Пътят на светеца Михаил Войн Български от Родопите до Търново
Публикувано на 01 Nov 2022 09:27
Продължение от бр. 38
Змеят изяжда хора и животни. За да заситят глада му, местните хора му изпращат млади момичета по ред. Една от легендите от Чепинското езеро разказва, че когато дошъл редът на любимата на един овчар, той отишъл при змея пръв. Водел и магарето си, което преди това натоварил с чували, пълни с прахан (средство за получаване на огън, от вътрешността на узряла дървесна гъба, при запалване само тлее). Преди да дойде змеят, овчарят запалил праханта. Когато змеят дошъл, той го помолил да почака любимата му, докато се приготвя за него. Вместо нея да изяде магарето му. Змеят се съгласил, защото заедно с девойката щял да изяде и магарето. Но когато глътнал магарето заедно с натоварените чували с прахан, в стомаха му загорял огън. Змеят умрял в страшни мъки и овчарят спасил любимата си.
Друга версия на тази легенда разказва как, след като глътнал магарето с горящата прахан, змеят се мятал неистово в опити да повърне магарето, но не успявал. Ударил с опашката си ридът между Каркария и Алабак и го процепил. Водата от езерото изтекла към пазарджишките села заедно с него. Там той умрял в страшни мъки и псетата ръфали месата му месеци наред. Така овчарят спасил любимата си, а също и други хора и животни от змея.
Фактът, че слугите на Михаил не идват с него, а той после отпраща и „големия си раб” с коня, е интересна подробност. В този момент и девойката е далече, и тя е невидима. Остава само светецът със змея. Войнът на Доброто срещу олицетворението на Злото. Битката е за девойката, която в християнството е символ на душата. Битката е за Душата. Войнът отсича с меча си трите глави на змея – привидения. Светецът води битка едновременно в трите свята: подземният – на мъртвите, земният и небесният – на душите. Побеждава, но е ранен от опашката на змея. Наранена е дясната му буза и лявата ръка. Съществува схващане, че лявата ръка носи посоката „отвъд”, към божествения свят. Наранената лява ръка в този смисъл символизира, че божият раб Михаил е изпълнил мисията си и е готов да премине „отвъд”.
В Житието се казва: „Светецът взе щит и меч, та отсече на лукавия трите глави - привидения. Змеят пък сви опашката си, удари го по дясната буза и по лявата ръка и му нанесе рана. И след като за малко беше в несвяст, бързо стана пак. Рабът му, виждайки това чудо, изтича в града и възвести случилото се. А гражданите излязоха от града със свещи и кадила да посрещнат светеца, като славеха Бога. Той предаде девойката на родителите й”.
Тази част от Житието на Михаил показва, че хората от селото на девойката са християни. Те славят бога със свещи и кадила. Това е още един детайл, който отговаря на реалността в Чепинско, където бесите приемат християнството още в края на ІV век. Победата на светеца над змея от езерото е лъч надежда за тях. Те не са видели борбата, но инстинктивно чувстват, че това е повторение на битката на Архангел Михаил със Сатана в Небесното царство. Връзката между двете битки е размерът на змея: срещу Михаил Войн се изправя Сатана под формата на змей, който над водата е 20 сажена – 100 лакътя и във водата е 40 лакътя - общо е 140 лакътя (98 метра). Този размер е променен от Патриарх Евтимий в неговото Похвално слово за Св. Михаил. В Словото змеят е 3-4 сажена или около 10.5 - 14 м. Дори и след такава промяна звярът пак е огромен, като се има предвид, че срещу него е сам войн с меч и щит.
Последни дни и успение на Михаил Войн
В онези далечни времена пътищата не са минавали по реките, а също и селищата не са били в ниското до реките. Пътищата са следвали съответния хребет, а селищата са били високо в планинската част, защото така са били по-защитени. Пътят за Чепинското корито не е бил по дефилето на река Ели дере (сега р. Чепинска), а е идвал от Баткун (крепостта Баткунион), пресичал е рида Каркария срещу крепостта Цепина и е заобикалял по рида вляво през връх Мел към Харманите, връх Домузалан, където се е разделял към тракийското светилище с крепост Пашино бърдо и Кулата – Градот (Потука) или към Мантарица (Manna terra – свещена земя, земя на прорицатели) и връх Сутка (Суткя) (днешния връх Голяма Сютка, около който според краеведа от ХІХ век Стефан Захариев се е намирало Централното светилище на Бог Сива, обслужвано от жреците на бесите).
Другата възможност е пътят да следва хребета от дясната страна на река Ели дере с днешното село Варвара, днешната хижа Равно боре, покрай тракийското светилище на връх Милеви скали, покрай село Корово (днешното Драгиново), село Каменица (сега квартал на Велинград), край село Баня (сега квартал Чепино на Велинград) и към връх Сютка или към Кулата – Градот (Потука).
По времето, когато Михаил Войн се завръща от войната с „иноезичниците” (втората половина на Х век, 865 – 866 г.), Чепинското корито е било залято с вода и очевидно в по-късно време се е появили онези „подземен огън, или силна тресавица”, за които говори Стефан Захариев и които разцепили ридът между днешните хребети Каркария и Алабак, та изтекла водата към пазарджишките села заедно с онзи огромен воден звяр, приличащ на кит. Михаил със слугите си или с рабите си, както е отбелязано в Проложното му житие, е по-вероятно да е минал покрай светилището на Милеви скали, защото отрядът му е видял отблизо димът край езерото (вероятно изпаренията от геотермалния извор Власа край с. Каменица). В този случай девойката е от Корово (днешното Драгиново) или от Каменица.
Времето, през което Михаил се е бил с етиопците и агаряните може да е до 9 – 10 години (от 856, когато император Михаил ІІІ започва войната срещу павликяните, подкрепяни от етиопци и агаряни от Сирия, до 865/66 г.). Последната му битка със змея от водните дълбини е достоен завършек на светия му живот. Авторът на „Проложното житие“ е описал размерите на змея 140 лакътя (98 метра), което от гледната точка на числата и Кабала означава сравняване с победата на Архангел Михаил срещу Сатана и край на пребиваването на Сатана на Небето и запращането му на Земята. Патриарх Евтимий редуцира размерите на змея, с който се бие Св. Михаил до 3 – 4 сажена (14 метра), което от гледна точка на числата и Кабала означава промяна. И наистина краят на земния живот на Михаил Войн (867 г.) бележи огромна промяна – България от езическа страна се превръща в християнска държава. В Похвалното си слово за Светеца Патриарх Евтимий пише: „Ден e не за плач и печал, но за веселие и радост! Понеже праведникът е похвален, хората ще се възвеселят!“ .
Връщайки се в родното си място Потука, Михаил скоро умира от раните си, нанесени му от змея. В житието този момент е описан така: „Продължавайки пътя, светецът стигна до своя дом, поживя малко дни, предаде блажената си душа на Господа, когото бе възлюбил от младини, и премина в небесното царство, като правеше много знамения и чудеса и даваше изцелителни дарове на идващите с вяра при него”. Мощите му придобиват целебна сила. Светецът става Небесен закрилник на Западните Родопи, земята на бесите. При него идват болни за изцеление и надежда. „Изключително е богат наборът от болести и страдания, които Михаил Войн изцерява чрез мощите си според Службата (Стишния пролог) - „от множество недъзи душевни и телесни“, „на слепите даваше светлина, на вредоножните (хромите) изцеление, на лежащите сякаш (като) благотечение (пращаше) благодат, и на беснеещите (даваше) избавление, и на болящите ги глава“ [тези пасажи не влизат в новобълг. превод на Службата, поради което тук са преведени от оригинала]. Сред страдащите от главобол и на лежащите, на които светецът скоро се притичва с благодатта си, е бил и самият цар Калоян” .
Цар Калоян е коронясан на 8 ноември – Архангелов ден. Избирайки този ден, Калоян съзнателно се обявява за наследник на княз Борис І Михаил, който около три века преди това също успешно е балансирал между интересите на Константинополската патриаршия и на римския папа. За Калоян архангел Михаил става личен защитник, което личи от неговите действия. След като взема мощите на светеца Михаил Войн от Потука процесията, начело с царя се отправя към Търново. Спират да пренощуват край река Дряновска в района на древна крепост „Градът”. На това място впоследствие съгласно канона се изгражда манастир (днешния Дряновски манастир), носещ името „Св. Архангел Михаил”.
Ето как в Проложното житие е показан моментът на внасянето на мощите на Михаил Войн в Търново: „Когато царуваше великият цар Калоян и превзе Потука, той пренесе свети Михаил. Чувайки за това, патриарх Василий излезе с целия клир и с болярите със свещи и кадила да посрещне светеца. Цар Калоян и патриархът взеха светеца, внесоха го в богоспасяемия Царевград Търнов и го положиха във великата патриаршеска църква «Свето Възнесение» в нов ковчег”. Можем да си представим тържествената обстановка през есента на 1205 г., когато Калоян след победата над латинците край Адрианопол (Одрин) унищожава цвета на западното рицарство, пленява император Балдуин Фландърски, превзема Филипопол и още няколко западно родопски крепости (Баткунион, Цепина, Потука) и разрушава стените им, за да не се използват срещу възстановената България, се появява пред портите на столицата Търново с мощите на светеца. Посрещат го патриархът с болярите и търновчани. Отправят се към патриаршеската църква „Свето Възнесение Господне” и там лично Калоян и патриарх Василий внасят мощите на Св. Михаил Войн в църквата. Заедно с архангел Михаил, светецът Михаил Войн става защитник и покровител на Търновска България. Близо два века мощите на светеца престояват в църквата „Свето Възнесение Господне”. По времето на патриарх Евтимий Търновски в края на 14 век те още са там. Тогава Евтимий пише своето Похвално слово за Св. Михаил.
През 1393 г. османските завоеватели превръщат патриаршеската църква в джамия и патриарх Евтимий се премества в търновската църква „Св. Св. Петър и Павел”. Вероятно тогава Евтимий пренася ценните книги и мощите на Св. Михаил в тази църква. Това твърдение се основава на думите на Петко Славейков („Събрани съчинения”, 1979, т. ІV, стр. 186) който бил чул, че при разбиване на стената на църквата „Св. св. Петър и Павел” била открита зазидана библиотека, в която бил открит също черепа на св. Михаил от Потука. Говорело се, че митрополит Иларион Критски наредил книгите да бъдат изгорени, а мощите били продадени на гръцки таксидиот, който ги занесъл във Влашко.
Няма преки сведения, че мощите на Св. Михаил Войн са изнесени от патриаршеската църква „Свето Възнесение Господне” в Търново. Възможно е те още да са там и чакат да бъдат открити. Духовният закрилник на цар Калоян и на Търновска България през съдбовната 1205 г. е изминал пътя си от градчето Потука (Ракитово) до столицата Търново. Днес може да измине съдбовния път във времето до българите в родината и по света, които пак имат нужда от неговата духовна закрила.
Свилен Топчиев
(Край)
Змеят изяжда хора и животни. За да заситят глада му, местните хора му изпращат млади момичета по ред. Една от легендите от Чепинското езеро разказва, че когато дошъл редът на любимата на един овчар, той отишъл при змея пръв. Водел и магарето си, което преди това натоварил с чували, пълни с прахан (средство за получаване на огън, от вътрешността на узряла дървесна гъба, при запалване само тлее). Преди да дойде змеят, овчарят запалил праханта. Когато змеят дошъл, той го помолил да почака любимата му, докато се приготвя за него. Вместо нея да изяде магарето му. Змеят се съгласил, защото заедно с девойката щял да изяде и магарето. Но когато глътнал магарето заедно с натоварените чували с прахан, в стомаха му загорял огън. Змеят умрял в страшни мъки и овчарят спасил любимата си.
Друга версия на тази легенда разказва как, след като глътнал магарето с горящата прахан, змеят се мятал неистово в опити да повърне магарето, но не успявал. Ударил с опашката си ридът между Каркария и Алабак и го процепил. Водата от езерото изтекла към пазарджишките села заедно с него. Там той умрял в страшни мъки и псетата ръфали месата му месеци наред. Така овчарят спасил любимата си, а също и други хора и животни от змея.
Фактът, че слугите на Михаил не идват с него, а той после отпраща и „големия си раб” с коня, е интересна подробност. В този момент и девойката е далече, и тя е невидима. Остава само светецът със змея. Войнът на Доброто срещу олицетворението на Злото. Битката е за девойката, която в християнството е символ на душата. Битката е за Душата. Войнът отсича с меча си трите глави на змея – привидения. Светецът води битка едновременно в трите свята: подземният – на мъртвите, земният и небесният – на душите. Побеждава, но е ранен от опашката на змея. Наранена е дясната му буза и лявата ръка. Съществува схващане, че лявата ръка носи посоката „отвъд”, към божествения свят. Наранената лява ръка в този смисъл символизира, че божият раб Михаил е изпълнил мисията си и е готов да премине „отвъд”.
В Житието се казва: „Светецът взе щит и меч, та отсече на лукавия трите глави - привидения. Змеят пък сви опашката си, удари го по дясната буза и по лявата ръка и му нанесе рана. И след като за малко беше в несвяст, бързо стана пак. Рабът му, виждайки това чудо, изтича в града и възвести случилото се. А гражданите излязоха от града със свещи и кадила да посрещнат светеца, като славеха Бога. Той предаде девойката на родителите й”.
Тази част от Житието на Михаил показва, че хората от селото на девойката са християни. Те славят бога със свещи и кадила. Това е още един детайл, който отговаря на реалността в Чепинско, където бесите приемат християнството още в края на ІV век. Победата на светеца над змея от езерото е лъч надежда за тях. Те не са видели борбата, но инстинктивно чувстват, че това е повторение на битката на Архангел Михаил със Сатана в Небесното царство. Връзката между двете битки е размерът на змея: срещу Михаил Войн се изправя Сатана под формата на змей, който над водата е 20 сажена – 100 лакътя и във водата е 40 лакътя - общо е 140 лакътя (98 метра). Този размер е променен от Патриарх Евтимий в неговото Похвално слово за Св. Михаил. В Словото змеят е 3-4 сажена или около 10.5 - 14 м. Дори и след такава промяна звярът пак е огромен, като се има предвид, че срещу него е сам войн с меч и щит.
Последни дни и успение на Михаил Войн
В онези далечни времена пътищата не са минавали по реките, а също и селищата не са били в ниското до реките. Пътищата са следвали съответния хребет, а селищата са били високо в планинската част, защото така са били по-защитени. Пътят за Чепинското корито не е бил по дефилето на река Ели дере (сега р. Чепинска), а е идвал от Баткун (крепостта Баткунион), пресичал е рида Каркария срещу крепостта Цепина и е заобикалял по рида вляво през връх Мел към Харманите, връх Домузалан, където се е разделял към тракийското светилище с крепост Пашино бърдо и Кулата – Градот (Потука) или към Мантарица (Manna terra – свещена земя, земя на прорицатели) и връх Сутка (Суткя) (днешния връх Голяма Сютка, около който според краеведа от ХІХ век Стефан Захариев се е намирало Централното светилище на Бог Сива, обслужвано от жреците на бесите).
Другата възможност е пътят да следва хребета от дясната страна на река Ели дере с днешното село Варвара, днешната хижа Равно боре, покрай тракийското светилище на връх Милеви скали, покрай село Корово (днешното Драгиново), село Каменица (сега квартал на Велинград), край село Баня (сега квартал Чепино на Велинград) и към връх Сютка или към Кулата – Градот (Потука).
По времето, когато Михаил Войн се завръща от войната с „иноезичниците” (втората половина на Х век, 865 – 866 г.), Чепинското корито е било залято с вода и очевидно в по-късно време се е появили онези „подземен огън, или силна тресавица”, за които говори Стефан Захариев и които разцепили ридът между днешните хребети Каркария и Алабак, та изтекла водата към пазарджишките села заедно с онзи огромен воден звяр, приличащ на кит. Михаил със слугите си или с рабите си, както е отбелязано в Проложното му житие, е по-вероятно да е минал покрай светилището на Милеви скали, защото отрядът му е видял отблизо димът край езерото (вероятно изпаренията от геотермалния извор Власа край с. Каменица). В този случай девойката е от Корово (днешното Драгиново) или от Каменица.
Времето, през което Михаил се е бил с етиопците и агаряните може да е до 9 – 10 години (от 856, когато император Михаил ІІІ започва войната срещу павликяните, подкрепяни от етиопци и агаряни от Сирия, до 865/66 г.). Последната му битка със змея от водните дълбини е достоен завършек на светия му живот. Авторът на „Проложното житие“ е описал размерите на змея 140 лакътя (98 метра), което от гледната точка на числата и Кабала означава сравняване с победата на Архангел Михаил срещу Сатана и край на пребиваването на Сатана на Небето и запращането му на Земята. Патриарх Евтимий редуцира размерите на змея, с който се бие Св. Михаил до 3 – 4 сажена (14 метра), което от гледна точка на числата и Кабала означава промяна. И наистина краят на земния живот на Михаил Войн (867 г.) бележи огромна промяна – България от езическа страна се превръща в християнска държава. В Похвалното си слово за Светеца Патриарх Евтимий пише: „Ден e не за плач и печал, но за веселие и радост! Понеже праведникът е похвален, хората ще се възвеселят!“ .
Връщайки се в родното си място Потука, Михаил скоро умира от раните си, нанесени му от змея. В житието този момент е описан така: „Продължавайки пътя, светецът стигна до своя дом, поживя малко дни, предаде блажената си душа на Господа, когото бе възлюбил от младини, и премина в небесното царство, като правеше много знамения и чудеса и даваше изцелителни дарове на идващите с вяра при него”. Мощите му придобиват целебна сила. Светецът става Небесен закрилник на Западните Родопи, земята на бесите. При него идват болни за изцеление и надежда. „Изключително е богат наборът от болести и страдания, които Михаил Войн изцерява чрез мощите си според Службата (Стишния пролог) - „от множество недъзи душевни и телесни“, „на слепите даваше светлина, на вредоножните (хромите) изцеление, на лежащите сякаш (като) благотечение (пращаше) благодат, и на беснеещите (даваше) избавление, и на болящите ги глава“ [тези пасажи не влизат в новобълг. превод на Службата, поради което тук са преведени от оригинала]. Сред страдащите от главобол и на лежащите, на които светецът скоро се притичва с благодатта си, е бил и самият цар Калоян” .
Цар Калоян е коронясан на 8 ноември – Архангелов ден. Избирайки този ден, Калоян съзнателно се обявява за наследник на княз Борис І Михаил, който около три века преди това също успешно е балансирал между интересите на Константинополската патриаршия и на римския папа. За Калоян архангел Михаил става личен защитник, което личи от неговите действия. След като взема мощите на светеца Михаил Войн от Потука процесията, начело с царя се отправя към Търново. Спират да пренощуват край река Дряновска в района на древна крепост „Градът”. На това място впоследствие съгласно канона се изгражда манастир (днешния Дряновски манастир), носещ името „Св. Архангел Михаил”.
Ето как в Проложното житие е показан моментът на внасянето на мощите на Михаил Войн в Търново: „Когато царуваше великият цар Калоян и превзе Потука, той пренесе свети Михаил. Чувайки за това, патриарх Василий излезе с целия клир и с болярите със свещи и кадила да посрещне светеца. Цар Калоян и патриархът взеха светеца, внесоха го в богоспасяемия Царевград Търнов и го положиха във великата патриаршеска църква «Свето Възнесение» в нов ковчег”. Можем да си представим тържествената обстановка през есента на 1205 г., когато Калоян след победата над латинците край Адрианопол (Одрин) унищожава цвета на западното рицарство, пленява император Балдуин Фландърски, превзема Филипопол и още няколко западно родопски крепости (Баткунион, Цепина, Потука) и разрушава стените им, за да не се използват срещу възстановената България, се появява пред портите на столицата Търново с мощите на светеца. Посрещат го патриархът с болярите и търновчани. Отправят се към патриаршеската църква „Свето Възнесение Господне” и там лично Калоян и патриарх Василий внасят мощите на Св. Михаил Войн в църквата. Заедно с архангел Михаил, светецът Михаил Войн става защитник и покровител на Търновска България. Близо два века мощите на светеца престояват в църквата „Свето Възнесение Господне”. По времето на патриарх Евтимий Търновски в края на 14 век те още са там. Тогава Евтимий пише своето Похвално слово за Св. Михаил.
През 1393 г. османските завоеватели превръщат патриаршеската църква в джамия и патриарх Евтимий се премества в търновската църква „Св. Св. Петър и Павел”. Вероятно тогава Евтимий пренася ценните книги и мощите на Св. Михаил в тази църква. Това твърдение се основава на думите на Петко Славейков („Събрани съчинения”, 1979, т. ІV, стр. 186) който бил чул, че при разбиване на стената на църквата „Св. св. Петър и Павел” била открита зазидана библиотека, в която бил открит също черепа на св. Михаил от Потука. Говорело се, че митрополит Иларион Критски наредил книгите да бъдат изгорени, а мощите били продадени на гръцки таксидиот, който ги занесъл във Влашко.
Няма преки сведения, че мощите на Св. Михаил Войн са изнесени от патриаршеската църква „Свето Възнесение Господне” в Търново. Възможно е те още да са там и чакат да бъдат открити. Духовният закрилник на цар Калоян и на Търновска България през съдбовната 1205 г. е изминал пътя си от градчето Потука (Ракитово) до столицата Търново. Днес може да измине съдбовния път във времето до българите в родината и по света, които пак имат нужда от неговата духовна закрила.
Свилен Топчиев
(Край)
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023