Историята на параклиса „Свети Георги“ край Каменица
Публикувано на 03 May 2022 09:52
Параклисът „Свети Георги“ се намира западно от Каменица. Както цялата православна църква, така и той е имал през вековете голяма роля за партриотичното самосъзнание на населението от този край. След насилственото помохамеданчване на чепинските българи през 1666 г. Асан Ходжа, за да се погаври с християнската вяра, принудил местното население да разруши всички църкви от Костенец до Станимака (Асеновград). Според летописа на поп Методий Драгинов от село Корова били съборени 33 манастира и 218 църкви. Това била най-страшната верска трагедия в живота на чепинското население. Вероятно тогава е бил разрушен и паралисът „Свети Георги“. Мястото било обезличено, но хълмът, на който бил построен параклисът и до днес се нарича „Гергьовица“.
През 1927 г. Свети Георги на три пъти се появил в сънищата на баба Янка Пантева. Според нейните съновидения той й посочил мястото, където трябва да се копае. Събрала баба Янка доброволци и под нейно ръководство започнали разкопки. Така били разкрити основите на някогашен манастир. Били намерени съдове със сребърни монети, църковна утвар и скелети на погребани край олтара духовници. Находките били предадени на управлението на музеите в София, а с получените тогава суми и с дарения от команчани, с доброволен труд бил изграден и зографисан параклисът „Свети Георги“. Той бил осветен през 1928 г.
Ето какво ни разказа баба Мария Спасова, която заедно с нейната майка са чистили паралиса: „В нашето село Каменица живееха баба Янка и дядо Панталей, които бяха пришълци някъде от Македония. Скромни хора бяха те. По едно време съселяните започнаха да говорят с насмешка, че баба Янка и мъжът й копаели на върха на местността „Георгьовица“ и сигурно търсели имане на гола поляна. Двамата старци продължавали да копаят въпреки насмешките, но силите им не достигали. Тогава баба Янка започнала на всички да разказва за своите чудновати съновидения. Свети Георги на три пъти й се явил и посочил мястото, където трябва да се копае, за да открият основите на стар манастир, името на който било „Св. Георги“. Каменчани обаче продължавали да не вярват на баба Янка. Тогава бабата се престрашила и отишла в църквата да търси помощ и доброволци. Според нея момците доброволци трябвало да носят името Георги и че на един от тях ще излезе късметът пръв да открие основите на стария манастир. Като виждаха упорството на баба Янка, някои от богомолците се притекоха на помощ. Много Георгевци копаеха, ама все без резултат, та затова доверието на каменчани към съновиденията на баба Янка намаля. Накрая бай Георги Узунов решил и той да опита късмета си. Накичил се със здравец, нарамил бъклицата със студена вода и тръгнал с групата на баба Янка. Още на третата копка кирката на бай Георги Узунов ударила на зид. Той бил щалтливецът да открие основите на манастира.
Вестта се разнася като мълния. Мълвата гласеше, че е намерена владишка корона, красива чаша за причастие и сребърни монети. Никой не посегна да граби от намереното съкровище, защото по думите на баба Янка всичко това било определено за построяването на нов манастир върху основите на стария.
И така, през 1928 г. започна строежът на новия манастир. Тогава аз бях ученичка във второ отделение. С много радост всички деца от училището пълнехме котленца с вода от „Водевата чешма“ и ги носехме до върха на „Гергьовица“. Така с общи усилия, под ръководството на баба Янка каменчани построиха новия параклис „Св. Георги“, който стана скъпо и свято място не само за нас, но и за жителите на цялата Чепинска долина. От всички краища идваха да видят и да се поклонят в новия параклис.
А какви празници ставаха там на Гергьовден! От предния ден всички моми и деца отиваха с цветя и клони до параклиса. Плетяхме венци и украсявахме с тях вратата и прозорците. Пред вратата поставяхме кален кюп с вода. В него всяка мома поставяше своята китка с пожелание за женитба с избраното от нея либе..
След като всеки палеше свещ и оставяше китка здравец в параклиса с пожелание за здраве, плодородие и дълъг живот, големите родове от цялата Чепинска долина се събираха около богатите трапези. Песните и хората не секваха през целия ден, а вечерта всички си отивахме пълни с надежда, че годината ще бъде плодовита, че няма да има глад и болести.“
Наред със своята красота, параклисът и околността на стария манастир привличат и със своята лечебна сила. Тук започват да идват и чужденци, за да търсят помощ за своето страдание и за изцеление на болестите. За лечебната сила на стария манастир увлекателно разсазва баба Мария Спасова. Според нея в манастира имало дебела тетрадка, изпълнена с благодарствени слова от люде, намерили изцеление. Самата тя помни случай с нямо дете, което след като преспало в манастира, на другата сутрин проговорило. Не малко били и случаите, при които само с прочитането на молитва за здраве, болните оздравявали. Подобен бил случаят с болно дете от Ракитово. Довела го майка му, на която всички останали деца били измрели. На молитвата за здраве присъствала и баба Мария. Детето по чудо оздравяло. Божана Калпазанова, снаха от правнука на баба Янка разказва, че на Гергьовден през 1993 г. семейство от Свиленград донесло агне за курбан като благодарност за оздравелия им син, получил изцеление от нелечима болест. Майка му в съня си получила указание да отиде в параклиса „Св. Георги“ и две седмици да се моли в манастира.
Малко се знае и за лечебната сила на Водева чешма, наричана аязмото на Свети Георги. Тя се намира в подножието на параклиса. С помощта на тази вода е съграден параклисът. Баба Янка твърдяла, че в сънищата си виждала как Св. Георги пои коня си с тази вода.
За историята на параклиса има още едно предание. След като построили параклиса през 1928 г., баба Янка се заела с неговото поддържане. Един ден, когато стояла пред входа на параклиса, видяла по пътеката откъм Лъджене да идват трима високи монаси, които имали вид на владици. Притеснила се баба Янка как да посрещне високите гости. Но едва доближили параклиса, те спрели пред него, благословили го и изчезнали. По-късно тя направила сравнение с костите на тримата монаси, намерени край олтара на стария параклис и установила, че размерите им напълно съвпадат с височината на тримата внезапно изчезнали владици. При това в гроба били намерени владиша корона, голям сребърен кръст, парчета от жезъл и парченца от тъкани със сребърни и златни нишки като на владишки одежди. За това, че били заклани, се съдело по факта, че парчетата били захвърлени в един гроб, без да бъдат подредени. Баба Янка се погрижила за подреждането на останките и техният гроб бил възстановен зад олтара. Този гроб бил заличен след повторното разрушение на параклиса...
Време е да разкажа по-подробно как стана съвременното възстановяване на параклиса. В началото най-ентусиазираните предлагаха възстановяването да стане както по времето на баба Яна - с доброволен труд и събиране на дарения. Просто да се повтори нейното дело!
Оказа се, обаче, че сега е по-трудно, отколкото по времето на баба Яна. Периодът 1990-1992 г. беше труден за подобни начинания. Разрешения за подобни действия още не се издаваха. Трябваше да се изготвят архитектурен и строителен план и заверката им в Общинския съвет. Строителен материал трудно се намираше. Парични средства трудно се намираха. Много помогна пресата. Появиха се статии във вестник „Чепинец“ с въпрос към всички велинградчани: „Каква ще бъде понататъшната съдба на параклиса „Св. Георги“ и не е ли дошло времето за ъзстановяването на такива обекти, свързани с мъките и радостите на народа ни?“. Появи се и друга статия със снимка на параклиса преди и след неговото разрушаване. Така започна да се говори и пише за отдавна забравения параклис „Св. Георги“.
Резултатите не закъсняха. Появиха се хора, които се отзоваха с готовност на общото дело. Архитект Шинков изработи безвъзмездно, като дарение, архитектурния план. Дарение за параклиса направи и инженер Ждраков, като изработи конструктивния план. Строителният техник Павел Терзиев се зае със снабдяването на строителните материали, а отец Антон се зае с набирането на средства и с организацията на строежа. Неговият баща и брат бяха постоянни строителни работници, а останалата работна ръка се набираше само от доброволци. Накрая дойде ред и на младата художничка Светла Граданска, която с голяма любов и желание започна да зографисва стените и тавана с библейски сцени и нарисува иконите на иконостаса.
Нека всички се погрижим за процъфтяването и опазването на параклиса „Св. Георги“, за да анпомня на всеки родолюбив българин за онази неугасваща светлина, която е блещукала през вековете под свода на тази древна светиня, раздаваща благослов над възродените люде, за да творят благото на нашия трудолюбив и боголюбив народ. Амин! Павлина Калчева
(Със съкращения)
През 1927 г. Свети Георги на три пъти се появил в сънищата на баба Янка Пантева. Според нейните съновидения той й посочил мястото, където трябва да се копае. Събрала баба Янка доброволци и под нейно ръководство започнали разкопки. Така били разкрити основите на някогашен манастир. Били намерени съдове със сребърни монети, църковна утвар и скелети на погребани край олтара духовници. Находките били предадени на управлението на музеите в София, а с получените тогава суми и с дарения от команчани, с доброволен труд бил изграден и зографисан параклисът „Свети Георги“. Той бил осветен през 1928 г.
Ето какво ни разказа баба Мария Спасова, която заедно с нейната майка са чистили паралиса: „В нашето село Каменица живееха баба Янка и дядо Панталей, които бяха пришълци някъде от Македония. Скромни хора бяха те. По едно време съселяните започнаха да говорят с насмешка, че баба Янка и мъжът й копаели на върха на местността „Георгьовица“ и сигурно търсели имане на гола поляна. Двамата старци продължавали да копаят въпреки насмешките, но силите им не достигали. Тогава баба Янка започнала на всички да разказва за своите чудновати съновидения. Свети Георги на три пъти й се явил и посочил мястото, където трябва да се копае, за да открият основите на стар манастир, името на който било „Св. Георги“. Каменчани обаче продължавали да не вярват на баба Янка. Тогава бабата се престрашила и отишла в църквата да търси помощ и доброволци. Според нея момците доброволци трябвало да носят името Георги и че на един от тях ще излезе късметът пръв да открие основите на стария манастир. Като виждаха упорството на баба Янка, някои от богомолците се притекоха на помощ. Много Георгевци копаеха, ама все без резултат, та затова доверието на каменчани към съновиденията на баба Янка намаля. Накрая бай Георги Узунов решил и той да опита късмета си. Накичил се със здравец, нарамил бъклицата със студена вода и тръгнал с групата на баба Янка. Още на третата копка кирката на бай Георги Узунов ударила на зид. Той бил щалтливецът да открие основите на манастира.
Вестта се разнася като мълния. Мълвата гласеше, че е намерена владишка корона, красива чаша за причастие и сребърни монети. Никой не посегна да граби от намереното съкровище, защото по думите на баба Янка всичко това било определено за построяването на нов манастир върху основите на стария.
И така, през 1928 г. започна строежът на новия манастир. Тогава аз бях ученичка във второ отделение. С много радост всички деца от училището пълнехме котленца с вода от „Водевата чешма“ и ги носехме до върха на „Гергьовица“. Така с общи усилия, под ръководството на баба Янка каменчани построиха новия параклис „Св. Георги“, който стана скъпо и свято място не само за нас, но и за жителите на цялата Чепинска долина. От всички краища идваха да видят и да се поклонят в новия параклис.
А какви празници ставаха там на Гергьовден! От предния ден всички моми и деца отиваха с цветя и клони до параклиса. Плетяхме венци и украсявахме с тях вратата и прозорците. Пред вратата поставяхме кален кюп с вода. В него всяка мома поставяше своята китка с пожелание за женитба с избраното от нея либе..
След като всеки палеше свещ и оставяше китка здравец в параклиса с пожелание за здраве, плодородие и дълъг живот, големите родове от цялата Чепинска долина се събираха около богатите трапези. Песните и хората не секваха през целия ден, а вечерта всички си отивахме пълни с надежда, че годината ще бъде плодовита, че няма да има глад и болести.“
Наред със своята красота, параклисът и околността на стария манастир привличат и със своята лечебна сила. Тук започват да идват и чужденци, за да търсят помощ за своето страдание и за изцеление на болестите. За лечебната сила на стария манастир увлекателно разсазва баба Мария Спасова. Според нея в манастира имало дебела тетрадка, изпълнена с благодарствени слова от люде, намерили изцеление. Самата тя помни случай с нямо дете, което след като преспало в манастира, на другата сутрин проговорило. Не малко били и случаите, при които само с прочитането на молитва за здраве, болните оздравявали. Подобен бил случаят с болно дете от Ракитово. Довела го майка му, на която всички останали деца били измрели. На молитвата за здраве присъствала и баба Мария. Детето по чудо оздравяло. Божана Калпазанова, снаха от правнука на баба Янка разказва, че на Гергьовден през 1993 г. семейство от Свиленград донесло агне за курбан като благодарност за оздравелия им син, получил изцеление от нелечима болест. Майка му в съня си получила указание да отиде в параклиса „Св. Георги“ и две седмици да се моли в манастира.
Малко се знае и за лечебната сила на Водева чешма, наричана аязмото на Свети Георги. Тя се намира в подножието на параклиса. С помощта на тази вода е съграден параклисът. Баба Янка твърдяла, че в сънищата си виждала как Св. Георги пои коня си с тази вода.
За историята на параклиса има още едно предание. След като построили параклиса през 1928 г., баба Янка се заела с неговото поддържане. Един ден, когато стояла пред входа на параклиса, видяла по пътеката откъм Лъджене да идват трима високи монаси, които имали вид на владици. Притеснила се баба Янка как да посрещне високите гости. Но едва доближили параклиса, те спрели пред него, благословили го и изчезнали. По-късно тя направила сравнение с костите на тримата монаси, намерени край олтара на стария параклис и установила, че размерите им напълно съвпадат с височината на тримата внезапно изчезнали владици. При това в гроба били намерени владиша корона, голям сребърен кръст, парчета от жезъл и парченца от тъкани със сребърни и златни нишки като на владишки одежди. За това, че били заклани, се съдело по факта, че парчетата били захвърлени в един гроб, без да бъдат подредени. Баба Янка се погрижила за подреждането на останките и техният гроб бил възстановен зад олтара. Този гроб бил заличен след повторното разрушение на параклиса...
Време е да разкажа по-подробно как стана съвременното възстановяване на параклиса. В началото най-ентусиазираните предлагаха възстановяването да стане както по времето на баба Яна - с доброволен труд и събиране на дарения. Просто да се повтори нейното дело!
Оказа се, обаче, че сега е по-трудно, отколкото по времето на баба Яна. Периодът 1990-1992 г. беше труден за подобни начинания. Разрешения за подобни действия още не се издаваха. Трябваше да се изготвят архитектурен и строителен план и заверката им в Общинския съвет. Строителен материал трудно се намираше. Парични средства трудно се намираха. Много помогна пресата. Появиха се статии във вестник „Чепинец“ с въпрос към всички велинградчани: „Каква ще бъде понататъшната съдба на параклиса „Св. Георги“ и не е ли дошло времето за ъзстановяването на такива обекти, свързани с мъките и радостите на народа ни?“. Появи се и друга статия със снимка на параклиса преди и след неговото разрушаване. Така започна да се говори и пише за отдавна забравения параклис „Св. Георги“.
Резултатите не закъсняха. Появиха се хора, които се отзоваха с готовност на общото дело. Архитект Шинков изработи безвъзмездно, като дарение, архитектурния план. Дарение за параклиса направи и инженер Ждраков, като изработи конструктивния план. Строителният техник Павел Терзиев се зае със снабдяването на строителните материали, а отец Антон се зае с набирането на средства и с организацията на строежа. Неговият баща и брат бяха постоянни строителни работници, а останалата работна ръка се набираше само от доброволци. Накрая дойде ред и на младата художничка Светла Граданска, която с голяма любов и желание започна да зографисва стените и тавана с библейски сцени и нарисува иконите на иконостаса.
Нека всички се погрижим за процъфтяването и опазването на параклиса „Св. Георги“, за да анпомня на всеки родолюбив българин за онази неугасваща светлина, която е блещукала през вековете под свода на тази древна светиня, раздаваща благослов над възродените люде, за да творят благото на нашия трудолюбив и боголюбив народ. Амин! Павлина Калчева
(Със съкращения)
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023