На 29 юни 2022 г. инициативен комитет организира среща на работилите в ДАП - Велинград, която ще се проведе от 12.30 часа в ресторант „Чинарите“, куверт 20 лева. Желаещите да участват в срещата могат да потвърдят на телефони: 0895 893334 - Никола Делиев, 0888 970066 - Петър Кадинов и 0887 506655 - Румен Цокин.

В това предприятие работих от 1973 до 1984 . През 1978 г. то празнува 25 г. от образуването си. За подготовката на честването беше създаден инициативен комитет. През 1977 и 1978 г. издирихме документите за образуването на това предприятие. 25-годишната история написахме в малка книжка от 15 стр. Тя беше отпечатана в тираж от 1100 бр., за всеки един от работещи в ДАП-а и за гостите на юбилея. Нейн редактор е Яна Тома Чонкова.
През 1949 г. към съществуващия Съюз на горската промишленост (директор Тодор Пею Пеев) се обособява самостоятелно звено за производство, транспорт и продажба на дървен материал. Получени са първите нови товарни автомобили ЗИС -150, произведени в СССР. Нуждата от дървен материал изисква добивът да се увеличи. Превозът му е труден. Липсват товарни автомобили. Ползваните частни коли на СОАТ не са сигурни.
През м. февруари 1952 г. се създава Горско-транспортна кантора „Гоце Делчев”, ръководена от гр. Гоце Делчев. Тя организира превоза на дървения материал, добиван от горските стопанство „Беслет”, „Дикчан” и „Вищерица”, всички в чертите на Благоевградски окръг. В нея започва работа Димитър Анг. Малев. Роден е през 1924 г. Идва във Велинград като служител на горско-транспортната кантора „Гоце Делчев”. След закриването й започва работа в САС Велинград като плановик. През 1969 г. е назначен за началник. Работи като такъв до 1987 г. Ерген. Имаше феноменална памет и оперативност. Всяка сутрин от 6, 45 до 7,30 часа провеждаше оперативка. Докладваха му данните от предходния ден. Кратко и ясно поставяше задачите. Стана член на БКП през 1969 г. Председател на секция „Футбол” към ДФС „Чепинец” от 1975 до 1981 - в годините, когато „Чепинец” играеше в Б РФГ. В тези години този отбор завоюва най-добрите си класирания. Почина през 1997 г. на 73 г. Погребан е в гр. Гоце Делчев.
На 1 февруари 1953 г. се създава и Горско-транспортна кантора Велинград. Тя организира превоза от складовете в горските стопанства Велинград, Селище, Чехльово, Ракитово и Юндола до дъскорезниците във Велинград и Ракитово. Тази дата се смята за рождена дата на САС Велинград!
Годишно двете кантори са превозвали 150-200 000 куб. м. (запомнете тези цифри) дървен материал до дъскорезните фабрики в Ракитово, Велинград и ж.п. гарите в Чепино и Лъджене. Дървеният материал е добиван в горските стопанства „Беслет”, „Дикчан”, „Вищерица”, „Селище”, „Чехльово”, „Юндола”, „Велинград” и „Ракитово”.
Шофьорите карат товарни автомобили „Опел” и „Бюсинг”, новите ЗИС-150 и „Татра”. Първите шофьори са: Никола Кузев, Васил Арсенов, Димитър Русев, Атанас Савов, Тодор Карабунаров, Иван Попов, Борис Боков, Любен Ачев, Тодор Халачев, Михаил Михов, Димитър Тумбев, Иван Кюркчиев, Крум Мандзуров, Давид Качанов, Христо Джамбазов, Йордан Кръстев, Георги Дамянов, Васил Благов, Никола Чолев, Йордан Манев. Ръководството на кантората поема Георги Пешев, партиен секретар е Костадин Цоков, профпредседател – Владо Георгиев. Превози извършва и кантората „Гоце Делчев”, ръководена от Георги Трендафилов. На 16 ноември 1953 г. канторите във Велинград преминават към новосъздадените „Горпроми” във Велинград и Гоце Делчев. В къси периоди кантората във Велинград се ръководи от Георги Трендафилов, Димитър Галилеев, Илия Кадинов (през 1955 г.) и Тома Чонков.
Първите гаражи и сервизни работилници са пред пералнята в Лъджене до плажа, а след това на поляната пред ж.п. гарата. От 1953 г. на автомобилите се настаняват в освободените постройки от бившата терпентинена фабрика (сега там са базите на Тау-шанови и Ангел Нанов). Изгражда се сервизна работилница. Първата сервизна бригада ръководи Георги Караиванов. Бригадир е Славчо Симеонов. Първите сервизни майстори са : Илия Църцаров, Заварин Терзиев, Васил Мавров, Борис Зизов, Илия Георг. Кадинов, Иван Анастасов, Иван Николов, Тасе Ковачев, Иван Алексиев, Илия Станудин, Ангел Въртигов, Никола Хорозов, Костадин Пандев, Асен Йорд. Парапунов, Борис Димитров, Славчо Симеонов, Илия Г. Гугалов, Петко Кръстев, Стефан Чернев, Георги Парекьов, Атанас Полежански, Христо Тосков, Васил Халачев, Георги Начев, Васил Влахов, Илия Содев, Христо Христов.
През 1963 година ДАП-ът се измества на новата площадка. Там имаше две сервизни работилници - за товарните автомобили и за пътническия трафик (автобуси и таксита). Началник сервиз товарни превози беше Димитър Праматаров, след него Борис Мавров. Като сменен майстор работеше Китан Хаджимосков от гр. Ракитово. В сервиза за товарни автомобили имаше 4 сервизни бригади, които работеха на две смени. Началник на първа сервизна бригада (обслужва бордовите автомобили, пътуващи извън Велинград) беше Славчо Симеонов. Втора (обслужва трупчийските автомобили) - Васил Чалъмов. Трета (обслужва самосвалите) – Борис Димитров. Четвърта (обслужва ремаркетата и полуремаркетата) – Илия Г. Гугалов, след него от Стойо Стоев. При прибирането от работа всеки автомобил се измиваше включително и каросерията. На двата канала се преглеждаха от дежурните механици: Александър Попов (Румънеца), Иван Кондев, Никола Сачков, Никола Лулин, Николай Лагадински, Благой Добчев, Никола Керин, Александър Ив. Похлупков, Борис Георгиев, Атанас Атанасов, Цанко Сеферов, Димитър Бончев, Ангел Г. Пачалов и др. Технически изправните автомобили се гарираха, а тези за ремонт влизаха за ремонт. За ремонта механиците изготвяха заявка за откритите технически проблеми, които сервизните работници трябваше да отстранят. При изминаване на определени километри всеки автомобил влизаше в сервиза за извършване на задължително техническо обслужване № 1. След извършени два прегледа № 1, всеки автомобил влизаше за сервизно обслужване № 2. То се извършваше за два работни дни.
На 17 март 1954 г. предприятието получава първите 20 нови товарни автомобила марка „Ифа”, произведени в ГДР. Кабините им са боядисани в синьо. Шофьорите - Никола Ушев, Иван Пенков, Димитър Праматаров, Иван Г. Филипов, Никола Трендафилов преминават с новите коли през сегашния площад „Н. Гяуров” в тържествен марш. Населението ги „кръщава” – първите сини гълъби на мира! На 26 март 1954 г. - нова пратка от 30 Ифи. Тези автомобили бяха в две модификации с товароподемност - 5 и 10 тона.
Броят на автомобилите нараства на 79. За първи път в България се въвежда използването на полуремаркета (колесари). Един от пионерите на превоза с колесари е Христо Джамбазов (1931-2020). През 1955 г. започва движение за многохилядно изминаване без основен ремонт. Първите, които изминават 100 000 км. без основен ремонт, са шофьорите: Михаил Михов, Васил Вардаров, Михал Генов, Иван Пенков. Вливат се новите шофьори : Иван Похлупков, Никола Кърпачев, Никола Велев, Никола Грънчаров, Никола Филипов, Иван Филипов, Никола Найдов, Никола Савов, Георги Богоев, Димитър Праматаров, Илия Терзиев, Никола Ушев, Илия Ушев, Васил Благов, Петко Попов, Цветан Цанев, Цветан Сандаков, Иван Кюркчиев, Христо Кадурин, Запрян Пицев, Тодор Нейков, Васил Матев, Рангел Андонов, Никола Боцев, Никола Дулев, Никола Ненков, Иван Пенков, Добри Данцов и др.
От 01.01.1957 г. автобазата се обособява като самостоятелно „Горско-транспортно предприятие” Велинград. От 01.01.1959 г. преминава към Министерството на транспорта – управление „Автомобилен транспорт”. То е поделение на ДАП Пазарджик. (от 1.01.1959 г. се създава Пазарджишки окръг). Началник е Тодор Г. Попов, дотогава зам. директор на „Горпром” Велинград. През изминалите 25 години за неговото укрепване и развитие дял имат началниците: Георги Пешев, Георги Трендафилов, Димитър Галилеев, Илия Дим. Кадинов (през 1955 г.), Тома Чонков, Тодор Георг. Попов, Захари Доксинов, Димитър Анг. Малев, Цветан Иванчев, Димитър Терзиев, Неделчо Томов. В него служиха и Георги Атанасов, Лиляна Бенчева, Бонка Севдина – главни счетоводители, Атанас Стоилов, Иван Балабанов, Евгени Тасков, инж. Георги Касабов, Кръстю Гинев, Иван Герг. Янев, Пламен Дремалов, Христо Цинцев, Георги Котев, Вера Бизева, Атанас Денизов, Димитър Синапов, Никола Сираков, Пейо Пеев, Атанас Шаламанов, Борис Бизев, Илия Велков, Христо Въргов, Елена Теменлиева, Величка и Иван Иванови, Филип Главеев, Вера Ушева, Ангел Рашков, Петър Нистеров, Владо Бизев, Никола Попов, Никола Анастасов, Борис Ганчев, Славчо Боков, Найден Вецов, Богдан Семерджиев, Катерина Маргаритова, Янка Настева, Мария Кьосова, Пею Филипов, Величка Ямакова, Бонка Трифонова, Десанка Дичева, Мария Пандева, Катерина Алексова, Елена Иванова и др. Като технически секретарки (машинописки) работиха Елена Теменлиева, Мария Ат. Гончева, Нели Ник. Содева, Мария Събева (Марушка). Дълги години за снабдяването с авточасти отговаряше Милко Велков Иванов. За доставката на гуми – Петко Пеев.
От 01.04.1959 г. към предприятието преминава и пътническият автотранспорт (дотогава към СП ”Комунални услуги” – директор Васил Содев). Предават се 2 автобуса, 2 микробуса ГАЗ 51 - 25 местни и 3 таксиметрови коли „Победа”(шофьори Никола Вас. Цикалов и Николай Дим. Папарков). На 28 май 1949 г. Велинград получава първия градски автобус марка „Шкода”. Шофьори са Иван Похлупков и Иван Петрунов. Кондуктор Стоян Вучков. Автобусът се е движел от Каменица до Чепино. На автоспирките е имало стрелка, която шофьорите насочвали по посоката на движение. Това е бил знакът пътниците да знаят дали да чакат, или да се придвижват пешком. Първата автогара е била в къщата на Калъчеви (до рест. ”Милениум” – сега там има сграда на Бееви). След това Автогарата се измества на сегашния площад „Кавказ”. През м. декември 1968 г. се открива сградата на новата автогара. Дълги години пътническите превози с автобусите се ръководеше от Георги Галилеев (знакова фигура).
Първата автобусна линия № 1 е по булеварда от Чепино до Каменица. В началото автолинията беше до обръщалото преди Клептуза и до площада в Каменица. По-късно се удължи до сегашните крайни спирки. Разстоянието между двете крайни точки на тази линия е 7,5 км. На последната спирка в Чепино имаше външен канал за проверка и ремонт. Там автобусите се измиваха вътре и отвън. Диспечерски пунктове имаше на крайните спирки в Чепино и Каменица. Движението се контролираше с радиотелефони. На последна спирка в Чепино дежуряха елтехник и автомонтьор, които на място отстраняваха дребните ремонти. Имаше изградена стая за шофьорите. До 1975 г. във всеки автобус имаше кондуктор. След това пътниците се самотаксуваха. Автобусите по линия 1 се движеха през ОСЕМ минути. На всяка автоспирка беше изписан часът на преминаване на автобуса на тази спирка.
Автолиния 2 се движеше от последната автоспирка в Каменица, по ул. „Г. Кирков”, до колелото на входа на Велинград (обслужваше фабрика „В. Пеева”, Цветните оранжерии на Калъчов мост, заводите „В. Сотиров”, „Г. Димитров”, ЗВДММ). Маршрутът преминаваше през пазара и по ул. „Ал. Стамболийски”, през пл. „Кавказ” стигаше до сегашния комплекс „Зора”. Обслужваше учениците от СОУ „Св. св. Кирил и Методий”, тези от Горския техникум. Автобусите преминаваха по старият път покрай техникума. Ползваха я и лекарите от Пневмоболницата. Автобусите се движеха през 15 (30) минути.
Автолиния № 3 се движеше от последна спирка Чепино по булеварда, на светофара към ж. п. гарата, покрай пазара към заводите до последна спирка Каменица. Тази линия обслужваше пътниците от Чепино и Лъджене. Автобусите бяха на 15 (30) минути.
Автолиния № 4 обслужваше жителите на с. Драгиново. Автобусите бяха на 30 минути и се движеха насрещно от Автогарата за Драгиново и обратно.
Автолиния № 5 се движеше от последна спирка в Чепино. При Халите завиваше към гарата, покрай пазара, към оранжериите. По ул. „Георги Кирков” достигаше до Каменица.
След Георги Галилеев началник Автогара стана Иван Спир. Кьосов, а след него Стоян Йорд. Дулев. На автогарата имаше две смени ръководител движение (Райна Пенкина-Иличова, Цветана Дворнева, Анна Пицева, Невена Алакушева, Пенка Делчева). Като билетопродавачи работеха: Славка Ищева, Сребрина Цокина, Катерина Пунева, Катерина Радулова, Дора Котева, Стойка Дишлянова, Магдалена Паскалева и др.
Велинград имаше ежедневна автобусна връзка със София, Благоевград, Пазарджик (на всеки 45 минути в двете посоки), за Пловдив, Сърница, Юндола. До м. Начовото (само в събота и неделя).
Паметни ще останат дните на ветровала на 29 май 1961 г. За 2,5 години беше прибрана повалената иглолистна дървесина. Бяха командировани 56 частни коли от цяла България. Основната част от дървесината беше превозена с колите на САС Велинград.
През 1963 г. се откриват новите сервизни халета (за товарни автомобили, автобуси и таксиметрови коли), административната сграда, ведомствената бензиностанция, канали за предпътен технически преглед, гараж за 400 товарни автомобила и 120 автобуса. Строежът на сервизната работилница и гаражните площадки е ръководил инж. Георги Михов Кръстев от с. Попинци (чепински зет). Никола Делиев
(Продължава в следващия брой)