От началото на 90-те години на 20. век и до днес ансамбъл „Чепино“ се състои от женски народен хор, мъжка фолклорна група , оркестър и танцов състав.
В началото хорът се ръководи от Никола Юнчев. След него за кратко с женския хор работят Димитър Кантарев, Вера Златарева и Иван Казалиев. След тях ръководител става Ели Саздова. В репертоара на женския народен хор през годините се включват оригинални обработки на Александър Кокарешков и Кирил Стефанов.
Ели Саздова, ръководител женски народен хор към ансамбъл „Чепино“:
Преди 13 години Георги Василев (Джото) ме покани да ръководя женския хор. Приех, макар че в областта на фолклора не бях работила толкова активно. Още с първата репетиция усетих, че нещата ще се получат. Всички жени ме приеха без задръжки, с топло и позитивно отношение. Тогава в ансамбъла вече като утвърдени имена пееха Мирела Шипева, Цветана Вировска, Величка Костова, Таня Лазарова, Любка Георгиева и други.
Много бях притеснена в началото. Но това безрезервно доверие, което получих, ме вдъхнови. От годините, които вече имам зад гърба си, мога да кажа, че подобно синхронизиране не се случва често, а още по-рядко това става при първа среща. Аз имах късмет.
Винаги съм се допитвала и съветвала, включително и с жените от хора. Смея да твърдя, че през годините аз повече съм научила от тях отколкото те от мен.
Първата песен, която избрах да разучим, беше „Зави се хоро“. С времето и аз станах по-смела, започнах да поставям и обработен фолклор. „Бре, Петруно“, „Вечеряй, Радо“ бяха първите песни, много се харесаха. Такова по-сложно изпълнение винаги прави впечатление в концерт пред публика.
Сякаш отлетяха тези 13 години! Минаха с много усмивки, веселие - не само в репетициите, но и извън тях. Все се събирахме, все се смеехме ... Е, то без критика и лоши погледи не става, но сякаш тази наша сплотеност и желанието да творим са помагали по-лесно да се справим и с лошите думи.
Днес част от тези прекрасни певици вече ги няма, но със спомена за тях и за таланта им в хора пеят много млади жени и по-пораснали момичета, които от детския хор преминават при нас в ансамбъла. Това е гаранция, че ще ансамбъла ще го има и той ще продължава да се развива. Всички работят с ентусиазъм, желание и търпение, а когато го има и онзи възрожденски дух, нещата се случват.
За този 70-годишен юбилей пожелавам повече и по-големи сцени. Това, което правим, трябва да се вижда, защото е хубаво и ценно и направено с много труд и обич. Успех!
