Кой пази българските занаяти, които пазят традициите?
Публикувано на 27 Sep 2022 09:49
Колкото и да е парадоксално на пръв поглед, едно събитие от световен мащаб като смъртта на английската кралица Елизабет II получи своя отзвук в малък български град като Костандово. Връзката между английското кралско семейство и фабриката за ръчно тъкани килими „Хемус“ в Костандово е от години. Скрепена с личното познанство и обща кауза от принц Чарлз, който днес вече е крал Чарлз III, и собственика на фабриката Нино Парпулов - с много изпълнени през годините поръчки за уникални килими за различни английски замъци.
„Ние сме в списъка на фондацията за спасяване на загиващи занаяти, начело на която дълги години бе принц Чарлз“, разказва Надя Парпулова - мениджър в „Хемус“. „Нашият занаят успешно пази традициите и се надяваме, че сътрудничеството ни ще продължи. Принц Чарлз положи много усилия, за да не пусне дигиталният свят да погълне и унищожи ръчното произвоство. Надяваме се, че като крал още повече ще работи за тази кауза“.
Първият килим, изработен през 1999 г. в Костандово за английския замък Осбърн - лятна резиденция на кралица Виктория, към днешна дата вече е видян от над 4 милиона посетители и е на една от най-известните пощенски картички от замъка. Почти всяка година в „Хемус“ изработват килим за Англия. Поредното доказателство е на тъкачния стан, където и в момента майсторките тъкачки правят килим с размери 10х4.50 метра за Алнуик Касъл - известният замък, в който са снимани филмите за Хари Потър. Поръчката е за 5 килима, сега в Костандово се тъче най-малкият от тях.
Разказът на Надя Парпулова продължава: „Ние съживяваме културно наследство от 16-17 век. Най-често килимите от тази епоха са съхранени не като текстил, а само като картини. Нашата работа по тяхната реставрация е сложен процес, който включва математика, инженерство, компютърна обработка, оцветяване и т.н. В Англия много се държи на изработката на килими от българска вълна, защото тя често достига финеса на коприната. Българската вълна постига много хубава изразност. Не е евтино, но с това компромис не можем да правим“.
Нино Парпулов с нескрита гордост отбелязва, че на първия им килим в Англия пишело, че е произведен на Балканите, но по тяхно настояване вече на всяко тяхно произведение се отбелязва България и Костандово. Ръчно тъканите килими са едно от нещата, с които България може да стане известна по света. Факт е, че точно България може да направи подобно качество. Ние можем да привличаме позитивен интерес именно с българските занаяти, убедена е и Надя Парпулова.
Но и двамата са категорични: нужна е помощ от държавата! Нужни са средства, нужна е фондация, която да работи за съхраняване на българските занаяти, нужен е закон за тяхното запазване. В момента много от българските занаяти са оставени да се спасяват сами или с подкрепа отвън.
„Уморих се да обяснявам защо държавата трябва да се намеси. Болен въпрос е дали искаме нашият занаят да остане български или да започнем да правим чужд продукт.“, споделя Надя Парпулова, а нейният баща допълва, че работата им е „25-годишно усилие да останем“. В същото време това, което правят с връщането към нов живот на старите модели килими, се търси в цяла Европа. В „Хемус“ са успели да го превърнат в изкуство - най-вече благодарение на инженерната част, която е изключително трудна и на оцветяването на вълната, което има своите тайни, известни само на Нино Парпулов. Но за обучението на една тъкачка на нужното ниво са нужни минимум 3 години и това изисква сериозно време и ресурс. Преди години в България е имало държавна политика, в селата около Велинград е имало цехове, в които са работили десетки обучени тъкачки. Това е съхранило занаята, но днес неговото оцеляване е под въпрос.
Целият разговор е в присъствието на Антоанета Цонева и Александра Стеркова - кандидати за депутати в следващото Народно събрание. Присъстват и журналисти от български и международни медии. Такива срещи в цеха на „Хемус“ са ежедневие - тук идват наистина хора от цял свят, сред тях президенти, министри, депутати, управленци. Идват, виждат, възхищават се на тъкачеството, превърнато в изкуство, обещават съдействие за запазване на това национално богатство. Но трудно ще се намери българска институция, в която посетителите да стъпват по оригинален български килим! Нино Парпулов сочи, че са изтъкали килими само за две такива институции, които обаче не са държавни - Рилския манастир и къща в Стария град в Пловдив.
Дали и кога това ще се промени? Дали и кога Народното събрание ще гласува и приеме закон за защита на българските занаяти? Надеждата умира последна, но и времето тече необратимо - ако днес никой не направи нищо, то утре тези занаяти, които са част от националната ни гордост и идентичност, може и да ги няма.
Елена Баева
„Ние сме в списъка на фондацията за спасяване на загиващи занаяти, начело на която дълги години бе принц Чарлз“, разказва Надя Парпулова - мениджър в „Хемус“. „Нашият занаят успешно пази традициите и се надяваме, че сътрудничеството ни ще продължи. Принц Чарлз положи много усилия, за да не пусне дигиталният свят да погълне и унищожи ръчното произвоство. Надяваме се, че като крал още повече ще работи за тази кауза“.
Първият килим, изработен през 1999 г. в Костандово за английския замък Осбърн - лятна резиденция на кралица Виктория, към днешна дата вече е видян от над 4 милиона посетители и е на една от най-известните пощенски картички от замъка. Почти всяка година в „Хемус“ изработват килим за Англия. Поредното доказателство е на тъкачния стан, където и в момента майсторките тъкачки правят килим с размери 10х4.50 метра за Алнуик Касъл - известният замък, в който са снимани филмите за Хари Потър. Поръчката е за 5 килима, сега в Костандово се тъче най-малкият от тях.
Разказът на Надя Парпулова продължава: „Ние съживяваме културно наследство от 16-17 век. Най-често килимите от тази епоха са съхранени не като текстил, а само като картини. Нашата работа по тяхната реставрация е сложен процес, който включва математика, инженерство, компютърна обработка, оцветяване и т.н. В Англия много се държи на изработката на килими от българска вълна, защото тя често достига финеса на коприната. Българската вълна постига много хубава изразност. Не е евтино, но с това компромис не можем да правим“.
Нино Парпулов с нескрита гордост отбелязва, че на първия им килим в Англия пишело, че е произведен на Балканите, но по тяхно настояване вече на всяко тяхно произведение се отбелязва България и Костандово. Ръчно тъканите килими са едно от нещата, с които България може да стане известна по света. Факт е, че точно България може да направи подобно качество. Ние можем да привличаме позитивен интерес именно с българските занаяти, убедена е и Надя Парпулова.
Но и двамата са категорични: нужна е помощ от държавата! Нужни са средства, нужна е фондация, която да работи за съхраняване на българските занаяти, нужен е закон за тяхното запазване. В момента много от българските занаяти са оставени да се спасяват сами или с подкрепа отвън.
„Уморих се да обяснявам защо държавата трябва да се намеси. Болен въпрос е дали искаме нашият занаят да остане български или да започнем да правим чужд продукт.“, споделя Надя Парпулова, а нейният баща допълва, че работата им е „25-годишно усилие да останем“. В същото време това, което правят с връщането към нов живот на старите модели килими, се търси в цяла Европа. В „Хемус“ са успели да го превърнат в изкуство - най-вече благодарение на инженерната част, която е изключително трудна и на оцветяването на вълната, което има своите тайни, известни само на Нино Парпулов. Но за обучението на една тъкачка на нужното ниво са нужни минимум 3 години и това изисква сериозно време и ресурс. Преди години в България е имало държавна политика, в селата около Велинград е имало цехове, в които са работили десетки обучени тъкачки. Това е съхранило занаята, но днес неговото оцеляване е под въпрос.
Целият разговор е в присъствието на Антоанета Цонева и Александра Стеркова - кандидати за депутати в следващото Народно събрание. Присъстват и журналисти от български и международни медии. Такива срещи в цеха на „Хемус“ са ежедневие - тук идват наистина хора от цял свят, сред тях президенти, министри, депутати, управленци. Идват, виждат, възхищават се на тъкачеството, превърнато в изкуство, обещават съдействие за запазване на това национално богатство. Но трудно ще се намери българска институция, в която посетителите да стъпват по оригинален български килим! Нино Парпулов сочи, че са изтъкали килими само за две такива институции, които обаче не са държавни - Рилския манастир и къща в Стария град в Пловдив.
Дали и кога това ще се промени? Дали и кога Народното събрание ще гласува и приеме закон за защита на българските занаяти? Надеждата умира последна, но и времето тече необратимо - ако днес никой не направи нищо, то утре тези занаяти, които са част от националната ни гордост и идентичност, може и да ги няма.
Елена Баева
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023