През последните дни от телевизии, сайтове и вестници „изскача“ банята в село Ягода, която за година време вече има 50 000 посетиители. „Изскачат“ и сравнения със СПА столицата Велинград, която в случая е в ролята на настигната и изпреварена.
Няма спор - сградата на банята в село Ягода е красива и достолепна, извършеният ремонт е мащабен, околното пространство е за пример. Въпреки славата на Велинград като национален и международен балнео и СПА курорт, в момента ние такава баня нямаме. Струва си да се запитаме защо. И да видим как са го постигнали в село Ягода.
Преди 20 години банята в с. Ягода е с рушащ се покрив, с повредени инсталации и не се използва, въпреки голямото желание на местните жители. Сградата е паметник на културата, през 20-те години на миналия век е проектирана от старозагорския архитект Христо Димов. Община Мъглиж, в която се намира село Ягода, със собствени сили и средства спира течовете на минерална вода, които застрашават основите на сградата. Търсят различни варианти за спасителен ремонт и постепенно се намират решения. През 2019 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството отпуска за ремонт на банята 210 000 лева. Две години по-късно Община Мъглиж предприема смела стъпка - взима дългосрочен кредит от Фонд ФЛАГ в размер на 1,9 милиона лева, с които да бъде извършен основен ремонт на банята и комплекса около нея. Проектът е възложен на арх. Милен Маринов. Резултатът е забележителен: класическата монолитна сграда не само е спасена от разруха, а се превръща във функционална баня с две отделения. С решение на Общинския съвет в Мъглиж е създадено Общинско предприятие „Минерален бански комплекс – с. Ягода, община Мъглиж”, което предоставя балнео и СПА услуги и поддържа района около комплекса. Общинското предприятие има сайт и фейсбук страница с богата информация за всеки, който желае да посети банята. Цената на билета е 7 лева, за пенсионери и ученици - 5 лева, за деца до 7 години - безплатно. Плановете са до банята да бъдат изградени две игрища, за да може в с. Ягода да идват отбори на подготвителни лагери.
Да сравняваме с Велинград. Тук общината е собственик на 4 бани: двете Радонови бани в Чепино, Кална и Женска баня в Лъджене. През 2001 г. по предложение на тогавашния кмет д-р Цветан Дафов четирите бани бяха отдадени на концесия. Времето показа, че това не е правилната форма за стопанисване на баните. След голямо обществено недоволство през 2010 г. кметът Иван Лебанов се пребори за прекратяване на концесиите за Радоновите бани и Кална баня. Общината влезе във владение и ги прехвърли към Общинското предприятие „СИП и ТИЦ“. С помощта на спечелени проекти двете бани в Чепино бяха ремонтирани и работят на печалба - минимална, но все пак не са на „червено“. И в Кална баня беше направен ремонт, но без решение на проблема с водопреносната мрежа тя и досега генерира само загуби. През 2018 г. по предложение на кмета Костадин Коев бе взето решение за прекратяване концесията и на Женска баня. Доста време мина, но решението не е приведено в изпълнение и общината де факто не си е върнала банята. Към момента тя не работи, а от сградата, която е паметник на културата, почти нищо не е останало след превръщането й в хотел и заведение под благосклонния поглед на всички отговорни институции начело с Община Велинград. Наскоро кметът К. Коев обясни, че ако пуснат Женска баня да работи, то само ще се трупат загуби на гърба на общината (?!).
Разликите са видими: в село Ягода сградата на банята като паметник на културата е запазена. Вместо да гледа как да я концесионира или да я продаде, Община Мъглиж е вложила средства в опазване на сградата, потърсила е и е осигурила държавна подкрепа, поела е дълг от Фонд ФЛАГ и е довела до успешен финал един мащабен ремонт. Нима подобно усилие не е по силите на Община Велинград по отношение на Кална и Женска баня? Факт е обаче, че никой и не мисли в тази посока...
Ако все пак милеят за своите бани, велинградските общинари има откъде да почерпят още добри практики. Първата лечебна сграда в България, снабдена с модерните за времето си технически съоръжения, е банята в Банкя. Изключително красива сграда, проектирана от известния в европейските балнеокурорти баварски архитект проф. Карл Хохедер. Под ръководството на архитект Нено Нешев строителството на известната като Царската баня в Банкя започва през 1907 г. с финансиране от 1 милион златни лева и 10 години по-късно банята е открита. През 2001 г. е затворена, след години на упадък през 2018 г. Столична община започна реставрация и от 2022 г. банята в Банкя отново приема посетители. Средствата за ремонта надхвърлят 8 милиона лева и са осигурени от общината чрез продажба на правото на строеж на хотел в близост до банята на частен инвеститор, който ще ползва хотела 35 години. В момента банята се стопанисва от общинското дружество „Софийски имоти“, цените на билетите са различни за трите зони (термална, уелнес и солна стая), като цената за билет за 90 минути е 15 лева, има и карти по 75 лева за 6 посещения.
И този пример е показателен, че когато общината играе активна роля, се намират гъвкави решения не само за спасяване на една обществена баня, а и за иновации, които дават по-високо качество на услугата и носят по-високи приходи.
Можем да продължим с добрите примери - още един такъв е Община Кюстендил, която също пази термалното си богатство. Лошото е, че във Велинград темата за състоянието на общинските бани от години е на заден план. Сякаш ни е по-лесно и по-удобно да забравим откъде е тръгнал курортът. И за това можем да се поучим от село Ягода, където явно ценят това, което имат и правят фестивал на минералната вода под мотото „Когато водата лекува, душата пее и танцува“...
Елена Баева
Банята в с. Ягода, банята в Банкя и Женска баня във Велинград - да потърсим приликите и разликите!
