! Защото никой не може да си спомни той да е споменавал нещо подобно от предизборната си кампания през 2015 г. и досега! Цитирам какво е заявил кметът Коев през 2016 година, по време на първия си мандат: „Ще започне почистване на езерото и парка „Клептуза”. Ще бъдат разгледани и взети мерки и за незаконното строителство там, ще бъдат обсъдени и възможностите чрез европейско финансиране и собствени приходи „Клептуза“ отново да върне славата си на едно от най посещаваните места във Велинград!”
Та как така от „ европейско финансиране и собствени приходи” се премина на концесия? И къде остана обещаната „слава” на „Клептуза”?
И най-важното: през цялото това време кметът упрекваше ”предишните” , че не са направили Клептуза? А вече 7 години общината не само не е направила почти нищо, но очевидно признава, че не може да направи, след като минава на вариант ”концесия”, при който минимум 35 години някаква фирма ще се разпорежда с „Клептуза” както намери за добре!
Някои местни „умници” взеха да хвалят концесията като много добър световен опит и даже посочиха незнайно защо за пример... Айфеловата кула? А,бе, неграмотници, Айфеловата кула се СТОПАНИСВА от смесена фирма (общинско и частно участие), но делът на общината е по-голям! Тя не е толкова глупава като нашата, че да даде на концесия златната си кокошка - Айфеловата кула, през която годишно минават над 7 млн. посетители! Общински са и едни от най-хубавите паркове с езера в България - тези в Сандански и Добрич!
В началото на своя мандат кметът Коев щастливо заяви, че вече има „хармония” между централната и местната власт, т.е. всички сме от ГЕРБ и така ще се улесни получаването на средства от бюджета. Бравос! Само през 2020 г. тогавашният премиер Борисов посети 4 пъти (!) Велинград, като основната тема беше ремонта на околовръстното! Не искам да дискутираме по това на кого по-точно беше необходимо това околовръстно, но всички знаят, че то минава на метри от „Клептуза”! Е, питаме: г-н Коев, поне веднъж поканихте ли г-н Борисов на „Клептуза”, да пиете едно кафе. Казахте ли му поне веднъж: ”Шефе, виж на какво прилича това! Аз съм обещал промяна, но това не е във възможностите на общината. Това е НАЦИОНАЛЕН ОБЕКТ, карстов извор със световна известност, беше любим не само за велинградчани, но и за български и чужди курортисти! Моля те да се отпуснат специални средства, за да може това обновление да стане бързо,а не да го влачим с години!?”
Попитахте ли го, г-н Коев?
А искахте ли помощ от Н. Ангелкова, която през 2016 година (!) гръмко, с характерната си усмивка обеща, че „проектът „Сютка” е включен в националната инвестиционна карта и постоянно се рекламира не само за наши, но и за чуждестранни инвеститори”! Та какво стана със Сютка? Или май където е Сютка, там е и „Клептуза” - на деветата дупка на кавала!
В България, в т.ч. и във Велинград, бяха построени т.н. ”къщи за гости” за милиони лева. Всички знаем и какви са къщите, и кои са гостите! Но за „Клептуза”- нямаше и лев.
По програмата за развитие на селските райони (!!) в България ГЕРБ построи близо 100 стадиона, за които бяха профукани 308 млн. лева европари! Голяма част от тези стадиони са в села с няколко жители над 80 г. и са се превърнали вече в пасища за добитъка! 308 милиона! Нивото на футболът ни вече подмина и дъното, щом ни бие и Катар! А за „Клептуза”- нищо!
Община Велинград прие план за възстановяване и развитие. Защо в него не се предвидиха пари за „Клептуза”? Едва ли има хора във властта, които биха реагирали срещу това! Ако се бяха дали такива средства навреме, сега можеше да имаме обновена „Клептуза” и на много по-ниски цени от сегашните! Която щеше да си остане на общината, а не да се дарява на концесия!
Та какво стана с партийната „хармония”, г-н Коев?
Изумителна обаче е скороста, с която общината действаше денонощно, като във военно положение! За 7 години тя действаше максимално бавно по този въпрос и със своите действия и бездействия (особено при ликвидиране на незаконни постройки) на практика доведе нещата до концесия в нечия полза! Известно е ,че в правото грубата небрежност се приравнява на умисъла.
Тази висока скорост обаче съвсем не е характерна за една от най-тромавите общини в България! Примери за това колкото искате:
През 2018 г. (!) Общинският съвет прие решение за поставяне на паметна плоча на ген. Атанас Семерджиев на мястото на родната му къща, т.е. през общината, но областният управител върна за преразглеждане решението,т ъй като община Велинград нямаше (и още няма!) изрична наредба, която да регламентира поставянето на подобни знаци и символи. За решение на въпроса се разработи нова (!) „Наредба за символиката на община Велинград, за именуване и преименуване на обекти с общинско значение и за паметниците и другите възпоменателни знаци на територията на община Велинград”. От м.юни 2019 г. тя „отлежава” на сайта на общината, беше обявено и обществено обсъждане по нея. Аз изпратих официално моето мнение по нея, но в познатия си стил на „черна дупка” общината и досега не ми е отговорила! И така вече 3 години (!) общината не може да приеме наредба, която имат всички други общини в България! Това не е първа, а даже задна скорост! С това община грубо нарушава Закона за нормативнвите актове, собствените си правилници и всякаква представа за „разумен срок”! Поради тази причина във Велинград и в момента не може да се постави никаква плоча или паметник на когото и да е било!
Научихме, че община Велинград инициира акция за упражняване на контрол и санкциониране на собствениците на нерегистрирани и необорудвани с предпазен чул и светлоотразителни сигнализатори на превозни средства с животинска тяга. Разбрахме също, че системната акция се извършва съвместно с органите на реда от МВР, които оказват съдействие и подкрепа на общинските служителии, че кампанията е показала ”задоволителни резултати”. Не разбрахме само – на каква нормативна база е извършена тази проверка ? Законът за движение по пътищата не обхваща изцяло тази тема. В броя на вестник „Темпо” от 18.08.2020 г. беше публикувана моя статия „Не са виновни конете, а каруцарите”, в която доказах, че наличието на чулове (престилки) е необходимо, но не е достатъчно условие, защото в подходящия момент не конят, а каруцарят прави така, че да се замърсява не чула, а улицата! Бях поместил и снимка от едно нещо, което не конят е изхвърлил на пътя, а каруцарят! Заявих, че има „НАРЕДБА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И БЕЗОПАСНОСТТА НА ДВИЖЕНИЕТО И ДИСЦИПЛИНАТА НА ВОДАЧИТЕ НА ПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА И ПЕШЕХОДЦИТЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД”,в чл. 17 от която е записано кратко и неясно: ”Движението на ППС с животинска тяга се извършва по утвърдена от кмета на Община Велинград инструкция, съгласно чл. 167, ал. 5 и чл. 71, ал. 1 от Закона за движение по пътищата”?! Само че такава инструкция... просто НЯМА! По този начин общинската наредба препраща към нормативен акт, който не съществува?! В тази връзка аз предложих или тази наредба да бъде допълнена, или да бъде приета изцяло нова наредба, която подробно да урежда проблемите, като бях посочил и структурата на подобен акт: регистрационен режим за каруците; строги и безкомпромисни изисквания към тях за поставяне на престилки за животински отпадъци, както и пътните превозни средства с животинска тяга да се допускат за движение, след като бъдат регистрирани и ако в техническо отношение отговарят на изискванията на Закона за движение по пътищата и са изпълнени изискванията да не замърсяват уличните платна; поименно посочване на улиците в града, където е разрешено движението на каруците: изисквания към каруцарите; предвиждане на комплекс от строги санкции на нарушителите и контрола от страна на общината и т.н. Тази изисквания са необходими, защото каруците не летят във въздуха, а са УЧАСТНИЦИ в движението! А като се има предвид, че става въпрос за СПА-столицата на Балканите, тези изисквания би трябвало да бъдат много високи, да се спазват и да се контролират не кампанийно, а постоянно! Нищо от това до момента не е направено! Заявявам, че са необходими не повече от 2 месеца за разработването на нова наредба, обществено обсъждане и приемане от общинския съвет! А изминаха цели 3 години! И дали има поне един каруцар (пардон – водач на ППС с животинска тяга!), който да е чел и да познава всички нормативни актове? Въпросът ми май е риторичен, нали!
Уникална община! Уникален общински съвет! Уникални юристи!
И така, уважаеми съграждани, когато отдават на концесия бившата перла на града - „Клептуза”, или решават лични или корпоративни интереси, общинарите включват на пета скорост. Но когато се отнася до интересите на гражданите, те едва-едва кретат на първа или дори на задна скорост!
Иван Велчев