Може и да звучи като клише, но това заглавие в голяма степен точно показва какви са заслугите, приносът и участието на Тодор Гълев в развитието на велинградския спорт като цяло и в частност какво е дал за футбола, леката атлетика, туризма, ориентирането, биатлона и ски бягането. Като състезател, треньор и спортен деятел Тодор Гълев е посветил близо 65 години от живота си на спорта, а 55 от тях е отдал на велинградския спорт и туризъм. В продължение на няколко броя вестник „Темпо“ ще разкаже за богатите, интересни и любопитни спомени на Тодор Гълев за спортния живот във Велинград, за постижения и победи, за известни спортисти и техните успехи в различни състезания и първенства.

НАЧАЛОТО
Тодор Гълев е роден на 24 април 1942 г. в село Каменица в семейството на Спас и Вида Гълеви, където растат 5 деца. От детска възраст се отличава с трудолюбие, упоритост, воля и скромност – черти, които оформят неговия характер, а по-късно се появява и любовта му към спорта. Първите му занимания със спорта започват в основното училище в Каменица, където учителите по физическо възпитание по онова време, когато е нямало още треньори, са тези, които привличат и насочват децата към спортни занимания. Тогава започват и заниманията с футбол и със ски бягането и първите победи в ученическите състезания. Отдава му се и спортната гимнастика в училище и участва активно в междуучилищни игри на градско и окръжно ниво. Още на 14-15-годишна възраст започва и интересът му към леката атлетика и по-конкретно към бягането и то на по-дълги разстояния – дисциплините от и над 1 500 м. Тогава заедно с Никола Симеонов (бъдещ маратонец) и Милко Джамбазов (спортно ходене) тренират с кросове до Ракитово и обратно. След завършване на основното си образование продължава обучението си в Гимназията и заниманията със спорт не спират, нито намаляват, а се увеличават. Тодор Гълев активно тренира и се състезава в три спорта – лека атлетика, ски бягане и футбол. И обратно на пословицата, че не могат да се носят две дини под една мишница, той носи три! Умело и успешно съчетава своите изяви и успехи в трите спорта, като всеки един от тях му помага да се развива в другите два. През сезон 1957/1958 г. Тодор Гълев е в състава на юношеския футболен отбор на „Чепинец“, когато велинградските юноши достигат до полуфиналите на националното първенство, като първо побеждават „Арда“ (Кърджали) на четвъртфиналите с 1:0, точно с гол на атакуващия халф Тодор Гълев, но губят със същия резултат от „Септември“ (София) на полуфинала. Но първите по-големи успехи за поливалентния спортист идва през 1959 г., когато става при юношите вицешампион на 1 500 м гладко бягане в Габрово, а на следващата година повтаря постижението си, но на ски бягане по пистите на Витоша – отново е вицешампион в надпреварата на 10 км. На това състезание участват още и велинградските ски бегачи Величка Пандева – бъдеща олимпийка, която тогава става шампионка на 5 км, а Васил Василев завършва трети в алпийските дисциплини (слалом).
В КАЗАРМАТА
От есента на 1960 г. Тодор Гълев вече е в редовете на българската армия. Изпратен е да служи като артилерист чак в Шумен, тогава Коларовград. Втората година от казармата е изпратен в Елхово и военната служба в никакъв случай не пречи на заниманията му със спорт. Нещо повече! В Шумен е започнал тренировки в отбора на „Волов“, който тогава е играел в състава на Северната „Б“ РФГ. Контузия в коляното и проблеми с менискуса му пречат да запише участие като футболист с екипа на „Волов“, а лекуващият лекар го съветва да се откаже от футбола. Но това не го отказва от спорта и след като се възстановява от контузията, продължава да тренира. Добрата му форма го прави неизменен участник в общоармейските първенства по лека атлетика и ски бягане. На армейските състезания по лека атлетика на Трета армия в Сливен Тодор Гълев става шампион на 1 500 м гладко бягане, на 3 000 м с препятствия и на 5 000 м гладко бягане. На общоармейските състезания в София на същите дисциплини се класира в първите шестици. С щафетите по ски бягане и биатлон на военния отбор от поделението в Елхово става трети на общоармейските състезания.
Любопитен момент от 2-годишния престой в казармата е периодът, когато група войници са изпратени във Велико Търново да участват като статисти в масовите сцени при заснемането на българския игрален филм „Ивайло“. Подбраните неслучайно пъргави и жилави войници са били обучавани не само какво да правят по време на снимките, но и как да яздят коне. Имало е достатъчно време да се запознаят и общуват с изпълнителя на главната роли във филма – актьорът Богомил Симеонов, както и с актрисата Кунка Баева.
В ПЛОВДИВ
Желанието да се занимава сериозно със спорт и да се реализира в тази сфера отвеждат Тодор Гълев в Пловдив. Веднага след уволнението си от казармата през 1962 г. той се записва да учи в Спортния техникум. И 4 години по-късно след завършването му придобива квалификация и право да работо като треньор по лека атлетика и ски бягане, като спортен инструктор и организатор в областта на спорта и туризма. В Спортния техникум учи заедно с други известни състезатели и бъдещи треньори във Велинград – Антон Митров в плуването и Иван Рашков във футбола. Престоят му в Пловдив се оказва много благоприятен за развитието му и като състезател, и като треньор. Заедно с Никола Симеонов започва да тренира лека атлетика в „Локомотив“ (Пловдив). Като състезател на този отбор става заедно с Никола Симеонов основни лекооатлети и години наред печелят окръжни състезания по лека атлетика в дългите дисциплини - от 3 000 м нагоре.
А в работническия отбор „Строител“ Тодор Гълев е инструктор по ски бягане и играещ треньор по футбол, с който печели първенството между заводските отбори. Води работнически отбори на състезания по ски бягане в Италия. Това не му пречи да участва и печели в този период 4 пъти състезанията по ски бягане във втория ешелон на България, нещо като „Б“ групата на ски бегачите.
(Продължава в следващия брой)