Три истории за разрушение, печалба и загуба
Публикувано на 22 May 2022 23:19
Имало едно време във Велинград Лятно кино, покрит плувен басейн с олимпийски размери, Културен дом… Какво е общото между тези сгради? Отговорът съвсем не звучи като приказка: общото е, че са разрушени и вече ги няма. Има и още прилики: и в трите случая Община Велинград е дала много повече, отколкото е получила, класически примери за колективната (без)отговорност на местния парламент
. Да си припомним накратко историите на трите някога важни за Велинград сгради с наивната вяра, че хората и общностите се учат от грешките си:
ЛЯТНОТО КИНО
Лятното кино е построеното в периода 1965-1971 г. и е собственост на държавната фирма “Българска кинематография”. Разположено сред зеленината на Боров парк, Лятното кино години наред е любимо развлечение за велинградчани и за гостите на курорта. От екрана му са прожектирани стотици филми, а хората се редят на опашка за билети пред касите. На сцената на Лятното кино концерти са изнасяли Лили Иванова, „Сигнал“, „Тоника“…
2000 година е повратна в историята на Лятното кино - след приватизационна сделка собственик на обекта става Васил Марин от Пазарджик. По негово искане през 2003 г. теренът от общо 3352 кв.м. (сградата и прилежащ парцел) е преотреден от Община Велинград за “Хотел, ресторант и магазини”. Общината проявява „щедрост“, като дава и своя земя към парцела на Лятното кино. Но строителство не започва, сградата се руши и постепенно се превръща в опасна за многото хора, които преминават през парка. През 2006 г. Лятното кино попада в списък от 18 обекта, които общината обявява за опасни. Заради компрометираната бетонова конструкция и скъсани конзоли е издадена заповед за спешно премахване на входната козирка и кинокабините, но общината не успява да я връчи на собственика. През май 2011 г. е назначена нова проверка и е издадена нова заповед за премахване на необитаемия обект с мотиви, че рушащата се сграда създава опасност за живота и здравето на гражданите и гостите на Велинград, превърната е в нерегламентирано сметище и свърталище на наркомани, а строежът не е в състояние да се поправи или заздрави.
Тази заповед на тогавашния кмет Иван Лебанов е последвана от действия на собственика и започна разрушаването на Лятното кино. По същото време по европейски проект е изградената нова алея в парка и общината не разрешава навлизането на тежкотоварни машини, така че разрушаването на Лятното кино се извършва ръчно. Заради същия проект общината е поела ангажимент, че в следващите 5 години в Боров парк няма да има строителство, така че теренът на разрушеното Лятно кино остава празен. През 2017 г., в отговор на въпрос от съветника Никола Делиев, главният архитект на общината Тодор Енев обясни, че имотът е собственост на фирма за производство на олио от Пазарджик и решението дали и какво ще се строи е „чисто чорбаджийско“. Към днешна дата ситуацията не се е променила - върху руините на Лятното кино няма нищо друго освет трева и боклуци.
ПОКРИТИЯТ БАСЕЙН С ОЛИМПИЙСКИ РАЗМЕРИ
Първата копка за построяването на Покрития плувен басейн с олимпийски размери (50 метра) е направена на 3 март 1970 година от генерал Атанас Семерджиев. Бъдещото спортно съоръжение отговаря на високото ниво на плувната школа във Велинград, която по онова време е сред водещите в България. В града ни има традиция за провеждане на национални и международни състезания по плуване и плувни спортове. Но въпреки амбициозната заявка в града ни да има басейн с олимпийски размери, сградата остава недовършена. През 1997 година, след 7 години неуспешни опити за продажба, Община Велинград провежда тръжна процедура с участието на трима кандидат-купувачи. Двете незавършени стоманобетонни сгради на басейна са продадени от Община Велинград с договор за покупко-продажба от 14 юли 1997 г. Басейнът е едноетажна масивна сграда със застроена площ 2270 кв.м., а двуетажната административна сградата е с площ 1655 кв.м. Купувач е пловдивското дружество „ДАВ“ ЕООД с управител Димитър Веселинов, чиято оферта е била да 55 милиона лева (числата са от преди деноминирането на левовете), спонсорство от 15 милиона за развитие на спорта построяване на тенис-корт за 200 000 лева и разкриване на 100 работни места. Купувачът иска комисия от специалисти да проучи дали съоръжението изобщо може да бъде довършено и дали всички строителни конструкции са надеждни. Имало ли е такива проучвания не става публично известно, но до 2014 г. недовършеният строеж до Градския стадион и до 25-метровия Закрит плувен басейн пустее. През 2014 г. в Община Велинград постъпва искане за премахване на строежите от името на “ДАВ” ЕООД. Кметът Иван Лебанов внася в Общинския съвет проект за решение в два варианта: първият вариант е общината да даде съгласие за събаряне на басейна и административната сграда и да задължи главния архитект да ободри проект за премахване на строежа, а вторият вариант дава правомощия на кмета да води преговори за принудително отчуждаване на двете сгради и прилежащия им терен за обществени нужди. Като аргумент се изтъква, че ако общината успее да придобие публична общинска собственост върху имота, завършването на строителството ще бъде възможно с европейско финансиране в рамките на вече одобрения по онова време Интегриран план за градско възстановяване и развитие. Гласуването на Общинския съвет е единодушно: съветниците отказват да вземат решение за съдбата на покрития 50-метров басейн с мотив, че това е работа на изпълнителната власт. Съветниците не искат още един „горещ картоф“, защото точно по същото време се разгарят поредните страсти около другата сграда със сходна съдба – Културния дом.
В крайна сметка през 2014 г. Покритият плувен басейн с олимпийски размери е съборен, теренът към днешна дата пустее, а за обещаните инвестиции едва ли някой си спомня…
КУЛТУРНИЯТ ДОМ
Сградата на Културния дом е замислена по подобие на Националния дворец на културата в София и това не е случайно – идеята е подкрепена на най-високо държавно ниво от тогавашния Комитет за култура и лично от Людмила Живкова, а Министерството на финансите отпуска 3.5 милиона лева. Проектирана е зала с 688 места, с висок купол, пригоден за монтиране на въртяща се сцена, кафе-театър за 100 места, репетиционни зали, гримьорни и съблекални, билетен център, клуб на културните дейци, музикална зала и още други малки търговски и помощни помещения. Строителството започва през май 1984 г. и спира след промените през 1989 г.
Решаващата стъпка за бъдещето на недовършения Културен дом е направена през 2003 г. от тогавашния кмет Цветан Дафов. С решение на Общинския съвет общината влиза с дял от 25% в „Хорос“ ООД. По 37.5% в същото дружество имат столичните бизнесмени Огнян Гложев и Веселин Грънчаров. Те двамата внасят уставния капитал от 1 029 000 лева, а общината участва с апортна вноска – сградата и земята на Културния дом. Обявените през август 2003 г. първоначални намерения на „Хорос“ ООД звучат повече от амбициозно: в срок от 3 години сградата да бъде довършена с инвестиция от 10 милиона лева, която общината рекламира като най-голямата до момента във Велинград. Идейният проект, изготвен от 12 специалисти, предвижда минимални промени в габаритите на сградата, която ще бъде довършена с метал и стъкло, ще има конферентна зала, изложбена зала, ботаническа галеря, спортно-възстановителен и търговски център, остъклен покрив, хотелска част, паркинг, парк с басейн или шадраван и т.н.
Звучи фантастично, но продължението на историята от жанра „фантастика“ скача директно в жанра „криминале“. „Хорос“ ООД е преобразувано в „Хорос“ АД, като председател на Съвета на директорите на новосъздаденото акционерно дружество става Йорданка Рангелова. Създаването на акционерно дружество е лоша новина за Община Велинград, защото с поредица юридически „хватки“ тя губи своя дял от 25% и целият имот става частен. Собствениците на апетитния имот в самия център на Велинград се менят, като в един момент е “Евро холидейс корпорейшън” – офшорка с регистрация в Панама. Историята е толкова заплетена, че Общинският съвет, който е принципал на общинската собственост, не знае кой е подписал новият дружествен договор и къде се намира въпросният документ. През 2006 г. “Хорос” АД, продава имота на “Съни холидейз” ООД за сумата от 1 200 000 лева. Следващият епизод е в края на 2012 г., когато поредният собственик – „Културен център“ АД – Пловдив иска и получава от общината разрешение за събаряне на сградата. Това решение предизвиква силен негативен отзвук сред велинградчани и води до създаването на граждански Инициативен комитет за спасяване на Културния дом. Инициативният комитет успява да спре събарянето на Културния дом и води дълга и неравна битка.
От средата на 2018 г. имотът в идеалния център на Велинград е собственост на „Карат-С“ АД, в чиято управа е собственикът на хотел „Двореца“ Миролюб Столарски. Първоначално дружеството иска разделяне на целия имот на няколко части, след това се обсъжда предложение на кмета Костадин Коев за замяна на имота на Културния дом за 15 декара общински парцел под „Кисловодск“, което не е прието. През октомври 2021 г. парцелът отново е окрупнен, а отреждането му е променено с ново: „За Културен дом, обществено обслужване и жилищно строителство“. През април 2022 г. започна разрушаването на сградата на Културния дом, което тече с бързи темпове и в момента. Какви са новите намерения на собственика, след като по време на последната предизборна кампания за местна власт през лятото на 2019 г. на сградата дълго стоя идеен проект за Културния дом? Предстои да видим и да се надяваме, че теренът на бившия Културен дом няма да последва съдбата на пустеещите терени на Лятното кино и Покрития басейн с олимпийски размери. А и много велинградчани са на мнение, че каквото и да се направи, ще е по-добро от стария рушащ се строеж.
Равносметката дотук е, че големият губещ е Община Велинград: в случая с Лятното кино загуби земята, която даде към парцела, в случая с басейна – обещани големи инвестиции, в случая с Културния дом – солидна собственост в идеалния център на Велинград. Загубиха културата и спортът във Велинград. Загубиха хората, чиито частни имоти навремето са били отчуждавани за построяването на Културния дом, както и тези, дарили труд и средства за същата кауза. Но и в трите случая загубата за едни е печалба за други...
Елена Баева
. Да си припомним накратко историите на трите някога важни за Велинград сгради с наивната вяра, че хората и общностите се учат от грешките си:
ЛЯТНОТО КИНО
Лятното кино е построеното в периода 1965-1971 г. и е собственост на държавната фирма “Българска кинематография”. Разположено сред зеленината на Боров парк, Лятното кино години наред е любимо развлечение за велинградчани и за гостите на курорта. От екрана му са прожектирани стотици филми, а хората се редят на опашка за билети пред касите. На сцената на Лятното кино концерти са изнасяли Лили Иванова, „Сигнал“, „Тоника“…
2000 година е повратна в историята на Лятното кино - след приватизационна сделка собственик на обекта става Васил Марин от Пазарджик. По негово искане през 2003 г. теренът от общо 3352 кв.м. (сградата и прилежащ парцел) е преотреден от Община Велинград за “Хотел, ресторант и магазини”. Общината проявява „щедрост“, като дава и своя земя към парцела на Лятното кино. Но строителство не започва, сградата се руши и постепенно се превръща в опасна за многото хора, които преминават през парка. През 2006 г. Лятното кино попада в списък от 18 обекта, които общината обявява за опасни. Заради компрометираната бетонова конструкция и скъсани конзоли е издадена заповед за спешно премахване на входната козирка и кинокабините, но общината не успява да я връчи на собственика. През май 2011 г. е назначена нова проверка и е издадена нова заповед за премахване на необитаемия обект с мотиви, че рушащата се сграда създава опасност за живота и здравето на гражданите и гостите на Велинград, превърната е в нерегламентирано сметище и свърталище на наркомани, а строежът не е в състояние да се поправи или заздрави.
Тази заповед на тогавашния кмет Иван Лебанов е последвана от действия на собственика и започна разрушаването на Лятното кино. По същото време по европейски проект е изградената нова алея в парка и общината не разрешава навлизането на тежкотоварни машини, така че разрушаването на Лятното кино се извършва ръчно. Заради същия проект общината е поела ангажимент, че в следващите 5 години в Боров парк няма да има строителство, така че теренът на разрушеното Лятно кино остава празен. През 2017 г., в отговор на въпрос от съветника Никола Делиев, главният архитект на общината Тодор Енев обясни, че имотът е собственост на фирма за производство на олио от Пазарджик и решението дали и какво ще се строи е „чисто чорбаджийско“. Към днешна дата ситуацията не се е променила - върху руините на Лятното кино няма нищо друго освет трева и боклуци.
ПОКРИТИЯТ БАСЕЙН С ОЛИМПИЙСКИ РАЗМЕРИ
Първата копка за построяването на Покрития плувен басейн с олимпийски размери (50 метра) е направена на 3 март 1970 година от генерал Атанас Семерджиев. Бъдещото спортно съоръжение отговаря на високото ниво на плувната школа във Велинград, която по онова време е сред водещите в България. В града ни има традиция за провеждане на национални и международни състезания по плуване и плувни спортове. Но въпреки амбициозната заявка в града ни да има басейн с олимпийски размери, сградата остава недовършена. През 1997 година, след 7 години неуспешни опити за продажба, Община Велинград провежда тръжна процедура с участието на трима кандидат-купувачи. Двете незавършени стоманобетонни сгради на басейна са продадени от Община Велинград с договор за покупко-продажба от 14 юли 1997 г. Басейнът е едноетажна масивна сграда със застроена площ 2270 кв.м., а двуетажната административна сградата е с площ 1655 кв.м. Купувач е пловдивското дружество „ДАВ“ ЕООД с управител Димитър Веселинов, чиято оферта е била да 55 милиона лева (числата са от преди деноминирането на левовете), спонсорство от 15 милиона за развитие на спорта построяване на тенис-корт за 200 000 лева и разкриване на 100 работни места. Купувачът иска комисия от специалисти да проучи дали съоръжението изобщо може да бъде довършено и дали всички строителни конструкции са надеждни. Имало ли е такива проучвания не става публично известно, но до 2014 г. недовършеният строеж до Градския стадион и до 25-метровия Закрит плувен басейн пустее. През 2014 г. в Община Велинград постъпва искане за премахване на строежите от името на “ДАВ” ЕООД. Кметът Иван Лебанов внася в Общинския съвет проект за решение в два варианта: първият вариант е общината да даде съгласие за събаряне на басейна и административната сграда и да задължи главния архитект да ободри проект за премахване на строежа, а вторият вариант дава правомощия на кмета да води преговори за принудително отчуждаване на двете сгради и прилежащия им терен за обществени нужди. Като аргумент се изтъква, че ако общината успее да придобие публична общинска собственост върху имота, завършването на строителството ще бъде възможно с европейско финансиране в рамките на вече одобрения по онова време Интегриран план за градско възстановяване и развитие. Гласуването на Общинския съвет е единодушно: съветниците отказват да вземат решение за съдбата на покрития 50-метров басейн с мотив, че това е работа на изпълнителната власт. Съветниците не искат още един „горещ картоф“, защото точно по същото време се разгарят поредните страсти около другата сграда със сходна съдба – Културния дом.
В крайна сметка през 2014 г. Покритият плувен басейн с олимпийски размери е съборен, теренът към днешна дата пустее, а за обещаните инвестиции едва ли някой си спомня…
КУЛТУРНИЯТ ДОМ
Сградата на Културния дом е замислена по подобие на Националния дворец на културата в София и това не е случайно – идеята е подкрепена на най-високо държавно ниво от тогавашния Комитет за култура и лично от Людмила Живкова, а Министерството на финансите отпуска 3.5 милиона лева. Проектирана е зала с 688 места, с висок купол, пригоден за монтиране на въртяща се сцена, кафе-театър за 100 места, репетиционни зали, гримьорни и съблекални, билетен център, клуб на културните дейци, музикална зала и още други малки търговски и помощни помещения. Строителството започва през май 1984 г. и спира след промените през 1989 г.
Решаващата стъпка за бъдещето на недовършения Културен дом е направена през 2003 г. от тогавашния кмет Цветан Дафов. С решение на Общинския съвет общината влиза с дял от 25% в „Хорос“ ООД. По 37.5% в същото дружество имат столичните бизнесмени Огнян Гложев и Веселин Грънчаров. Те двамата внасят уставния капитал от 1 029 000 лева, а общината участва с апортна вноска – сградата и земята на Културния дом. Обявените през август 2003 г. първоначални намерения на „Хорос“ ООД звучат повече от амбициозно: в срок от 3 години сградата да бъде довършена с инвестиция от 10 милиона лева, която общината рекламира като най-голямата до момента във Велинград. Идейният проект, изготвен от 12 специалисти, предвижда минимални промени в габаритите на сградата, която ще бъде довършена с метал и стъкло, ще има конферентна зала, изложбена зала, ботаническа галеря, спортно-възстановителен и търговски център, остъклен покрив, хотелска част, паркинг, парк с басейн или шадраван и т.н.
Звучи фантастично, но продължението на историята от жанра „фантастика“ скача директно в жанра „криминале“. „Хорос“ ООД е преобразувано в „Хорос“ АД, като председател на Съвета на директорите на новосъздаденото акционерно дружество става Йорданка Рангелова. Създаването на акционерно дружество е лоша новина за Община Велинград, защото с поредица юридически „хватки“ тя губи своя дял от 25% и целият имот става частен. Собствениците на апетитния имот в самия център на Велинград се менят, като в един момент е “Евро холидейс корпорейшън” – офшорка с регистрация в Панама. Историята е толкова заплетена, че Общинският съвет, който е принципал на общинската собственост, не знае кой е подписал новият дружествен договор и къде се намира въпросният документ. През 2006 г. “Хорос” АД, продава имота на “Съни холидейз” ООД за сумата от 1 200 000 лева. Следващият епизод е в края на 2012 г., когато поредният собственик – „Културен център“ АД – Пловдив иска и получава от общината разрешение за събаряне на сградата. Това решение предизвиква силен негативен отзвук сред велинградчани и води до създаването на граждански Инициативен комитет за спасяване на Културния дом. Инициативният комитет успява да спре събарянето на Културния дом и води дълга и неравна битка.
От средата на 2018 г. имотът в идеалния център на Велинград е собственост на „Карат-С“ АД, в чиято управа е собственикът на хотел „Двореца“ Миролюб Столарски. Първоначално дружеството иска разделяне на целия имот на няколко части, след това се обсъжда предложение на кмета Костадин Коев за замяна на имота на Културния дом за 15 декара общински парцел под „Кисловодск“, което не е прието. През октомври 2021 г. парцелът отново е окрупнен, а отреждането му е променено с ново: „За Културен дом, обществено обслужване и жилищно строителство“. През април 2022 г. започна разрушаването на сградата на Културния дом, което тече с бързи темпове и в момента. Какви са новите намерения на собственика, след като по време на последната предизборна кампания за местна власт през лятото на 2019 г. на сградата дълго стоя идеен проект за Културния дом? Предстои да видим и да се надяваме, че теренът на бившия Културен дом няма да последва съдбата на пустеещите терени на Лятното кино и Покрития басейн с олимпийски размери. А и много велинградчани са на мнение, че каквото и да се направи, ще е по-добро от стария рушащ се строеж.
Равносметката дотук е, че големият губещ е Община Велинград: в случая с Лятното кино загуби земята, която даде към парцела, в случая с басейна – обещани големи инвестиции, в случая с Културния дом – солидна собственост в идеалния център на Велинград. Загубиха културата и спортът във Велинград. Загубиха хората, чиито частни имоти навремето са били отчуждавани за построяването на Културния дом, както и тези, дарили труд и средства за същата кауза. Но и в трите случая загубата за едни е печалба за други...
Елена Баева
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023