По инициатива на Пламен Киселов - секретар на читалище „Просвета-1919” и Никола Бързаков - председател, училищната историческа сбирка, създадена от Васил Лафазански - учител по история и изявен местен краевед, е прехвърлена и съхранена в читалището.
С цел да бъде експониран материала според съвременните музейни изисквания, Величка Мацанова се запознава със съдържанието на сбирката и изработва тематико-експозиционен план на тема „Костандово от древността до днес”. Експозицията е разположена в зала с площ 100 кв.м. Експонатите (160) са систематизирани тематично и са подредени хронологично.
Началото на експозицията започва с витрина, в която е подредена подбрана колекция от вкаменелости (фосили) на бозайници от палеонтологичното находище при с. Дорково, събрани от Васил Лафазански и учениците му от обекта, преди да започне проучването му от българо-френска експедиция.
Първите обитатели на землището на гр. Костандово датират от края на късния халколит (края на V хил.пр.Хр.). Находки - хромелни камъни (ръчни мелници) и керамични фрагменти от археологическите обекти в местностите „Мела” и „Барата”, красноречиво говорят за живот през този период.
Изключително важен обект за историята на костандовското землище е проученото тракийско светилище на богинята Хера в местността „Алков камък” от Иван Панайотов, ст.н.с.от АИМ, София и Недялка Гиздова, директор на ОИМ, Пазарджик (1976-1986 год.) Установен е многопластов обект от просъществували последователно три хронологически периода - ранножелязна (XI-VII в. пр.Хр.); късножелязна епоха (VI-I в.пр.Хр.) и римска епоха и късноантична (I-IV в.сл.Хр.).
През ранножелязната епоха на мястото е съществувало тракийско планинско светилище. Уникални керамични съдове: кантарос с две високи дръжки и с канелирана украса, който намира аналогии в находките от пластта на Троя VIIВ 2, датиран 1100-900 г.пр.Хр.; двойният съд и аскосовидните чашки са характерни за този период. Местното тракийско население продължава да почита това свещено място. Разчистени са култови огнища (есхари), които говорят за изявен култ към пазителката на домашното огнище – богинята Хестия. В експозицията са представени откритите около огнищата богато орнаментирани керамични съдове и фрагменти от известната в региона за епохата култова керамика тип „Цепина”.
През римската епоха върху площ от 80 кв.м на „Алков камък” е издигнато тракийско светилище на богинята Хера. Информационно табло с цветни фотоси на мраморни оброчни плочи с изображиението на Хера – сама, оловни медальони с древногръцки надписи за посвещение; бронзови медицински инструменти; керамични лампи и керноси (светилници); сребърни накити ; монети - римски републикански; на тракийския владетел Реметалк II (21-26 г); на Константин Велики (306-337); на император Юлиан (360-363г.) са важно свидетелство за историята на светилището. Оригинални трапезни керамични съдове от светилището са важен пункт в центъра на експозицията. Светилището на Хера е функционирало през периода II-IV в., опожарено след приемане на християнството 366-396 година.
Местното тракийско население е покръстено от епископ Никита Ремесиански. От този период през цялата късноантична епоха (IV-VIв.) селището, разположено в границите на днешния град, играе важна роля в Чепинското корито. Изградените три раннохристиянски базилики в месностите – Беглика, Рангела и Услевата махала, съдействат за утвърждаване на християнството в региона. Фотоси от проучванията на базиликите Беглика и Рангела и откритият строителен материал: тегули (керемиди ); тухли от подови настилки с изображения на врязани християнски кръстове, водопроводни тръби, долиуми (зърнохранилища) са важни доказателства за българския и християнски произход на населението. Учени предполагат, че късноантичното селище с трите си раннохристиянски базилики е важен епископски център в Чепинското корито.
Изключително значим акцент в експозицията е темата „Налагане на исляма в Чепинското корито във втората побовина на XVII в.”. Подчертано място заема целият осъвременен текст на летописния разказ на поп Методи Драгинов за насилственото помохамеданчване на българското население в Чепинско. Редица експонати разкриват запазените сред българите мохамедани християнски традиции, обичаи и реликви като: поставяне на кръст върху предмети в гроба на покойника - тухли и глинени питки с християнски кръст; запазване на икони в домовете. За християнското минало на Костандово красноречиво говори откритата при разрушаване къща на българо-мохамеданското семейство Пирьови икона на „Св. Богородица с Христос”. Уникалната икона е предадена на сбирката на училището от 95-годишната Фатма Пирьова през 1964 г. Иконата е от XVII в. и е предоставена от майката на следващите поколения със заръка да се помни християнския произход на рода.
Богата колекция от сечива и инструменти за производсво и обработка на лен документират отделни страни от стопанската дейност на жителите на селището.
С фотодокументален материал е представено стопанско-икономическото развитие на Костандово - първата половина на ХХ в. - земеделие и скотовъдство; втората половина - ТКЗС, АПК, тухларната фабрика, цех за персийски килими, фабрика за хмелов грунолат с хмелосушилня.
На табло с цветни фотоси са показани старите семейни къщи от края на XIX в. и началото на ХХ в.
Издирени са снимки на първата православна църковна сграда; старата джамия и училището от 1906 година; на първите учители и директорите през периода 1906-2016 година. Ценен експонат от началото на миналия век е добре съхраненото знаме на Земеделската дружба в Костандово.
Богат снимков материал илюстрира духовния живот на селището, съсредоточен в читалището „Просвета-1919” – първата сграда на читалището, театралната дейност през първата половина на миналия век; национален фолклорен фестивал, самодейния театър, художествена самодейност; ансамбъла за автентичен фолклор с ръководител Митко Карабельов, от втората половина на ХХ в. до днес. Експозицията завършва с изключително богат етнографски кът с характерните за местното население носии, плетива, тъкани и предмети от домашния бит.
Пламен Киселов