Лидия Нанова: В ски бягането открих себе си
Разговаряме с Лидия Нанова за нейните успехи по белите писти и отношението към спорта, който й е дал много: - Кога започнахте да тренирате ски бягане?
- В мен тече скиорска кръв, дядо ми Ангел Нанов е бил национален състезател по ски алпийски дисциплини и едва когато бях на 3-годишна възраст, той ме качи на ски. Десет години по-късно, когато бях на 13 години, започнах да тренирам ски бягане и състезателният пламък в мен се запали. Започнах тренировки покрай моята приятелка и съотборничка Александра-Ан Влахова.
- Какво Ви хареса в този спорт?
- Накратко за ски бягането мога да кажа, че в този спорт открих себе си.
- Какво Ви даде и на какво Ви научи този спорт?
- Спортът ме научи на уважение, дисциплина, целеустременост, постоянство, отдаденост. Спортът ми е дал победи, извоювани с много труд, загуби, ценни уроци, истински приятелства и незабравими моменти.
- Каква е ролята на треньора Тодор Гълев?
- Моят треньор Тодор Гълев или както всички го наричаме „бате Тошко”, е човек с огромно сърце, в което винаги има място и любов за всички. Той ми е давал и продължава да дава ценни уроци като това да бъда търпелива, смирена, борбена и никога да не се отказвам от мечтите си.
- Кой стил на каране предпочитате – класическия или свободния?
- Предпочитам класическия стил. Ставала съм шампион на България, както на класически, така и на свободен стил. Участвала съм и в двата стила на национални и международни състезания.
- Имате ли любима състезателна дисциплина?
- Предпочитам дългите дистанции и там се представям най-добре. Любимите ми дисциплини са 5 км и 7,5 км класически стил, масов старт.
- Кога за първи път Ви повикаха в националния отбор?
- За първи път бях повикана да бъда част от националния отбор на 16-годишна възраст. Най-големият ми успех е участието на Олимпийския младежки фестивал в Сараево (Босна и Херцеговина) през 2019 г. Нито моето семейство, нито пък аз сме мислели, че някой ден ще стана национален състезател
- Какво предстои за Вас оттук нататък и какво ще е мястото на спорта?
- След прекратяване на интензивните тренировки и състезателна кариера, все още спортът е неизменна част от моето ежедневие и ще продължава да бъде. За мен спортът е начин на живот, който калява волята и характера по начин, по който нищо друго не може.
- Какво ще кажете в заключение?
- Благодарна съм за всичко, което съм постигнала, както и за непрестанната подкрепа, която получавам от моя треньор и моето семейство.
Георги Дишлянов