Темата „концесия“ е сред водещите в дневния ред на Велинград заради предстоящата процедура за отдаване на символа на града - Клептуза. Според запознати се очаква гласуването за Клептуза да влезе на сесията през февруари.
И докато общинарите мъдруват върху сложния закон за концесиите и пресмятат гласове, нека да погледнем към темата през примери „от живия живот“. Има и повод: навършват се точно 5 години от решението на Общински съвет - Велинград за прекратяване на концесията за Женска баня с „М и Т - Пройчеви“ ООД. Решението за прекратяване бе гласувано от предишния Общински съвет на 22 февруари 2018 г. по предложение на кмета Костадин Коев.
Концесията е сключена през 2001 г. Кмет е Цветан Дафов, председател на комисията, която провежда конкурса за концесиите на 3 общински бани е Екатерина Каферинова. Победителите са предизвестени, а избраната за концесионер на Женска баня фирма „М и Т Пройчеви“ печели с оферта от 53 000 лева за целия 35-годишен договор на концесията (месечен наем от 150 лева), инвестиции от 119 000 лева, работни места и др.
До решението за прекратяване се стигна, след като през декември 2017 г. и януари 2018 г. две комисии, назначени от кмета К. Коев, провериха дали са изпълнени всички задължения на концесионера по договора. Проверките показали, че фирмата концесионер не е представила изискващата се според договора комплексна инвестиционна програма, има забавяне на плащанията по договора, липсват документи за съгласуване на извършените през годините допълнителни строителни дейности с Националния институт за паметници на културата. Това не са първите проверки - през 2012 г. също е имало назначена от кмета Ив. Лебанов комисия, която е направила писмени препоръки към концесионера, но те не са изпълнени.
За прекратяването на концесията натежава и фактът, че по данни на Басейнова дирекция “М и Т - Пройчеви” няма действащо разрешително за минерална вода, а концесията не може да бъде прехвърляна на друго юридическо лице. И още: според проверка в Търговския регистър дружеството концесионер е в процедура по ликвидация и с прекратена търговска дейност.
Както се вижда, аргументите са налице и при гласуването в Общинския съвет през февруари 2018 г. с 16 гласа „за“ и 12 гласа „въздържал се“ решението за прекратяване на концесията е взето. И в него е записано, че Общинският съвет възлага изпълнението изцяло на кмета на общината: „Оправомощава Кмета на община Велинград да представлява концедента при прекратяването на Договора за концесия, като извършва всички правни и фактически действия, във връзка с изпълнение на решението; Упълномощава Кмета на Община Велинград при прекратяване на концесионния договор да организира получаването на обекта на концесията от комисия, назначена от Кмета на Общината.; Задължава Кмета на Общината да начисли и претендира всички дължими неустойки, произтичащи от неизпълнението на Договора за концесия.“
Каква е ситуацията 5 години, след като местният парламент взе решение за прекратяване на концесията? На вратата на Женска баня стои надпис, че банята не работи. Хотелът и заведението към него също са затворени. По нищо не личи общината да си е върнала банята и имота. 5 години не са стигнали за действителното прекратяване на концесионния договор. Концесионерът има право да търси по съдебен път компенсация за направените инвестиции, а решението на Общинския съвет все още е със статут „в процес на изпълнение“, за което няма нито краен срок, нито контрол.
Да припомним, че през 2010 г. силното обществено недоволство накара тогавашния кмет Иван Лебанов да предложи прекратяване на концесиите за Кална баня със СД „Братя Бееви” и за двете Радонови бани в Чепино с „Мавекс” ООД. Предложението бе гласувано от Общинския съвет, но това бе само началото на дълга битка в съда и извън него. Все пак две години по-късно общината успя да си върне баните, а след това бяха нужни още време, усилия, проекти и средства, за да могат те отново да заработят като обществени бани.
Тези примери ясно показват един от основните проблеми при концесиите - трудното прекратяване на концесионните договори, което продължава с години, а както е в случая с Женска баня не е ясно дали, кога и на каква цена ще се случи.
Когато гласуват за концесия, местните политици и управленци изтъкват на първо място, че при тази процедура не се променя собствеността и тя остава публична общинска. Да, по закон е така, но на практика какво значение има, че Женска баня е публична общинска собственост, след като 5 години общината не си връща обекта и той не работи като обществена баня?
Концесията на Женска баня е пример и за още от клопките на закона за концесиите. При наличието на подходящо мнозинство всеки Общински съвет може да прави промени в първоначалния концесионен договор. Така за Женска баня през 2003 г. е променено отреждането на парцела от „За баня и обществени услуги” става „За баня, басейн и обществено обслужване”. Следват строителни разрешителни, които водят до построяването на комплекс с хотел и ресторант към банята. През 2005 г. Общинският съвет разрешава дори и построяването на външен басейн, което остава нереализирано. И всичко това се случва със сграда, която от 1977 г. е със статут на недвижима културна ценност с местно значение!
Въпросът е кой какво (не) учи от подобни примери.
Елена Баева

Женска баня на стара пощенска картичка от архива на Исторически музей - Велинград

5 години след решението за прекратяване на концесията надписът на входа гласи „Банята не работи“...