1999 г.: първата “кметска партия” се роди във Велинград
Публикувано на 07 Mar 2006 09:30
Един призрак броди из хоризонтите на българските избори и това е призракът на “кметската партия”. Политици и общество гледат под лупа Бойко Борисов и всеки ден се напрягат да разчетат сигналите, които излъчва столичният кмет - ще се кандидатира ли за президент, ще има ли кметска партия, а ако има - ще се бори ли за предсрочни парламентарни избори, както предрича другият популярен кмет от Сливен Данчо Лечков?
Днес в България така наречената “кметска партия” е моден хит, но е редно да опресним обществената памет и да припомним, че опит за създаване на подобно формирование вече е правен. И то не къде да е, а именно във Велинград. Да върнем лентата в лятото на 1999 година:
На 2 юли в малката зала на община Велинград се събират над 20 “червени” кметове от цялата страна. Домакин на срещата е тогавашният велинградски градоначалник Георги Аврамов, а водещ е тогавашният кмет на Плевен и днешен министър на вътрешните работи Румен Петков. Г-н Петков представлява инициативния комитет, който на 9 юни 1999 г. се е събрал в столицата и там се е родила идеята за учредяване на съюз на кметове. На 2 юли във Велинград първите учредители на съюза са кметовете на Пазарджик, Плевен, Смолян, Ракитово, Пещера, Карлово и други, съгласие декларират колегите им от Шумен, Видин, Враца, Велико Търново, Борово и др. Присъстващите обсъждат и одобряват устав, според който съюзът е сдружение на бивши и настоящи кметове, които членуват в него персонално, а не като представители на общините. Любопитен момент е дебатът дали в устава да фигурира, че кметовете не бива да са поставени под запрещение. Всички сме клиенти на съдебната власт, шегува се Румен Петков и текстът отпада.
Направените от кметовете изказвания чертаят профила на новата формация: от “почти синдикална организация” до “съюз на хора, преминали през преизподнята на изпълнителната власт”. Кметовете сами посочват основния си капитал: натрупан опит, информация и контакти, които трябва да бъдат съхранени.
Още един любопитен и показателен щрих към събранието: в края му идва бившият началник на Шести отдел на Шесто управление към Държавна сигурност Димитър Иванов, тогава шеф на консорцуим “Европа” и вестник “Дума”. Другият гост при учредяването на кметската формация е Светлана Шаренкова - шеф на Националния дарителски фонд “13 века България” при управлението на Жан Виденов и издател на вестник “Русия Днес”.
Амбициозното начинание, макар и подкрепено от сериозен брой градоначалници, не остави кой знае каква следа в българския политически живот. Първият опит за създаване на “кметска партия” показа, че събирането накуп на хора, оглавили местната власт на практика не е достатъчно условие, за да се заеме ниша в политическото пространство.
При всички различия, има и видими паралели между 1999 г. и 2006 г.: през 1999 г. опитът да се роди “кметска партия” бе направен месеци преди предстоящите местни избори. На фона на синята изпълнителна и законодателна власт бе демонстриран очевиден стремеж да се обедини и съхрани управленския потенциал в левия политически сектор. Резултатите от местните избори през въпросната 1999 г. обаче бяха повече в полза на десните и вероятно това предопредели неуспеха на първия опит за сдружаване на кметове по пътя към властта.
Другият паралел е с “генералски” привкус. През 1999 г. инициаторът на кметския съюз Румен Петков бе близък до така нареченото “генералско движение” в БСП, което сигурно си е дало благословията за подобна структура. Днес бъдещата кметска партия също се уповава на авторитета на генерал - Бойко Борисов.
Доколко днес времената са други? Част от участниците в политическата игра са нови, но има и голяма част участници, които са си все същите. И отново месеци преди избори зазвучава генералски рефрен “кметска партия”. Как да не се запита човек дали и този толкова модерен на пръв поглед рефрен не е просто стара песен на нов глас?!
Елена Баева
Днес в България така наречената “кметска партия” е моден хит, но е редно да опресним обществената памет и да припомним, че опит за създаване на подобно формирование вече е правен. И то не къде да е, а именно във Велинград. Да върнем лентата в лятото на 1999 година:
На 2 юли в малката зала на община Велинград се събират над 20 “червени” кметове от цялата страна. Домакин на срещата е тогавашният велинградски градоначалник Георги Аврамов, а водещ е тогавашният кмет на Плевен и днешен министър на вътрешните работи Румен Петков. Г-н Петков представлява инициативния комитет, който на 9 юни 1999 г. се е събрал в столицата и там се е родила идеята за учредяване на съюз на кметове. На 2 юли във Велинград първите учредители на съюза са кметовете на Пазарджик, Плевен, Смолян, Ракитово, Пещера, Карлово и други, съгласие декларират колегите им от Шумен, Видин, Враца, Велико Търново, Борово и др. Присъстващите обсъждат и одобряват устав, според който съюзът е сдружение на бивши и настоящи кметове, които членуват в него персонално, а не като представители на общините. Любопитен момент е дебатът дали в устава да фигурира, че кметовете не бива да са поставени под запрещение. Всички сме клиенти на съдебната власт, шегува се Румен Петков и текстът отпада.
Направените от кметовете изказвания чертаят профила на новата формация: от “почти синдикална организация” до “съюз на хора, преминали през преизподнята на изпълнителната власт”. Кметовете сами посочват основния си капитал: натрупан опит, информация и контакти, които трябва да бъдат съхранени.
Още един любопитен и показателен щрих към събранието: в края му идва бившият началник на Шести отдел на Шесто управление към Държавна сигурност Димитър Иванов, тогава шеф на консорцуим “Европа” и вестник “Дума”. Другият гост при учредяването на кметската формация е Светлана Шаренкова - шеф на Националния дарителски фонд “13 века България” при управлението на Жан Виденов и издател на вестник “Русия Днес”.
Амбициозното начинание, макар и подкрепено от сериозен брой градоначалници, не остави кой знае каква следа в българския политически живот. Първият опит за създаване на “кметска партия” показа, че събирането накуп на хора, оглавили местната власт на практика не е достатъчно условие, за да се заеме ниша в политическото пространство.
При всички различия, има и видими паралели между 1999 г. и 2006 г.: през 1999 г. опитът да се роди “кметска партия” бе направен месеци преди предстоящите местни избори. На фона на синята изпълнителна и законодателна власт бе демонстриран очевиден стремеж да се обедини и съхрани управленския потенциал в левия политически сектор. Резултатите от местните избори през въпросната 1999 г. обаче бяха повече в полза на десните и вероятно това предопредели неуспеха на първия опит за сдружаване на кметове по пътя към властта.
Другият паралел е с “генералски” привкус. През 1999 г. инициаторът на кметския съюз Румен Петков бе близък до така нареченото “генералско движение” в БСП, което сигурно си е дало благословията за подобна структура. Днес бъдещата кметска партия също се уповава на авторитета на генерал - Бойко Борисов.
Доколко днес времената са други? Част от участниците в политическата игра са нови, но има и голяма част участници, които са си все същите. И отново месеци преди избори зазвучава генералски рефрен “кметска партия”. Как да не се запита човек дали и този толкова модерен на пръв поглед рефрен не е просто стара песен на нов глас?!
Елена Баева
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023