Магдалена Белухова: Родители, дайте шанс на децата си да учат в родния град
Публикувано на 14 Jun 2022 09:43
Във Велинград има 3 професионална гимназии, които предлагат специализирано обучение за придобиване на определени професии след завършване на средно образование. Това са НПГГС „Христо Ботев“, ПГИТ „Алеко Константинов“ и ПГД „Иван Вазов“. Освен това на територията на Община Велинград се намират още 4 средни училища с профилирани паралелки. Това са СУ „Васил Левски“ и СУ „Св. св. Кирил и Методий“ в града, както и СУ „Методий Драгинов“ в с. Драгиново и СУ „Христо Смирненски“ в с. Света Петка. Всички успешно дипломирали се ученици имат възможност да продължат образованието си във висши учебни заведения.
Пред завършилите 7. клас и придобили удостоверения за основно образование стои въпросът: „А сега накъде?“ Родителите са изправени пред същата дилема и те търсят най-доброто решение за своите деца. Вариантите са различни, но най-напред се питат в кое населено място да бъде продължено образованието? Дали да е във Велинград с възможностите на неговите училища, или някъде другаде?
И тъй като сега е времето да се направи този важен избор, потърсихме г-жа Магдалена Белухова – дългогодишен учител по биология и химия с 30 години педагогически опит, запозната отлично с образователната система във Велинград, с диплома за мениджмънт в образованието и не на последно място като майка и баба – да сподели своето мнение относно професионалното ориентиране на учениците, както и различни други проблеми на нашето ежедневие.
Каква е гледната точка на Магдалена Белухова?
„Все още можем да се надяваме на живота, макар и на години. Преосмисляме минало и преживяно. И, невероятно е, но се чувствам щастлива, осъзнала важни неща, че имам деца, че се радвам на внуци, ядосват ме съпруг и комшии, стотици мои ученици и приятели. Боже, колко ги обичам! И се замислям откъде черпя тази сила и оптимизъм? От среда – пълна с приятели!
Забързано ежедневие и неспокоен живот, духовно обедняване и свръхполитизация, липса на ценности и егоизъм. Непрекъснато се оплакваме и мрънкаме, и не знаем как да си помогнем сами, да помогнем и на децата си.
Забелязвате ли колко са малко са децата около нас? Защо? Не стига, че не се раждат достатъчно, а и родителите им все по-рано ги изпращат в големите градове и в чужбина.
В нашия град, малък и обрулен от демократични промени, все пак има добри училища и традиции, но няма обективна представа за правилната насока в развитието на младите хора. Изключвам бурното развитие (въпреки ковида) на хоровото и танцовото изкуство, на младите естрадни звезди, на тамбурашкия състав и духовия оркестър.
Държавата дава средства за всичко, но родителите искат да виждат, да слушат и да се радват на израстването на децата си. Инак мислят, че в другите училища е по-различно. И тук в рекламата първенци са СУ „Васил Левски“ и СУ „Св. св Кирил и Методий“, в които е традиция да се провеждат вечерни тържества, годишнини и за това да се пише непрекъснато, а на тях присъстват родители – особено при малките. Имат хубави зали и бази за спорт.
Но родителите се объркват. Според тях децата трябва да са в езикови гимназии, да учат информационни технологии и повече математика…, за да станат лекари, адвокати и всякакви висшисти. И дори не се вглеждат в децата си, на които им се играе, пее, рецитира, имат собствена компания за излет и плаж, приятели. Но най-тъжното е, че не съзнават проблемите на детството им и с пубертета.
В 7. клас да отделиш детето е неправилно и тук е моментът, в който е по-добре детето да израсне и да се развие сред своите, да усети подкрепата на родителите, на баби и дядовци, силата на семейството, опората. Ще има кой да се зарадва, да го нахока, но и да го приласкае, да го утеши.
Гордея се с децата ми и с внука, защото в Чепинското училище те виждат живота такъв, какъвто е и се учат да живеят такъв живот, какъвто го направят – без частни уроци, но с усещанията за прекрасния учител като г-жа Гергова.
Тридесет години съм водещ учител по химия и биология и подготвям едни от най-добрите деца от всички училища, но за внука избрахме Националната професионална гимназия по горско стопанство „Христо Ботев“. Професия – защото е време да го научат на труд. И го правят, следя и аз, бабата, електронния дневник. А изборът на семейството е въпреки отличните оценките от матурите. Правец е скучен и далечен, а внука си виждам всеки ден – израсна два метра, улових го да пуши, но се учи добре и ходи на риба, и приятелите му знам, и тройките му преживяхме заедно, но стана все по-отговорен и щастлив. Помага ни в старостта и радва родителите си. Дали ще обикне гората, той ще реши, но ако ли не – в най-лошия случай ще го направя лекар, има добро сърце и е умен.
Радвам се и на моето училище – Професионалната гимназия по икономика и туризъм – мечтая да запиша там софийския ми внук и да стане трето поколение счетоводител и с втора специалност – барманче. А това е необходимо училище с традиции. Голяма част от елита на този град е завършил ТИТ или ПГИТ. Нашата Вероника води новините в „Евронюз“, а счетоводителите са във фирми, училища, банки. Заслужено известни и желани са готвачите ни – Благо, Альоша, Иван и други стотици като тях, които са уважавани и с високи заплати. Нашите бармани, управители на заведения, технолози на храните, микробиолози са навсякъде в града и в страната. Учителите са креативни и с по няколко висши образования, вещи в професията. Направиха училището модерно и с добра база. А децата израснаха професионално и духовно като пиленца в гнездо. Традиционни тържества, изложби, кулинарни кетъринги, национални и международни състезания и екскурзии за клуб „Интелект“ са дребни предизвикателства, а работата с европейски програми – ежедневие.
Но как да преодолеем мисленето - онова, което все гледа към чуждото. Ето това е проблем!
Хора, родители, дайте шанс на децата си да усетят уюта на обучението в хубаво училище в родния град! Дайте си шанса да ги виждате всеки ден още 5 години как растат, икономисайте пари за тяхното бъдеще! Дайте им любов и подкрепа тук да се обучават в родни училища, които имат отлични условия за това!“
Георги Дишлянов
Пред завършилите 7. клас и придобили удостоверения за основно образование стои въпросът: „А сега накъде?“ Родителите са изправени пред същата дилема и те търсят най-доброто решение за своите деца. Вариантите са различни, но най-напред се питат в кое населено място да бъде продължено образованието? Дали да е във Велинград с възможностите на неговите училища, или някъде другаде?
И тъй като сега е времето да се направи този важен избор, потърсихме г-жа Магдалена Белухова – дългогодишен учител по биология и химия с 30 години педагогически опит, запозната отлично с образователната система във Велинград, с диплома за мениджмънт в образованието и не на последно място като майка и баба – да сподели своето мнение относно професионалното ориентиране на учениците, както и различни други проблеми на нашето ежедневие.
Каква е гледната точка на Магдалена Белухова?
„Все още можем да се надяваме на живота, макар и на години. Преосмисляме минало и преживяно. И, невероятно е, но се чувствам щастлива, осъзнала важни неща, че имам деца, че се радвам на внуци, ядосват ме съпруг и комшии, стотици мои ученици и приятели. Боже, колко ги обичам! И се замислям откъде черпя тази сила и оптимизъм? От среда – пълна с приятели!
Забързано ежедневие и неспокоен живот, духовно обедняване и свръхполитизация, липса на ценности и егоизъм. Непрекъснато се оплакваме и мрънкаме, и не знаем как да си помогнем сами, да помогнем и на децата си.
Забелязвате ли колко са малко са децата около нас? Защо? Не стига, че не се раждат достатъчно, а и родителите им все по-рано ги изпращат в големите градове и в чужбина.
В нашия град, малък и обрулен от демократични промени, все пак има добри училища и традиции, но няма обективна представа за правилната насока в развитието на младите хора. Изключвам бурното развитие (въпреки ковида) на хоровото и танцовото изкуство, на младите естрадни звезди, на тамбурашкия състав и духовия оркестър.
Държавата дава средства за всичко, но родителите искат да виждат, да слушат и да се радват на израстването на децата си. Инак мислят, че в другите училища е по-различно. И тук в рекламата първенци са СУ „Васил Левски“ и СУ „Св. св Кирил и Методий“, в които е традиция да се провеждат вечерни тържества, годишнини и за това да се пише непрекъснато, а на тях присъстват родители – особено при малките. Имат хубави зали и бази за спорт.
Но родителите се объркват. Според тях децата трябва да са в езикови гимназии, да учат информационни технологии и повече математика…, за да станат лекари, адвокати и всякакви висшисти. И дори не се вглеждат в децата си, на които им се играе, пее, рецитира, имат собствена компания за излет и плаж, приятели. Но най-тъжното е, че не съзнават проблемите на детството им и с пубертета.
В 7. клас да отделиш детето е неправилно и тук е моментът, в който е по-добре детето да израсне и да се развие сред своите, да усети подкрепата на родителите, на баби и дядовци, силата на семейството, опората. Ще има кой да се зарадва, да го нахока, но и да го приласкае, да го утеши.
Гордея се с децата ми и с внука, защото в Чепинското училище те виждат живота такъв, какъвто е и се учат да живеят такъв живот, какъвто го направят – без частни уроци, но с усещанията за прекрасния учител като г-жа Гергова.
Тридесет години съм водещ учител по химия и биология и подготвям едни от най-добрите деца от всички училища, но за внука избрахме Националната професионална гимназия по горско стопанство „Христо Ботев“. Професия – защото е време да го научат на труд. И го правят, следя и аз, бабата, електронния дневник. А изборът на семейството е въпреки отличните оценките от матурите. Правец е скучен и далечен, а внука си виждам всеки ден – израсна два метра, улових го да пуши, но се учи добре и ходи на риба, и приятелите му знам, и тройките му преживяхме заедно, но стана все по-отговорен и щастлив. Помага ни в старостта и радва родителите си. Дали ще обикне гората, той ще реши, но ако ли не – в най-лошия случай ще го направя лекар, има добро сърце и е умен.
Радвам се и на моето училище – Професионалната гимназия по икономика и туризъм – мечтая да запиша там софийския ми внук и да стане трето поколение счетоводител и с втора специалност – барманче. А това е необходимо училище с традиции. Голяма част от елита на този град е завършил ТИТ или ПГИТ. Нашата Вероника води новините в „Евронюз“, а счетоводителите са във фирми, училища, банки. Заслужено известни и желани са готвачите ни – Благо, Альоша, Иван и други стотици като тях, които са уважавани и с високи заплати. Нашите бармани, управители на заведения, технолози на храните, микробиолози са навсякъде в града и в страната. Учителите са креативни и с по няколко висши образования, вещи в професията. Направиха училището модерно и с добра база. А децата израснаха професионално и духовно като пиленца в гнездо. Традиционни тържества, изложби, кулинарни кетъринги, национални и международни състезания и екскурзии за клуб „Интелект“ са дребни предизвикателства, а работата с европейски програми – ежедневие.
Но как да преодолеем мисленето - онова, което все гледа към чуждото. Ето това е проблем!
Хора, родители, дайте шанс на децата си да усетят уюта на обучението в хубаво училище в родния град! Дайте си шанса да ги виждате всеки ден още 5 години как растат, икономисайте пари за тяхното бъдеще! Дайте им любов и подкрепа тук да се обучават в родни училища, които имат отлични условия за това!“
Георги Дишлянов
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023