На 2 юни 2022 г. почина Нери Терзиева – журналистката, за която и зрители, и специалисти са единодушни, че направи революция в българската телевизия; че първа обърна камерата от политиците към хората; че в най-трудните години на прехода стана и остана пример за професионализъм, честност и морал.
Нери (Нериман) Юлиева Терзиева-Тодорова е родена на 21 февруари 1952 г. във Велинград. Сама казва за себе си, че е „саморясляк от паважа на Лъджене“. Тук преминават ранните й ученически години, преди да учи във Факултета по журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, да започне журналистическата й кариера в телевизионния център на БНТ в Пловдив, да стане лицето и двигателя на Ефир 2 по БНТ – телевизионният канал, който зададе стандарти за журналистика в условията на едва прохождащата българска демокрация. Нери Терзиева бе неотлъчно до президента Петър Стоянов през петте години на мандата му като негов прессекретар, отваряйки широко вратите на Президентството за хората и за медиите. След това продължи пътя си в сферата на връзките с обществеността, но без да забрави своето призвание – телевизията, продължавайки да учи млади български журналисти на най-важните правила в професията.
В родния Велинград официалната среща с Нери Терзиева през последните десетилетия е само една и това е ярко доказателство на правилото „Никой не е пророк в родината си“. Срещата се състоя на 25 юли 2003 г., в залата на Къщата на Цвета, като част от програмата на Празниците на културата. Сред присъстващите наред с общинското ръководство начело с кмета Цветан Дафов бяхме местни журналисти, учители и близки на Нери. Няколко знакови момента от този ден:
Г-жа Величка Делиева, преподавала руски език на Нери Терзиева в началния курс, се обърна към нея с думите: „Гордея се с теб и имам голям грях към теб от времето на възродителния процес, когато ставаше въпрос за твоето име“. Отговорът на Нери Терзиева: „Нямаш никаква вина, възродителният процес бе начин, по който комунистическата власт отмъщаваше на различните и на българите“. Думите й прозвучаха искрено, както искрено звучи и написания от нея сценарий на филма „Откраднати очи“, събрал болката на хиляди хора от времето на т.нар. „възродителен процес“.
За пътя си от Велинград до националния телевизионен ефир Нери Терзиева сподели: „Предимствата на провинцията са, че има повече очи, кожа, уши и сърце за журналистика“ и даде като пример за успех момичето от Разлог Ралица Василева, която стана звезда на най-големия новинарски канал CNN и момчето от плевенските села Слави Трифонов, превърнал се в телевизионна звезда. Нери Терзиева подчерта и още нещо – нуждата от повече чувствителност в медиите, която не е знак за провинциалност, а е точно новият модел за журналистика. Не е нужна телевизия от „амвонен тип“, която да спуска новите, трябва полифония, трябва да се види как новината оттеква у хората като съавтори на събитията. За посоката, в която ще се развиват медиите, през 2003 г. Нери Терзиева направи прогнозата: „Занапред все повече ще се търси регионалното“.
Какво е направил/а за Велинград – този въпрос (справедливо или не) е задължителна част от отношението на мнозина велинградчани към известните наши съграждани. Не какво е направил Велинград за тях, а какво те са направили за града, като под „направил“ обичайно се отчитат материални придобивки. По-рядко си даваме сметка, че важните неща не са от материален, а от друг порядък.
Гордост за нас е, че Нери Терзиева е родена и израснала в нашия град; че пътят я е отвел до най-високите върхове в професията и че се е превърнала в еталон не само за журналист, а и за приятел и човек.
Да си припомним, че първият президент на България, който дойде на официална визита във Велинград, беше Петър Стоянов - централният площад не помни подобно множество от хора, дошли за среща с български политик и това съвсем не е случайно.
Да си припомним, че като прессекретар на българския президент именно Нери Терзиева създаде традицията на Великден Президентството да подарява на членовете на дипломатическия корпус писани яйца от Велинград. Чрез яйцата на местната майсторка Зоица Арсенова Нери помогна красотата на нашата традиция да прекоси много граници. От позицията си на прессекретар на президента Нери Терзиева взе присърце и задачата в централните медии да се заговори положително за проекта „Сютка“, но в този случай надделяха много по-силни фактори и интереси.
Спомняйки си за Нери Терзиева, ето още малко от нейните думи по време на единствената, но ценна среща от 2003 година: „Няма чиста обективност, но е в разрез с морала на професията журналистът да се изживява като власт, а не като посредник, неговата работа е да е честен и да показва различни мнения.“ През всички години и особено днес, в толкова различната и сложна информационна среда, в която живеем, този урок от Нери Терзиева е все по-важен. Звучи лесно, а всъщност е трудно. Но е единственият верен път – Нери Терзиева го извървя и остави светла диря. Поклон пред паметта й!
Темпо