Едва ли има друг град в България, в чийто герб да има изображение на фонтан. Велинград е изключение – фонтанът е в центъра и на стария, и на новия герб на нашия град. И това не е изненада, защото Лъджене, Чепино и Каменица са се зародили и развили като населени места около водата – топлите минерални извори, баните, реките, карстовия извор Клептуза, Плажа, топилата… Без водата Велинград нямаше да стане нито национален и международен курорт, нито СПА столица на България и на Балканите. Неизменна и определяща част от облика на Велинград са фонтаните. И в лентите августовски жеги си струва да потърсим тяхната прохлада и на страниците на вестника с една кратка разходка из трите квартала на града. Фонтан има в центъра на всеки квартал на Велинград. Безспорно най-големият и най-известният е „Чашата“ в центъра на Лъджене – любимо място за велинградчани, които обичат да си определят срещи на „Чашата“ и за туристите, които обичайно си правят снимка точно на това място във Велинград. Да си припомним, че дълги години централният площад на Велинград носеше името „Фонтаните“. През 1987 г. е осъществен мащабен ремонт на цялата централна пешеходна зона и на площада. Повод е 30-годишният юбилей от обединяването на селата Лъджене, Чепино и Каменица в град Велинград, който е отбелязан тържествено през лятото на 1988 г. Тогава наред с многото други промени, са изградени и фонтаните „Чашата“ и „Слънцето“, които дават и името на новоремонтирания площад. Официалното име на „Чашата“ е скулптурна колона „Символ на изцелението“ с автор проф. Б. Гондов. Фонтанът „Слънцето“ се отличава със своята оригиналност – водата извира ди ректно от настилката на площада и особено в топлите дни това е радост за деца и възрастни. По данни на Михаил Алексиев майсторите на фонтаните са: Й. Котев, В. Патаранов, В. Банчев, С. Диваков. През 2004 г., във връзка със смъртта на почетния гражданин на Велинград и оперен бас номер едно на планетата Николай Гяуров, Общинският съвет смени името на централния площад и той вече се казва не „Фонтаните“, а „Николай Гяуров“. След последния голям ремонт на центъра през 2019 г. фонтанът „Слънцето“ вече не съществува – изцяло бе покрит с новата сива настилка. Фонтанът „Чашата“ също вече не е в оригиналния си вид, има нова визия с мрамори, светлини и музика. За „Чашата“ знае дори Гугъл, където четем: „Фонтан „Чашата“ е паметник, олицетворяващ водното изобилие във Велинград.“ А новата визия на централния площад, по определението на кмета К. Коев, е „мегдан с фонтан“. Допълнение към това е и новият фонтан пред сградата на общината.
В центъра на кв. Чепино през 2015 г. общината изгради два нови фонтана, разположени от двете страни на войнишкия паметник. Тогава чепинчани се зарадваха на придобивката, определяйки я като едно от малкото нови неща в центъра на квартала през последните 70 и повече години. За съжаление, прохладата от водните струи и разноцветните светлинни ефекти трудно се забелязват, защото пространството около фонтаните почти денонощно се ползва като паркинг и многобройни МПС закриват гледката.
От няколко месеца нов фонтан има и в центъра на кв. Каменица. Всъщност това е пореден фонтан на това място фонтан. Имало го е преди много години, както свидетелства старата снимка от времето, когато Каменица е била село, а паметникът на Вела Пеева не е съществувал. През последните години фонтанът в парка на площад „Възраждане“ ту работеше, ту бе спиран, за известен период бе (неудачно!) превърнат в цветна градинка. Преди месец официално бе открит обновения фонтан, но в момента той пак не работи. И ако с фонтаните на централните площади на трите квартала Велинград си е подредил „хола“ за пред гостите на СПА столицата, то съвсем не е така със занемарените и разрушени фонтани в други части на града. Дълги години емблематична картичка и снимка от Велинград беше фонтанът в парка под „Двореца“. От дълго време там има само сух и празен басейн – знак за неизпълнените обещания от поредица кметове как ще този фонтан с централно местоположение в един от най-посещаваните градски паркове ще бъде ремонтиран и пуснат. Само спомен е красивият фонтан пред Кремъчна баня, който под незаинтересования поглед на общината бе унищожен и заменен с нов, който е част от визията на заведение. В Боров парк остана само фигурката на момчето с риба, част от стария фонтан, а сега част от нова водна композиция, дело на хотел „Рич“. Тотално разрушен и занемарен е фонтанът в парка при „СБР-НК“ – филиал Велинград (Курортна поликлиника). В парка на другия обект на държавното дружество „СБР-НК“ („Трудещи се селяни“) централният фонтан работи и пази част от атмосферата на курорта Велинград. Но от другия фонтан, който е в съседство, са останали само руини…
Като фонтани преди време бяха замислени двете кръгови кръстовища на входа на града и пред гарата, но действителността се оказа различна от плановете. През 2019 г., когато бе организирано обществено обсъждане за нова визия на Клептуза, общината предложи проект с два фонтана и гейзер в езерата - идеята обаче не бе аплодирана от повечето присъстващи велинградчани.
Защо толкова от старите фонтани в нашия град са разрушени и неработещи? Отговорът е лесен: подземната инфраструктрура, която ги захранва с вода, в повечето случаи се нуждае от ремонт - тоест трябват средства. И когато трябва да избира „водопроводи или фонтани“, общината избира прагматично - водопроводи, от каквито се нуждае почти целият град.
Интересен факт е, че централната фигура и в емблемата на Сдружението на хотелиерите и ресторантьорите „Велинград и Западни Родопи“ също е фонтан. Преди години от СХР избраха изображението, дело на Борис Костов, заради вложената в него символика, свързана с водата, която носи здраве и красота. Хотелите също залагат на прагматизма и в името на печалбата почти във всеки има басейн, обаче фонтаните се броят на пръсти. Но в името на града и туризма от СХР могат да предложат част от парите, събирани от туристическия данък, да бъдат инвестирани за възстановяване поне на някой от старите фонтани. Защото град и курорт не се правят само с прагматични бизнес решения - трябва и радост за очите и душите!
Елена Баева