Вероятната година на възникването на училището в с. Каменица, е 1823 (така е записано в Статистиката на Княжество България от 1895/1896 год.), но съществуват някои факти, недоказани за сега, че четмо и писмо в Каменица се е учило и по-рано. Според краеведа Ив. Содев в стара библия, показана му от Илчо Хрисчов, имало писмени сведения за рода Пееви (Калъчеви) от 1570 год., а според автора на „История на просветното дело в Каменица“ - Христо Стоев Масларов вероятни години за възникване на училището са: 1770, 1790, 1800. Като доказателства той сочи намерени надгробни паметници и надписи на чешми, писани и датирани от местни хора.
По предание първият запомнен учител е Илин Ждраков (Даракчията). В своята къща той обучавал децата по „Наустницата“ и „Псалтира“. Негов ученик е и по-сетнешният голям общественик и родолюбец - свещеник Илия Попатанасов (поп Топорчо). Килийното училище се е помещавало последователно в къщите на по-будните каменчани: Паун Гугалов, учител след Ждраков, заклан от турците през 1852 год., Илия Канин, Бояджиеви, Спас Харизанов, Кьосови, Павел Маров (Домуза) и др. След големия пожар в селото в двора на църквата е издигната постройка, приспособена за училище, в което се учат деца и от други селища, включително от Белово.
Учители в килийното училище са: поп Христо от с. Долно Драглище, Разложко, даскал Партений от с. Гулийна баня, Георги Аврамов Чолаков (дядо Даскал), Илия Попатанасов – поп Топорчо, Гьоро Шуманов, Иван Боянов.
През 1869-70 г. даскал Саев от с. Белица, Разложко, въвежда в обучението Рибния буквар на доктор Петър Берон и поставя началото на светското училище. Георги Николов Чолаков пък поставя началото на класното училище в Каменица и целите Северозападни Родопи, като въвежда изучаване на история, география и геометрия.
Като правило учителите са прогресивни и уважавани хора. Трима от тях: поп Топорчо, Стою Анг. Масларов и Георги Аврамов Чолаков основават революционен комитет в селото през 1876 год. Като председател поп Топорчо е във връзка с Петър Горанов от Батак, а чрез Стою Докумов и Кузман Поптомов-Шарланджията от Белово - се свързва с Георги Бенковски, пред когото полага клетва. С революционна дейност се занимават и други учители от каменското училище - Сава Докторов разказва в спомените си за основаването на революционния комитет в Пазарджик, описвайки как в присъствието на Стою Докумов, Никола Даскалов и Стою Масларов от Каменица и свещениците Христо и Георги от Батак за председател на Пазарджишкия революционен комитет е избран Георги Тилев, а за секретар Тодор Каблешков.
Създателят на каменското класно училище Георги Николов Чолаков е делегат от Разложкия революционен комитет на събранието в м. Оборище през април 1876 год. (История на България, издание на БАН 1985 год., том VI).

След Освобождението училището се помещава в сградата на Конака, но новото време изисква повече знания, а и увеличеният брой на учениците поставя въпроса за построяване на специална сграда. По инициатива на Стою Анг. Масларов и поп Топорчо през 1880-81 г. е построено първото модерно осемкласно училище в Западните Родопи по образец на Румелийското „Жълто училище“ в Пловдив. За целта двамата заминават за Пловдив и поставят въпроса пред директорите на Румелийското правителство начело с генерал-губернатора Алеко Богориди. Тъй като средствата за училището не са предвидени в бюджета, те се събират като волни пожертвувания, подробно описани във вестник „Народний глас“ от 27.Х1.1881 г. под надслов „Явна „благодарност“. Със съдействието на митрополит Георги Тилев и Георги Консулов в църквите на градовете Пазарджик и Пещера също се събират дарения за строежа.
В изграждането на училището Взема участие цялото население, като се работи дори и 6 празничните дни.
Учителите в новото училище Стою Масларов, Илчо Хрисчов, Стою Докумов и Яна Грънчарска обучават ученици и от околните села Дорково, Ракитово, Костандово, Чепино-Баня, Лъджене. Към училището е създаден и пансион за тях. Стою Докумов успява да разбие верския фанатизъм у по-будните българомохамедани и през 1882-1886 г. основава дружество „Просвета“.
В края на XIX век каменското училище се превръща в безспорен просветен център на Чепинското корито. Завършилите го младежи заемат административни служби в околните селища и мнозина продължават образованието си в Пазарджик, Пловдив и София.
Първата учителка в Каменица, която обучава жените в неделно училище, е баба Неделя Петкова. В този смисъл тя полага основите на девическото образование през 1882-83 година в един край и по време, когато на жената се гледа само като на домакиня и майка. Първите девойки, получили образованието си в Каменица, са дъщерите на дядо Даскал.
През учебната 1893/94 година чрез документ на Министерството на просвещението училището е наименовано „Св. св. Кирил и Методий“, а от 1900 г. е „Чепинско трикласно училище“.
По същото време като учители постъпват плеяда будни младежи като: Филип Главеев, основател по-късно на училището в село Чепино-Баня, Мойсей Праматаров, Васил Дечев, Невена Дюлгерова, Йордана Попвасилева, Иван Попниколов, Пена Гюлеметова и други. През 1904 година те са инициатори за създаването на читалището в Каменица.
Материалът е подготвен от г-жа Радка Тотолакова (Следва продължение)