“Някога родина на митичния Орфей, днешна България е прославяна по света от признати певци като Николай Гяуров...” Горното изречение е част от текста, с който на своята интернет-страница Мисията на България представя нашата страна пред Европейската общност. Ако обаче потърсим в интернет как Община Велинград представя най-известния по света велинградчанин, ще трябва да се изчервим от срам. Защото на официалната страница на общината името на Николай Гяуров фигурира единствено като име на централния площад в програмата за Празниците на културата. Вярна е максимата, че никой не е пророк в родината си. Прав е и великият диригент Херберт фон Караян да казва, че Гяуров е познат на всички, но малко познат в своя град. Дни преди 17 март, за когато е определено националното честване на 50 години творческа дейност на световно признатия певец, решихме да потърсим оценка за неговото творчество в родния му Велинград. И тъй като Николай Гяуров цял живот е бил свързан с Музиката, даваме думата на велинградчани, чийто професионален път също е преминал през сцената, изкуството, музиката:
Лилия Захова-Желязкова, преподавател по балет и актриса в самодейния театър: С Николай Гяуров бяхме много добри приятели. Той много обичаше и уважаваше баща ми Петко Захов като човек и директор на Гимназията. Николайчо го наричаше Чичата и признаваше: “Аз съм влюбен в Чичата...”. Като ученици в Гимназията с Николай Гяуров свирихме в оркестъра на бай Ангел Герин. Аз бях втора цигулка, а той свирише на кларинет. Той свиреше на всички инструменти и когато някой от музикантите отсъстваше, го заместваше - най-често свиреше първа цигулка. На Николай бай Ангел много често казваше: “Ти си гений бе момче, гений си”. И не само това. Той беше много, ама много красив. Наричахме го “красотата на Гимназията”. Той беше и един от най-добрите изпълнители в театъра. Играеше главната роля в “Арлезианката” под режисурата на Георги Попов заедно със Здравка Попова. Николай дирижираше и градския хор. Никога няма да забравя как ни гонеше да не ядем сладолед преди концерт, за да не си разваляме гласовете. Щастлива съм, че го познавах и още помня как при първото си идване от Москва дойде у нас и ми каза: “Лиленце, пожелавам ти да дойдеш в Москва и да гледаш “Лебедово езеро” с Мая Плисецкая”. Не се сбъдна пожеланието му, но пък той стана номер Едно в света и аз съм горда от това.
Ели Гикова, музикален педагог и диригент на Градския хор: Познавах бай Ангел Герин и от него съм слушала много интересни, смешни и атрактивни неща за Николай Гяуров. Без да обръщам внимание на клюките, отношението ми към него е било и е като към ценна реликва. Той освен певец е и драматичен артист. Младите не знаят нищо - жалко! В този смисъл Велинград му е длъжник. Гяуров е човек на световната сцена. Имал е щастието да започне при много добри педагози, които са го насочили много правилно като певец и артист. От там насетне само е будил недоумение у хората, че такъв глас, такъв певец и артист може да съществува. Градският хор с чувство на отговорност се отнася към признанието, което ни се гласува - да участваме в юбилейния концерт на 17 март в София. Правим всичко възможно да се представим подобаващо и да покажем, че достойно представяме музикалната слава на Велинград.
Виолета Крантева, музикален педагог: Един от най-забележителните баси на 20 век е българинът Николай Гяуров, роден във Велинград. Петдесет години Гяуров е името, с което светът отъждествява една от световните свои и на българския певчески гений прояви. Петдесет години Гяуров е явление в океана възходящи оперни звезди, което означава, че не е само глас, знание и култура, а и индивидуалност, превъплътила класически образи безброй пъти на сцената: Филип от “Дон Карлос” на Верди, Борис Годунов на Мусоргски, Дон Базилио от “Севилския бръснар” на Росини и много други. Бележитият певец насища с необикновенната колоритност и мощ на своя глас.
Творческата биография на знаменития бас Николай Гяуров принадлежи не само на Велинград, не само на България, тя е история и слава на целия оперен свят.
Грета Кадьова, ръководител на ансамбъл за автентичен фолклор “Драгиново”: Нашият Николай Гяуров е певец от световна величина. Човек, на който Бог е дал. Дал и глас, и красота. Той е нещо, което не се повтаря. Гордост е, че е от нашия град. Винаги съм го обичала и съм се гордяла, че сме от един град, въпреки че не го познавам лично. Убедена съм, тъй като Николай Гяуров е роден в Родопа - Орфеевата планина, гласът на легендарния Орфей се е превъплатил в него като красота, сила, мощ - глас като кадифе. И въпреки че съм народна певица, имам си любима ария и това е арията на Филип от “Дон Карлос” на Верди в негово изпълнение.
Стоянка Енчева, музикален педагог Благодарна съм му за това, че с изключителния си глас и артистичен талант показа на света силата на творческия дух на българина. Неговото име е повод за национална гордост и ярък пример при патриотичната възпитание на младото поколение. Йорданка Казалиева, ръководител на Детска музикална школа “Звънче”:
Още от малка познавам Николай Гяуров, защото с моята майка са били съученици. Била съм и на неговите самостоятелни концерти от избрани любими арии на сцената на читалището. Тук съм чула ариите на Дон Базилио, Борис Годунов, на Филип от “Дон Карлос” на Верди, а през 1958/59 г. в Националната опера в София съм гладала и цялата опера с него.
Гласът му все едно извираше от дълбините на Земята, от дълбините на човешката душа. Спомням си, че след неговите концерти майка ми казваше, че с тях той се отчита пред съгражданите си за помощта им. Всъщност мисля, че това е било неговото “Благодаря” за помощта им във връзка със следването му.
Като музикален педагог и 32 години учител по пеене винаги съм използвала неговите изпълнения в часовете си като пример за истински бас и съм установила, че учениците са приемали като своя любима ария тази на Филип от “Дон Карлос”. Тъй като имах честта да познавам лично Херберт фон Караян, искам да повторя думите, който той каза за Николай Гяуров. Ще ги цитирам точно, защото са се запечатили в съзнанието ми: “Николай Гяуров е един страхотно дисциплиниран, отговорен и честен човек. Удоволствие е да се работи с него. Той е най-ниският мъжки глас (бас) на света. Познат на всички, но малко познат за своя град.”
Веска Божкова