Бъдещата продажба на имот на СБПЛРПФЗ „Света Петка Българска“ във Велинград бе разисквана по време на парламентарния контрол на 9 май 2023 г. Народният представител от „Възраждане“ Стоян Таслаков зададе въпрос към служебния министър на здравеопазването д-р Асен Меджидиев. Депутатът от нашия избирателен район изтъкна, че има сигнали от велинградчани, че управителят на Пневмоболницата (от 2018 г. това е д-р Цветан Дафов - бел.ред.) и кръгове около него имат апетити да придобият сградата, която бе разрешена за продажба от служебния кабинет през април тази година. Според местни хора информацията, че сградата трупа само разходи е силно преувеличена или подвеждаща, каза Стоян Таслаков. И допълни, че това важи и за тезата, че сградата е с отпаднала необходимост, тъй като при пандемия като ковид се е видяло, че България не разполага с достатъчно бази за лечение. Депутатът попита дали сградата е дарена и построена от велинградчани, за да се ползва за лечение на всички болни и дали дарителите са съгласни с продажбата.
Още от поредицата въпроси към здравния министър: ще разследва ли министерството дали сред участниците в търга има такива от настоящето ръководство на Пневмоболницата и има ли прилежащ терен, който също се продава.
Отговорът на служебния министър д-р Меджидиев цитираме без редакция и съкращения, тъй като псочената от него фактология е важна:
„С Решение № 319 от 26 април 2023 г. Министерският съвет е дал съгласие на „Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация на пневмофтизиатрични заболявания „Света Петка Българска“ ЕООД – гр. Велинград да извърши продажба на обособена част от лечебно заведение, представляваща недвижим имот – собственост на дружеството, както следва: двуетажна масивна жилищна сграда (вила на управителя) с идентификатор 10450.217.53.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Велинград, с адрес: гр. Велинград, община Велинград, област Пазарджик, със застроена площ 132 кв.м. съгласно скица № 15-876291 от 24.11.2018 г. и със застроена площ 117 кв.м. съгласно Акт за частна държавна собственост № 4104 от 27.08.2002 г., с предназначение: вилна сграда – еднофамилна, която сграда е изградена и разположена в поземлен имот с идентификатор 10450.217.53.
Дружеството удостоверява собствеността си върху сградата с Констативен нотариален акт за собственост по писмени доказателства № 97, том I, рег. № 1359, дело № 9/2011 г. От същия е видно, че сградата е построена в поземлен имот № 217053, който поземлен имот е собственост на Министерството на земеделието и горите – Държавно ловно стопанство „Алабак“, и същият е образуван от поземлен имот № 217001, находящ се в землището на гр. Велинград с ЕКАТТЕ 10450 в местността „ДФГ“ (държавен горски фонд), с площ на поземлен имот № 217053 от 45,822 дка, с начин на трайно ползване: Дървопроизводство.
Представен е и Акт за частна държавна собственост № 4104 от 27.08.2002 г. в графа № 6 „№ и дата на по-рано съставени актове“, на който е посочен акт за държавна собственост № 219 от 01.06.1949 г. Министерство на здравеопазването не разполага с предходния акт от 1949 г., както и с данни за правното основание, на което имотът е одържавен първоначално.
Сградата е построена през 1938 г. Първоначално е ползвана като жилищна сграда от „главния лекар на болницата“. Предназначението и е за вилна сграда – еднофамилна. По документи за собственост се води двуетажна, но реално се състои от частично вкопан сутерен и един надземен етаж. Функционално етажът е с обособени: общо входно антре, четири стаи, санитарен възел и дървено стълбище към избата и подпокривното пространство.
От страна на лечебното заведение е извършен ремонт през 2012 г. - положена е външна изолация и е подменена прозоречната дограма. За строително-монтажни работи вътре в сградата собственикът „Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация на пневмофтизиатрични заболявания „Света Петка Българска“ ЕООД – гр. Велинград не е инвестирал средства повече от 15 години.
Сградата не се ползва от повече от 15 години и не е свързана с осъществяваната от лечебното заведение дейност.
Министерство на здравеопазването не разполага с информация за сградата, от която да е видно, че е дарявана от велинградчани „за да бъде в услуга на местното население всички нуждаещи се от активно лечение след прекарана пневмония“.
Сградата не е културна ценност, съгласно информация, която министерството е изискало от всички търговски дружества с държавно участие в капитала, в които министърът на здравеопазването упражнява правата на държавата.
Продажбата на разглежданата сграда следва да се извърши от дружеството чрез електронен търг по реда на чл. 29, ал. 1 от ППЗПП, а именно: чрез електронен търг на електронната платформа за продажба на имоти по реда на Наредбата за електронната платформа за продажба на имоти – частна държавна собственост, и на имоти – собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или търговски дружества, чиито дялове или акции са собственост на търговско дружество с повече от 50 на сто държавно участие в капитала.
Министърът на здравеопазването, съгласно действащото българско законодателство, не разполага с разследващи функции, а осъществява контрол като изисква от търговските дружества с държавно участие в капитала цялата документация свързана с извършените продажби. В случай, че управител и/или член на съвет на директорите е участвал като купувач на имот, собственост на съответното дружество, в което той/те осъществяват управленски функции, и го е закупил, ще бъдат уведомени съответните органи за предприемане на действия по компетентност от тяхна страна.“
След отговора на служебния министър депутатът Стоян Таслаков репликира, че вилата на управителя е малка, но е в парка на болницата и е изключително апетитен имот, луксозен, разположен в чиста околна среда, близо до минерални извори. Той посочи, че според негови неофициални източници вилата се предоставя на гости под наем и то за цени от 3000 лева на вечер. Имотът може да се ползва с търговска цел, за да се увеличат приходите на болницата, в което няма нищо лошо, обобщи народният представител.
Д-р Асен Меджидиев отговори, че дейността на лечебното заведение е медицината, а не да отдава къщи за гости, което сме гледали в предишен парламент. Служебният министър вметна, че трябва да се задълбочим и над въпроса дали подалите сигнали хора нямат интереси и за пореден път попита „За какъв болничен актив говорите?“.
Въпросите и отговорите около продажбата на пореден имот на Белодробната болница будят нови въпроси, които не бяха зададени в парламента. Ето малка част от тях: каква е площта на сградата - 132 или 117 кв.м.; кой е собственик на поземления имот - министерството на здравеопазването или министерството на земеделието; вярно ли е твърдението на министъра, че „Сградата не се ползва от повече от 15 години“ и последният извършен ремонт е от 2012 г.; щом блницата не е правила инвестиции в сградата от 15 години, то тогава кой ги е направил, за да изглежда тя в момента като луксозно място за настаняване с удобен достъп до него? И дали служебният здравен министър не влиза в противоречие с действителното състояние на нещата, като казва, че не е работа на здравното заведение да дава къщи за гости? Здравното министерство няма разследващи функции, но е достатъчно да разгледа показаните от парламентарната трибуна снимки или да види как същата сграда присъства в туристически сайтове и на билборд във Велинград.
Свидетели сме на сценарий, познат от 2019 г., когато Министерския съвет с премиер Бойко Борисов даде съгласие за продажба на недвижими имоти, собственост на Пневмоболницата - земеделски земи (нива и ливади). Мотивът, изтъкнат от д-р Цветан Дафов, управител на болницата, е същият - отпаднала необходимост за лечебното заведение, а земите генерират само разходи. Тогава продажбата е извършена, сега се подготвя нова. И тогава, и сега обаче Министерството на здравеопазването като принципал и СБПЛРПФЗ „Св. Петка Българска“ ЕООД не отчитат и не зачитат историческия факт защо и как белодробната болницата (първоначално санаториум за лечение на учители) е построена точно на това място. Тогавашната българска държава (идеята се ражда през 1905 г., а санаториумът е открит през 1938 г.) е отделила голям и просторен имот в сърцето на Родопите, където природата и въздухът също лекуват. Днешната българска държава с твърде лека ръка претегля приходи и разходи и решава, че при толкова болно население имаме „отпаднала необходимост“ от имоти на Пневмоболницата. Но така да не стане някой ден да отпадне необходимостта и от самата Пневмоболница...
Елена Баева
