Продължение от бр. 21
Днес Баташкото блато е на дъното на язовир Батак. До построяването на язовира през 1956 г. блатото е съществувало. Много преминаващи хора през това място са намерили смъртта си, погълнати от него. „От Батак, ? час към запад има една ниска равнина между последните клонове на Рила планина [Ст. Захариев погрешно смята, че Рила започва не от района на Юндола и река Черна места, а от Баташкото блато], дето ся селските ливади, на които в северният край има големо и дълбоко езеро ? час широко и 1 ? час дълго, в което се стичат сичките потоци от речните клонове. Селяните наричат това езеро тресавище понеже повечето от повърхността му е покрита с един вид бурен (трева) с преплетени корени и стои като ливада, дето много злочестници, които не познават местото, пропаднали са съвсем на дъното му. В това езеро, като непристъпно на човеците и по-големите животни, има много големи риби, за които казват че в некои епохи, когато ставало голема суша, някои ся приближавали до водата и убивали с пушки от тези риби и ги извличали отвън с дълги канджи (куки), но неможали да ги ядат; щото месото им било тегаво и смрадливо. Около езерото имат вечните си жилища не само птиците като: разни диви патки (юрдечки), диви гъски, жерави и пр. но и вълци, лисици, зайци и пр. То се излива към северо-запад между два ръта и тече през Цепина, дето при Корова [днешното с. Драгиново] ся смеся с Бистрица [Чепинска река от Велинград] и Ягодинка [Стара река от Ракитово], както рекохме по-горе”.
Според геолога проф. Тодор Николов двете големи падини: едната е Доспатската котловина, а другата е Чепинското корито заедно с Баташкото поле, са се образували в началото на миоценската епоха (преди около 23.5 милиона години). „По геоложки данни от миоценската епоха до днес Чепинското корито заедно с оградните височини се е издигнало с около 500 м. Следователно в края на миоцена и в началото на плиоцена [преди около 5.5 милиона години] надморската височина на Чепинското корито е била 250-300 м.” .
Преди около 4 - 5 милиона години климатът е бил субтропичен. Покрай р. Мътница (Дорковска река) е била разположена савана с типичните високи треви, която постепенно преминава към хълмовете наоколо в джунгла. По време на българо-френската палеонтологична експедиция през 1985/87 г. е открито находище с кости от 34 вида животни, 70% от които вече са изчезнали. В саваната и в джунглата около Дорково (в Чепинската котловина и Баташкото поле) са се разхождали мастодонти от вида ананкус анвернензис, два вида маймуни, саблезъби тигри, прамечки, антилопи, зебри, трипръсти коне хипариони, лъвове, бели носорози и много други. Реката е била с много меандри и разливи. Субтропичният климат е предполагал дъждовен период с огромно количество валежи и порои, но и засушавания.
След промяната на климата в умерено-континентален много от животинските видове са изчезнали. Но дълго време някои водни обитатели, за които споменава краеведът Стефан Захариев, по разкази на местните хора през 19 век още са се срещали в Баташкото блато. Навярно с едно от тези водни чудовища се е срещнал Михаил Войн. Битката на Михаил Войн със змея.
Когато Михаил се връща с войниците си към родния град Потука, стигайки Тираиското място, разпуска войниците си, като остава само със слугите си и решава да си почине. Един от слугите му вижда в далечината дим, взема ястието на примикюра и отива към дима. Там вижда девойка, която стои и плаче. Докато тя му разказва, че в езерото има змей, който изяжда хора и животни, ястието на примикюра загоряло. Връщайки се при Михаил, слугата-готвач разказва за девойката и какво тя е казала, как е загоряло ястието. Михаил се обръща към слугите си (рабите си) да отидат при девойката, но те не искат. Тогава той взема „големия си раб”(главния слуга) и отива там. Девойката е уплашена, моли ги да си отидат, защото след малко ще дойде змеят и ще погуби и тях. Змеят изяжда по една девойка от селото и сега е дошъл нейния ред. Михаил отпраща далече „големия си раб” с коня. Самият той пада ничком на земята за молитва, след което прави кръстния знак. Взема щита и меча си (мечовете на бесите са дълги и се наричат „ромфеи”) и в този момент от водите на езерото се задава змеят. Главата му стърчи над водата 20 сажена, опашката му е 40 лакътя. Има три глави, но те са само привидение – вижда ги само божият раб Михаил.
Възможната причина за появата на дим над езерото е дадена от К. Иречек, който при движението си от с. Лъджене към Каменица в студеното време видял над тревата пушек. Оказало се, че това е изпарение от естествения топъл минерален извор Власа. Водата е с температура 850 и местните му разказали, че изворът тече там от памтивека и някои си варят в него яйца за десетина минути. Иречек казва, че този извор е с „най-високата температура от всички досега известни не само чепински термални извори, но и в цялото царство“ . Споменаването на загорялото ястие на Михаил Войн е детайл, по който Житието му се различава от това на Св. Георги и Св. Теодор Тирон. Това възможно обяснение е свързано само с особеностите на Чепинското корито – Тираиското място.
Свилен Топчиев
(Следва продължение)