На 9 юли залата на първия етаж в Художествената галерия се оказа наистина малка, за да събере публиката на клавирния концерт ,,С музика, признателност и любов към Стоянка Енчева”. Идеята бе на възпитаници на г-жа Енчева - за нейната всеотдайност и принос в музикалния живот на Велинград.
За своите над 48 години преподавателска дейност Стоянка Енчева е разкрила тайните на пианото на близо 1000 деца, възпитала е дисциплина, отговорност, интерес към изкуството, разказа с нескрито вълнение водещата Весела Цинцева. Толкова много са нейните ученици, продължили по пътя на професионални музиканти, че е невъзможно да изброим всички имена. Радостното бе, че част от тях бяха в залата и се включиха в концерта.
Поздрав с музика към любимата си първа учителка по пиано отправиха: Мариан Марков, Милост Зарева, Людмила Чопева, Владимир Рашков, Мария Думела, Георги Попчев, Катерина и Валери Мирчеви, Патриция Аргирова.
На фона на прекрасната музика, с която бе изпълнена срещата, още по-искрено и топло прозвучаха многото думи на благодарност и признателност от възпитаници на г-жа Енчева, които днес са успешни музиканти. Г-жа Мария Дулева каза: „Няма бивши учители и бивши ученици, има ученици на г-жа Стоянка Енчева - нашата първа учителка по пиано!“ Тя даде отговор на въпроса защо родителите трябва да инвестират в изкуство за своите деца - защото това възпитава дисциплина, грижа за душата и тялото, креативност, работа в екип, сили да се справиш с разочарованието чрез още по-усилена работа, знание, че успехът не се случва а една нощ, възможност за приятелства, отговорност, преданост, самоувереност... За нас г-жа Енчева не беше само първата ни учителка по пиано, а и психолог, от когото научихме много житейски уроци, споделиха Катерина и Валери Мирчеви, които предадоха и поздравите на Васил Делиев. Патриция Аргирова добави: уважение, признателност, благодарност, дискретна подкрепа - това е дала на всеки свой ученик г-жа Енчева.
Поздравителни адреси дойдоха от Чикаго - от Зоя Янева-Минкова, която заедно със сестра си Михаела благодари за голямото сърце и висок професионализъм на г-жа Енчева. Техният баща Никола Янев-Чоли заедно със своята талантлива възпитаничка Мария Гивечева също поздрави Таня Енчева и й връчи плакет от името на своето семейство. Писмо от името на сестра си Марена Балинова прочете Дора Балинова. „Още си повтарям вашите думи „Можеш по-добре!“, пише оперната прима, която концертира по големите сцени на Европа, но помни, че Стоянка Енчева е отворила за нея вратите на музиката. С писмо благодари на г-жа Енчева и Гизи Пиринска, а Стефка Шаламанова-Масларова пожела да благодари от името на тези, които не са поели по трудния път на музиката, но са научили как да станат по-добри в това, което правят, благодарение на уроците по дисциплина и доброта на Стоянка Енчева. По скайп своя поздрав изпрати от САЩ Анна Попова - нейното писмо, изпратено и до вестника, публикуваме отделно.
Г-жа Стоянка Енчева винаги ще остане част от нашата общност, каза Силвена Байракова, председател на НЧ „Отец Паисий-1893“ и поднесе новия юбилеен сборник на Литерературния клуб към читалището. От името на общината плакет и благодарност за всеотдайната работа на г-жа Енчева изрази Мариана Зинкова.
„Винаги съм благодарила на Бог, че ме е дарил точно с тези ученици. Сега също!“, каза в присъщия си лаконичен стил Стоянка Енчева. А Катя Мирчева благодари на всички колеги, с които заедно са организирали тази незабравима вечер и заедно работят, за да предадат любовта към пианото на още много деца.
Елена Баева

Благодарност към учителя
На г-жа Таня Енчева
В едно виенско предградие в края на 18 век непознат минувач е помолен да изповяда умиращ старец. Непознатият сяда на клавесина и сътворява картини от звуци. Тихо се обръща към стареца: „Нима не виждате как нощта от черна става синя, а след това гълъбова и как топла светлина се спуска някъде отвисоко, и на старите вейки цъфват бели цветове...“
Така в разказа „Старият готвач“ Константин Паустовски си представя как Моцарт е сътворил Фантазия за пиано в ре минор. С този разказ Таня Енчева ме въведе в изкуството на интерпретацията. Опитвах се да изразя в звуци как просветлява нощта и как се разтвярат цветовете на ябълката.
Учудвате ли се как помня това отпреди близо 50 години? Помня, защото с уроците по пиано при г-жа Енчева душата ми получаваше храната, от която имаше нужда, за да се развие и укрепне.
Бях между първите й ученици. Тя дойде в детството ми млада, нежна, безкрайно отдадена на музикалната педагогика. И така млада и нежна, тя деликатно, но много уверено ме поведе в един безмерно богат свят. Преподаваше музиката в синтез с литературата и изобразителните изкуства. Двамата с Енчо отвориха за нас, учениците, дома си, изпълнен с книги, музика, поезия. Два пъти в седмицата преживявах празник на задоволеното любопитство, на сладкото усещане за ускорена пъргавина на пръстите. И не само на пръстите. Ускорена пъргавина на ума и на сърцето. Всяко произведение от учебния репертоар беше отключване на непознати емоции с толкова много полутонове!
Едно от най-сладките усещания беше начинът, по който Таня Енчева слушаше изпълнението на ученика. Не мога да забравя притаения й дъх, когато слушаше. С цялото си същество чувствах нейното концентрирано внимание към звуците, които извличах, и към фразата, която трябваше да „изпея“. Това ме правеше по-уверена и по-смела. Петдесет години по-късно ясно виждам огромната роля на часовете, прекарани с г-жа Енчева, за моето развитие, за подготовката да търся себе си и да постигам цели.
Г-жа Енчева възпита няколко поколения музиканти и приятели на музиката. Всички те се изградиха като мислещи и добри хора, с широки хоризонти и чувствителни сърца. Последователно и методично, със скромността на самовзискателния професионалист, Таня Енчева създаде едно културно общество във Велинград, за което музиката е съдба, начин на живот, изповед, споделена радост. Тя е заслужилият учител на нашия град.
Благодаря й от дълбочината на сърцето! Нека й пожелаем да бъде здрава и много щастлива с богатата жътва в душите на многобройните й ученици!
Ани Попова