На 21 юни започна астрономическото лято, а на 2 юли предстои Денят на Велинград. Началото на най-силния туристически сезон и дните преди празника са точният момент, в който СПА столицата на Балканите да грее в пълния си блясък, готова да посрещне хиляди туристи и да остави у всеки у тях възможно най-добрите впечатления.
Да се опитаме обективно да преценим дали реалността отговаря на това как велинградчани искат да изглежда нашия град, както и на високите очаквания на туристите. Ще започнем от „входа“ на града - кръстовището на Чуката. За последен път триъгълната композиция в центъра на кръговото кръстовище беше обновена при големия ремонт на пътя през дефилето. А това беше през 2010 и 2011 г. - минаха повече от 10 години и това си личи по падналите букви, натрупания прах и мръсотия, видимата липса на грижи. Да, кръстовището е част от републиканската пътна мрежа и грижата е на държавата, но лошото впечатление се трупа и на гърба на общините. Същото важи и за натрупаните боклуци в крайпътни парцели, които са частни, но и те се „пишат“ на сметката на цялостния облик на Велинград. Благодарение на вече споменатия европейски проект входното кръстовище на града придоби модерен облик, за 10-годишнината на СПА столицата по инициатива на общината и Сдружението на хотелиерите и ресторантьорите бе монтирана статуята, олицетворяваща водното богатство на нашия регион, а от офроуд клуба преди година поставиха голям български флаг - елементи, които носят позитиви за този вход на Велинград. Но какво да кажем за другия вход - откъм Юндола?! Обраслите с трева и храсти купчини пръст от близки строежи и изхвърлените в канавките боклуци са по-красноречиви от всички приказки. А едва ли някой ще спори колко важно е първото впечатление...
След входа е ред на центъра, в който най-голямата промяна за лятото на 2022 г. е вече изчезналият силует на недовършения Културен дом с всички произтичащи от това плюсове и минуси. През 2019 г. приключи проектът за нова визия на центъра, който промени облика на централния площад „Николай Гяуров“. За крайния резултат в общественото мнение има различни, често противоположни, оценки и това е нормално. Проблемът е колко много несвършена и недовършена работа остана след приключването на проекта. Към новата сцена, по лично обещание на кмета Костадин Коев, трябваше да има съблекалня за участниците в концертите и другите събития - вече четвърто лято такава няма. Неизпълнено стои и обещанието за спасителна реконструкция на паното на Георги Божилов-Слона, което вместо да стане културна забележителност на Велинград, продължава да се руши под безразличния поглед на поредната общинска управа. „Новата визия“ на централния градски парк и това лято ще е добре познатата стара гледка. Паркът отдавна не е парк! Но дали някой го е грижа, че зелените площи са под всякаква критика, кошчетата за боклук са изпотрошени, част от пейките също?! Преди десетилетия съветници в няколко общински съвета на Велинград поставяха на дневен ред и обсъждаха темата за павилионите в центъра. Имаше идеи за еднотипни павилиони, избрана бе визия, после се гласуваха схеми за преместването на павилионите от площада в парка, провеждаха се търгове и т.н. Но едно са приказките за промяна, друго са действията. Още в предишния мандат общината удобно застана на позицията, че заради „тежкото финансово състояние“ няма да може да реши проблема, защото няма средства за изграждане на еднотипни павилиони. Показателно е, че за разлика от предишни общински съвети, в сегашния тази тема дори не се обсъжда и изобщо не е сред грижите на 29-те съветници. А проблемът с така наречената от главния архитект Тодор Енев „европейска плочка“, върху която не може да има търговска дейност в продължение на 5 години от приключването на проекта за нова визия, в нашия случай бе решен наистина „иновативно“ - павилионите бяха преместени от „европейската плочка“ директно върху зелената площ на парка. И това лято ще е така... А най-лошото е, че сякаш свикнахме и не ни прави впечатление съсипването на поредното зелено кътче в нашия град.
От центъра към парковете, които са част от визитната картичка на Велинград като „зелен град“. Не можем да обходим всички, но да погледнем към няколко в централната градска част. Парк „Женска баня“, в който е общинският Централен минерален плаж „Йосиф Шнитер“ - мястото, където се е родил модерният курорт Лъджене. Банята не работи - общината я е дала на концесия, после е гласувала за прекратяване на концесията, но кой знае защо не си е върнала банята, за да може и тя да заработи като Кална баня и баните в Чепино. Чешмата не работи, вече година стои надпис, че е спряна от РЗИ заради лоши микробиологични показатели. Страхотна „реклама“ на СПА столицата! За много велинградчани остават съмненията къде се губи минералната вода, а за туристите сигурно ще остане ярък спомен от този парк в центъра на курорта - с изпочупените плочки и локви по алеите, с мизерно изглеждащите пейки с излюпени пластове боя, с днешната „визия“ на Плажа, която е толкова далеч от това, което са ни завещали предишни управници на нашия град, които явно са били по-смели и по-добри визионери.
А паркът на ул. „Юндола“ под „Бор“? Детската площадка стои непроменена от времето на социализма. Пейките са в същото олюпено и изпотрошено състояние, покривът на беседката ще падне всеки момент. Наскоро падналите опасни дървета са изкоренени, но дупките си стоят. А в този парк трябваше да има площадка за шах на открито - това бе условие от конкурса, с който общината „отряза“ няколко квадрата от зелената площ за лафка. Шах няма, а велинградчани и туристите определено трябва да си търсят друго място да поседнат в летните жеги.
Парк „Вельова баня“ посреща лятото с... огромна глутница бездомни кучета. И в парка, и по пътя от банята към хотел „Арте“ хората се оплакват от агресивното поведение на кучетата, дори през изминалата седмица имаше инциденти. Но това също е проблем, за решаването на който Община Велинград няма визия.
На прага на лятото няма как да не отправим поглед и към Клептуза. През 2022 г. Велинград можеше да отбележи 90 години от създаването на двете езера край карстовия извор, превърнали се в символ на Чепинско и дали огромен тласък за неговото развитие. Можехме да отбележим този юбилей с почит към природата, която ни е благословила с този райски кът и с гордост от предците ни, които през 1932 г. са повярвали в собствените си сили и сами са направили езерата. Но годишнината, която за всеки курорт би била значим повод за реклама, дори не фигурира в Културния план на общината?! А през 2022 г. вместо юбилей Клептуза очаква концесия - това е решението на кмета К. Коев и на Общинския съвет. И на Клептуза това лято ще е както предишните - същата съсипия и мръсотия, заради които велинградчани вече не само избягват да ходят там, а и избягват да водят и гостите си, за да не се срамуват от гледката. А за туристите, които отидат на Клептуза, общината е най-добре да сложи човек, който да обяснява, че всичко ще се оправи, но не е ясно кога - да дойдат пак, ще стане много хубаво...
Към лятната „визия“ на Велинград можем да добавим още много критики: дупки по улиците, нерегламентирани сметища под път и над път, огромни проблеми с водата... Има и добри новини: ремонти на улици, озеленени и поддържани паркове като този при църквата в Лъджене или ремонтирания с европейски средства парк в центъра на Каменица, чието официално откриване предстои на 1 юли.
На фона на проблеми и празници да си пожелаем успешно лято - важно е за много хора и бизнеси във Велинград, особено в тежките времена, в които живеем.
Елена Баева