В Националната професионална гимназия по горско стопанство „Христо Ботев“ Х „а“ клас е „Класът на г-жа Надежда Ганчева“. Заместник-директорката им става класна по стечение на обстоятелствата, заедно минават през редица трудности, но днес тя ги нарича „моите деца“.
На 16 ноември десетокласници и класната им бяха домакини на поредния различен час на класа, посветен на толерантността. Не само защото на тази дата се отбелязва Световният ден на толерантността, а и защото са натрупали собствен опит по темата, който е преминал през умовете и през сърцата им.
Въпреки че официално толерантността си има световен ден, то в ежедневието ни тя твърде често отсъства, победена от агресията и отчуждението. На това г-жа Ганчева противопоставя тезата, че трябва по-често да се дава гласност на добри неща, защото от лоши вече на всички ни става лошо. И затова провокира младите хора сами да определят какво е толерантност. Отговорите са много и различни: взаимно уважение, доброта, приятелство, щедрост, да изслушваме другия, сътрудничество, емпатия, добронамереност, искреност, взаимопомощ, съпричастност...
Часът в конферентната зала на гимназията започва с кратък филм, в който ученици от Х „а“ клас с текст и кадри представят какво е за тях да бъдеш толерантен към другия. Продължава с пресъздаване на най-запомнящата се част от филма „Вчера“ - клетвата „никога да не забравям тоз, със който 5 години всичко съм делил“. И с живи примери, че доброто съществува - в противовес на мнението, че вече няма такива хора. За да ги покаже на своите ученици, г-жа Ганчева специално е поканила бивши учители от гимназията, чиито имена са легенда и пример: г-жа Цветанка Тошева, г-жа Катя Метанова, г-жа Марина Богданова. В залата е новият кмет на община Ракитово Георги Холянов - заради неговата инициатива за награждаване на ученици с постижения, както и заместник-кметът Виляна Колчева.
Сред гостите в този час по толерантност е и Тодор Парпулов, който е поканен като най-близък приятел на Митко Даскалов - младият мъж, чиято съдба и лечение обедини много хора във Велинград, включително учениците от Х „а“. Пред младите си слушатели Тодор Парпулов сподели, че е работил в киното, където има сцени, реплики, опити, но в живота няма сценарии. Разказа за дните, в които е бил до Митко в болницата в Турция преди смъртта му: „Идват моменти, когато си сам. Тогава се водиш от правилата за толерантност. Митко беше пример за приятелство, сила, издръжливост. Не мрънка, не хленчи, не се оплака нито един път. Следвайте такива примери, от които да вземете най-доброто!“.
Изненадите в този час са много, а една от тях предизвиква сълзи в очите на г-жа Ганчева: картина, върху която са отпечатани ръцете на всички ученици от класа и е оставено място за нейната ръка. Има изненада и за гостите: усмихнато зелено сърце с надпис „Бъди наш приятел“.
Този различен час на класа завършва на двора, където по идея на г-жа Ганчева до паметника на Христо Ботев вече стои „Табелата на ценностите“. Цветните стрелки сочат верните посоки в човешките отношения: родолюбие, честност, грижа, търпение, отговорност, благодарност...
Добрите думи за този час бяха много, включително от директора на НПГГС „Христо Ботев“ г-н Стефан Шулев. А урокът ще се помни - защото стигна до сърцата и на учениците, и на всички присъстващи.
Елена Баева
Различният час на класа
