Организацията на хората с увреждания във Велинград с хубавото име „Зорница” навърши 30 години. Юбилеят бе отбелязан на 4 декември и за тържеството ще разкажем в следващия брой. А историята на клуб „Зорница“ за читателите на „Темпо“ предостави г-жа Катя Славова, дългогодишен председател на клуба. Публикуваме нейното слово по случай юбилея със значителни съкращения:

Ще ви разкажа накратко за историята на „Зорница“. На 14 декември 1989 г. в София се състоя Учредителният конгрес на Съюза на инладите в България (СИБ), създаден като обществена организация, която представлява и отстоява интересите на инвалидите пред държавните, обществените и другите органи и организации в страната и чужбина. Само година по-късно, през декември 1991 г. тук, във Велинград Янко Канлиев и група съмишленици се събират и решават да основат велинградска структура на съюза. Общината отреди за клуб на младата организация помещението в трафопоста в двора на детската градина „Радост“.
Янко Канлиев – основател на общинската организация на инвалидите и неин пръв председател, работи като такъв от 1991 до 2006 г. За няколко години членуващите в общинската организация стават 400. Първите завоевания на организацията са безплатни бани за всички инвалиди, безплатен градски транспорт. За съжаление, безплатният транспорт за инвалидите изтрайва до 2005 г., след което транспортната фирма го отменя, а властта нищо не прави придобивката да остане. Така Велинград става един от малкото градове в страната с обществен градски транспорт без каквито и да било преференции за инвалидите. С течение на времето клубният живот набира ход. Янко Павлов създава певческата група към клуба в състав: самият той, Катя Василева, Елена Сотирова, Радка Данаилова, Асен Градански, Милка Въргова, Елена Павлова, малко по-късно Величка Делиева, Васка Мешкова, Мария Караджова. Ръководител на групата и акордеонист е Димитър Похлупков. Ето и първият управителен и ревизионен съвет: Янко Канлиев – председател на УС; Филип Стойков – лесоинженер, първият председател на КРК; Славчо Содев, зам.- председател на УС, учител,; Ангелина Веселинова, учителка, член на УС; Иванка Годева-Атанасова - член на първия УС; Янко Павлов, директор на училище, основател на певческата група, следващ председател на КРК; Аврам Жерев, следващ зам.-председател на УС, педагог, творец; Елена Сотирова – икономист, дългогодишен касиер на организацията, участник в певческата група от основаването й; Радка Данаилова – клиничен лаборант, солист на певческата група, член на УС; Лиляна Цветанова - член на УС; Василка Пеева - член на УС; Величка Делиева – дългогодишен член на УС, учителка, участник в певческата група; Асен Градански - лесоинженер, участник в певческата група, член на УС; Екатерина Василева, Боряна Стаева – членове на УС; Славка Хаджиева – член на УС, нейно е определението „Клуб на доброто и надеждата“, което стана афоризъм за нас; Зоя Мърчова – член на УС; Георги Манолев, дългогодишен активист и десетник. Първият записал се през януари 1992 г. за член на организацията на инвалидите е Величка Графова. Следват Благо Арнаутски, Величка Костова, Венета Фурнаджиева, Николай Ачев, Георги Ачев, Славка Гешева, Елена Кондева, Елена Славова, Зоя Мърчова, Екатерина Пещерска, Лиляна Цветанова, Васка Пеева, Мария Делиева, Мария Смиленова, Радка Данаилова, Славка Тожарова, Ирина, Борис и Нина Горанови, Сталин и Карамфила Бегови, Сийка Кънева, Спаска Ананиева и т. н.
През 2006 г. Янко Канлиев беше изпратен от поста с с почет и благодарности, а за председател на организацията беше избрана Катя Славова. Оттогава досега вече 16 години съм председател на „Зорница“, миналата година влязох в четвъртия си петгодишен мандат. Заедно с мен в състава на УС през годините работиха: Славка Хаджиева, Елена Сотирова, Янка Пещерска, Величка Делиева, Асен Градански, Зоя Мърчова, Екатерина Пещерска, Величко Ачев, Стойна Стоянова, Мария Колчагова, Елена Славова, Цветанка Алексиева, Марин Маринов. Хората, които в момента са в УС, са Елена Александрова, Ванче Апостолова, Елена Славова, Виолета Калпазанова. Председатели на КРК последователно бяха Иванка Ушева, Анна Марова, Светла Бангова, а и до този момент е Сийка Ананиева.
За име на организацията избрахме „Зорница“ – звездата, с която започва новия ден, символ на надеждата, светлината, красотата и вярата ни в по-добър живот. За какво работим като организация? За отстояване правата на хората със специфични потребности и на техните семейства; за равнопоставеност в обществото, за достоен и независим живот, за запазване, развитие и разширяване на постигнатото вече в социалната сфера. Поставихме си 2 задачи : първата е да сме в помощ на общинската социална политика, а това значи диалог и партньорство с местната власт и социалните институции. Другата задача беше да обогатим и разширим клубната дейност във всичките й аспекти: информационна, просветна, културна, здравна, туристическа, творческа, празнична, развлекателна, за да направим по-интересен нелекия живот на хората с увреждания. Животът не свършва с диагнозата. Неговото ново осмисляне започва с въпроса: Как физически ощетеният човек да бъде пълноценен като всички? Този въпрос и досега е главният ориентир в дейността ни.
Още в началото на 2007 г. внесохме писмо до кмета и до Общинския съвет с предложение и във Велинград да бъде създадена Общинска социална стратегия и за наша радост такава бе приета. Но нашият пръв приоритет като организация беше да си извоюваме нов, просторен клуб в центъра на града. Според правилата за предоставяне на общински имоти се налагаше паралелно с принадлежността ни към СИБ да направим и местна регистрация. На 3 юли 2007 г. окръжният съд регистрира нашето сдружение. 26 август 2007 г. пък е паметният ден, в който Общинският съвет разгледа нашата заявка за смяна на неудобното и нездравословно помещение в трафопоста и след дебати единодушно гласува да предостави за клуб на „Зорница“ помещение на бул. „Ал.Стамболийски“7. Започна ремонт, който продължи дълго. Нанасянето ни в новия клуб стана в края на декември 2008 г. Съвместно с общината кандидатствахме с проект към АХУ за снабден с компютър, принтер, копирен апарат и съответно обзавеждане офис в клуба с работно място за инвалид, сега на това място е Тошко Шулев, човекът, който ежедневно посреща хората в клуба и ги обслужва с познаване на спецификата на дейността. През есента на 2009 г. Общината снабди клуба и с климатик. Участвахме с предложения за стратегическото планиране 2011 -2016 г., в което НПО на инвалидите е отбелязана като партньор на общината. В очите на обществото станахме реалност, която изисква уважение, внимание, грижа и резултатно социално включване.
През 2012 г. настояхме след 10 години протакане да приключи проектът за обслужването на инвалидите на едно гише на първия етаж на сградата на социалната дирекция. Това удобство вече го има. Започнахме да търсим възможности за специализиран превоз на инвалидите. В същото време усилено развивахме и разширявахме клубната дейност. Създадохме клубни секции. Първата секция, която учредихме, е „Литература, творчество, знание“. Екскурзионната дейност също беше наш приоритет и всяка година посещавахме кътове от родината под девиза „Няма по-красива страна от България“. Само за 10 години – от 2006 до 2016 г. сме направили близо 30 пътувания из страната. Певческата група, вече с худ. р-л и акордеонист Цанко Пашов, продължи възхода си с нови талантливи попълнения – неотразимата Мирела Шипева, Величка Костова, Йорданка Кехайова. Клуб „Зорница“ заживя свой богат живот и с редовните петъчни сбирки, които откроиха един прекрасен актив от хора, почувствали клуба като свой втори дом: Васка Мешкова, която беше емблема на обич, всеотдайност, приятелство; Ваня Саздова, Мария и Гошо Пицеви, Босилка Денизова, Ани Камбурова, Асен Градански, акушерката Анка Иванова, Радка Данаилова, Боряна Стаева, Стойка Станоева, Ирина Горанова, Елена Славова, Стойна Стоянова., Величка Костова, Рожен Карасимов и още много други. Благодарение на тези и други хора в клуба създадохме обстановка за приятно и стимулиращо човешко общуване. През 2015 и 2016 години заедно с читалищата „Отец Паисий“ и „Васил Левски“ организирахме за нашите членове курсове за начална компютърна грамотност. Близо 30 човека бяха обучени успешно и фейсбук и социалните мрежи отдавна вече са територия за онлайн общуване на членовете на „Зорница“.
2017 и 2018 бяха години на реформиране на социалната политика за инвалидите. Имаше много правителствени и политически лутания и грешки, опити за отменяне на вече завоювани придобивки. Поради това на 11 април 2017 се състоя национален протест в София,ние участвахме в него с 50-местен автобус хора. Благодарение на кмета на общината д-р Коев клубът ни получи превоз – за трудноподвижните наши активисти и членове. Особена тежест този подарък имаше през пандемията, когато градският транспорт беше отменен. От 1 до 10 май 2018 г. Общината с участието на гражданското движение „Да поработим за Велинград“ и с наше участие направи ремонт на клуба с обновяване на обзавеждането и ни подари 40 нови тапицирани столове. На 29 май тържествено осветихме обновения клуб.
Продължаваме всяка година през януари правим списъци за приоритетно снабдяване на членуващите в „Зорница“ с дърва за огрев. Напоследък това става със съдействието на Общината. Безценна беше и помощта на младия бизнесмен и общински съветник Радослав Димов, който в трудни моменти осигури отоплението на не един и двама членове на „Зорница“, а и в продължение на месеци даряваше заплатата си на съветник за запазване на местото на техническия сътрудник.
В клубната секция „Литературно творчество“ пет наши пишещи хора – Мария Панайотова, Поля Булянска, Катя Славова, Бянка Ковачева, Боряна Стаева (да е светла паметта й), вече имат издадени книги, актив в градския Литературен клуб „Никола Вапцаров“, автори сме в национални и местни литературни сборници и алманаси. На линия е нашата Арт-секция с вдъхновител и автор на предмети на приложното изкуство Стефка Илинова. Тук е и Ваня Саздова, майсторката на писани яйца. 27-годишна е вече певческата ни група с име „Приятели на песента“, донесла на клуба множество медали. Почти три от последните години неин ръководител и акордеонист беше харизматичният и талантлив Атанас Чупов, заедно с който групата получи мощно подкрепление с включването на Недко Биров и Здравко Узунов, а преди тях и на Марушка Събева и Мария Иванова. Доста по-скоро женските гласове се увеличиха с тези на Катерина Георгиева и Илка Германова. С огромна тъга трябва да кажа, че загубихме през последните години надарените певци и прекрасни хора – жената с най-красивия глас в околността Мирела Шипева; човекът, който пееше с планинските върхове и за когото пеенето беше живот – Асен Градански; Василка Мешкова – човек с много фин музикален усет, стожерът на второгласното пеене и Марето Иванова – винаги усмихнат, добър и благороден човек. В момента певците ни са акомпанирани от също така талантливия акордеонист и певец Митко Дедов. За кулинарната секция на клуба събрахме помежду си пари и през септември 2018 купихме за клуба нов хладилник, а малко по-късно и микровълнова печка. Безспорният мастър- шеф в Клуба беше незабравимата Васка Мешкова. От 2017 г. клубът ни има секция по плуване и възстановяване с водна гимнастика.
Екскурзиите ни продэължиха дори през времето на пандемията. Към направените до 2016 г. прибавихме още 12 и не малко излети. Гостувахме си с организациите от гр. Септември и Черногорово, имахме и други интересни гостувания от организации в страната. В един промежутък между пандемичните дни на септември 2020 г. успяхме да обиколим с автобус, предоставен ни от Общината, всички язовири в нашия край и видяхме с какви красоти разполага той. Не затворихме клуба, защото в трудните дни беше нужен на членовете му.
Нашето внимание, нашата грижа и съпричастност винаги са били и са и с трудно подвижните и лежащо болни хора – членове на „Зорница“, за които все още няма осигурен достъп до това, което съставлява живота на здравите хора. Много важна наша задача е да поддържаме жива връзката с тях, с каквото можем да помагаме, да знаят, че не са сами. Средно 80 човека радвахме всяка година с коледни пожелания и пакети.
Най-важната молитва се състои само от тези 2 думи – Благодаря ти! Благодаря Ви… Надяваме се и занапред в битките си с трудностите да не сме сами, да имаме своето място в обществото и да се гордеем с държава и община, които се грижат истински за гражданите си.
Катя Славова, председател на „Зорница“