Плочки от безброй видове и разцветки, треви и бурени, алеи от цветя, храсти и дървета, асфалт, бетон, мрамор, колчета срещу паркиране, дънери от отсечени дървета, трева, пясък, дупки... С това се сблъскват всеки ден хората, които крачат по тротоарите във Велинград.
Френската дума „тротоар“ означава „издигнато място от двете страни на улица покрай сградите за движение на пешеходци; плочник“. В идеалния случай между тротоара и улицата има бордюр - друга френска дума, която значи „ивица от бетонни блокове или дялани камъни между уличното платно и тротоара“. Хубав тротоар с бордюр е своеобразно мерило за качеството на живот в един град, особено когато той е и национален и международен курорт.
По закон тротоарите в градовете са публична общинска собственост. В ролята си на собственик за тях трябва да се грижи общината - да ги изгражда, ремонтира, поддържа и т.н. Във Велинград обаче сме свидетели на много случаи, в които грижата за тротоарите е изцяло или частично поета от живеещите на съответната улица граждани. Централните улици в нашия град са проектирани с широки тротоари, като често върху тях е предвидено място за зелена площ, дървета и храсти. През последните десетилетия голяма част от тези улици бяха ремонтирани: булевард „Съединение“, части от ул. „Хан Аспарух“, ул. „Юндола“, ул. „Александър Стамболийски“, част от ул. „Георги Кирков“ и др. При ремонтите на тези централни пътни артерии бяха ремонтирани и тротоарите - къде сполучливо, къде не дотам. „Иновацията“, която си заслужи доста критики от велинградчани, беше направата на тротоари „на вълни“, за да се осигури по-лесен достъп към гаражи и входове. Крайният резултат може и да създаде удобство за шофьорите, но причинява не само неудобства, а и травми на пешеходците.
Друга практика от последните години е изсичането на дървета по тротоарите, след което се „забравя“ да бъдат оставени места за засаждането на нови. Или пък в бързината на тротоара остават дънери на отсечени дървета - вариант, в който пешеходецът хем е лишен от сянката и зеленината на дърветата, хем не може да премине по тротоара примерно с детска количка, защото дънерът пречи.
За разлика от централните улици, тръгнеш ли пеша по някоя от малките улици, тротоарите ти поднасят изненада след изненада. Най-често дори и да ремонтира улицата, общината няма пари за ремонт на тротоарите. Има и улични ремонти, при които дори се обявяват отделни обществени поръчки за изграждане на тротоари, но те са по-скоро изключение от правилото. Когато общината ремонтира само улицата, но не и тротоара към нея, хората, които живеят там, са принудени да се справят сами. През годините е имало много случаи общината да осигурява бетон или плочки, които обаче всеки ползва и нарежда по собствен вкус и мерак. В други случаи ситуацията е наистина „и сам войнът е войн“ и видът на тротоара зависи изцяло от възможностите, въображението и вкуса на гражданите. Има хора, които се грижат за тротоара така, както го правят и за къщата и за двора си: сами купуват и слагат плочки, садят дървета, цветя и храсти, създавайки красиви градини за радост на всички преминаващи. Правят го с идеята, че искат да живеят в подредена и уютна градска среда, за чието изграждане общината-собственик няма пари или желание да се грижи. В резултат на много места във Велинград могат да се видят части от тротоари, превърнати буквално в градини - въпреки, а не благодарение на усилията на общината. Да, подобна практика има и минуси: липсва обща визия за тротоара на улицата, натрупват се различни вкусове, на места хората, изградили тротоара пред дома си слагат и ограничители, които понякога пречат на движението.
На много места хората не могат да заместят общината и да свършат работа, защото и те нямат пари или възможност да го направят. В тези случаи площите, предвидени за тротоари, се превръщат в тревясали и буренясали пространства, по които пешеходци не могат да се движат. Такива гледки и примери има на много от по-малките улички във Велинград и отговорността за тях е изцяло на общината, която в тези случай съвсем не полага грижи на добър стопанин.
Община Велинград е длъжник на гражданите по отношение на тротоарите и в случаите, когато издава разрешения за прокопаването на поредния водопровод за минерална вода, прекосяващ града от един до друг квартал. Има случаи, в които общината удобно си затваря очите за факта, че разрешителното е за прокопаване през уличното платно, но на инвеститора му е по-лесно да копае през тротоара. И защо не, когато контрол и наказания от страна на общината-собственик липсват?! В други случаи заради честите аварии по водопроводната мрежа се разкопават не само улици, а и тротоари, които обаче са изградено изцяло със средства на гражданите. И потърпевшите велинградчани с право питат кой ще им възстанови парите или тротоара? „Топката“ пак е в общината, но в тези случаи страдат хората, които живеят на съответните улици, защото те газят в кал и прах, те са принудени сами да заравняват разкопаните тротоари и да ги изградят отново, ако искат да им е чисто и красиво.
Нашият град е обща отговорност: задължение на гражданите е да плащат местни данъци, задължение на общината е да изгражда и поддържа градската инфраструктура, важна част от която са и уличните тротоари.
Елена Баева

„Тротоар и бордюр“ на ул. „Васил Априлов“ в идеалния център на Велинград.

„Достапна градска среда“ за майки с детски количка и хора с инвалидни колички?!v
Типичен велинградски тротоар с голямо разнообразие от плочки плюс трева и счупени бордюри.

Има и такива примери: тротоар с плочки, цветя и дървета, изграден изцяло от соственика на прилежащата къща.