Навършиха се сто години от раждането на Борис Иванов Ташев (13.ХІ. 1922 г. - 13. ХІ.1979 г.), който е сред създателите на училището-интернат в Ракитово (ВУИ „Ангел Узунов“) и един от първите директори на УТР (днес, професионална гимназия по дървообработване „Иван Вазов“) във Велинград. Роден е в скромно семейство на безпартийни родители с работническо-селски произход в село (днес град) Ракитово. „Ташевият род е кореняшки - пише Петър Гелин. - Съществуването му е от няколко столетия. Открай време Ташевци се занимават с животновъдство, земеделие и търговия. Работят по горите, те са дърводелци и занаятчии. Родът тръгва от Димитър Ташев Ташев и се е разраснал и пуснал дълбоки корени в родопската земя. В днешно време Ташевият род наброява над 180 потомци. Мнозина са лекари, инженери, икономисти, учители, музиканти“. (П. Гелин. Ташевият род, в. Трета възраст. бр. 47)
Основното си образование Борис Ташев завършва в селото. Три години практикува усърдно дърводелския занаят при дърводелеца Н. Ненков. През 1940 г. постъпва в новооткритото училище в Ракитово по дървообработване, филиал към техникума по дървообработване и вътрешна архитектура в Пловдив. Учи там до 1943 г., където получава отлични оценки. Интересно е да се знае, че по това време не е имало превоз в котловината и учениците от селата са били принудени да се придвижват до и от училището в Ракитово пеш. Същата година той заминава войник в 27 Чепински полк в Пазарджик, по-късно е изпратен да служи в тежкокартечна рота в Хасково. Там го сварват деветосептемврийските събития. Завръща се в полка в Пазарджик и заминава доброволец на фронта. Участва в първата фаза на Отечествената война на България в щаба на ген. Фердинад Козовски. След войната продължава учението си в пловдивския техникум (днес професионална гимназия по вътрешна архитектура и дървообработване „Христо Ботев“), който завършва с отличен успех. Назначен е за учител по дървообработване в Батак. Завършва учителския институт за учители-специалисти в София.
В трудово възпитателното училище в Ракитово Ташев започва работа от самото му откриване. Създадено е през 1953 г. като „училище за морално застрашени деца”. През годините се е наричало и ТВУ „Максим Горки”. За първи директор е назначен стария учител Иван Андонов. Назначени са и първите педагози: няколко учителки и един учител. „Мъжът беше Борис Ташев, по трудово обучение, на възраст при която най-много се разчита, кротък, разсъдлив, незлоблив, с някаква особена, само негова си полуусмивка на устните. И най-важното – работлив педагогически работник…“ Това е кратката характеристика, която му дава известният педагог Ангел Узунов (1928-1999 г.) в книгата си „Живот без междучасия“. В този интернат Ташев натрупва ценни професионални качества и добър педагогически опит при провеждането на възпитателната дейност с учениците. Работи като дърводелец и политически отговорник.
От 1957 г. е назначен за учител в чепинското училище „Неофит Рилски“. През 1959 г. Борис Ташев се премества на работа в УТР „Васил Коларов“ Велинград като учител. От 1962 г. е директор на училището. А самото учебно заведение води началото си от 1 март 1949 г., когато във Велинград е открито фабрично заводско училище по дървообработване при фабрика „Георги Димитров“ - Велинград. Първи директори на училището са били Георги Янушев (1949 г.), Костадин Елчинов, Борис Ташев (1962-1974 г.), Любомир Цинцев, Йорданка Янушева (1977-1980 г.) и други. Всички те са ръководители, които в началото трудно, но сигурно изграждат, издигат и утвърждават авторитета на учебното заведение с всяка изминала година. Задълбочеността и знанията на акуратния и съсредоточен Б. Ташев проличават още в началото с отличните оценки, които са му дадени по специалните предмети в техникума – вътрешна архитектура и проектиране, конструктивно знание, чертане и други. Той детайлно занимава учениците с изискванията за прилагане на методиката на предметите по дървообработване, както и по учебната практика.
Борис Ташев е бил общински съветник. Ревностен сътрудник в общинския отдел „Просвета“. Член на БКП от 1952 г. Носител на орден „Кирил и Методий“, други ордени и медали. Борис е женен за Спаска Илиева Дамянова (Ташева) и имат две деца. Дъщеря му София работи дълги години като учителка. Познавам сина му инж. Иван Б. Ташев и съпругата му Галя, интересното развитие на внука им Ванко и основни неща за тяхното добро семейство. Характерно за Иван е човешкото му отношение и към най-обикновените хора. Разполага с особено широки и оригинални знания и похвати. Най-забележителното при него е, че е готов решително да окаже техническа и друга помощ на нуждаещия се човек. Знаеш, че той ще се заеме да намери начин, и с добро настроение ще помогне на приятеля, дори и на непознатия.
За съжаление, Борис Ташев умира сравнително млад, поради лекарска грешка в пазарджишката болница. В един и същи ден се ражда и почива, точно на 57 години.
Михаил Алексиев