На 1 юли велинградските Празници на културата ще бъдат открити за 50-и път. По повод този достоен юбилей събрахме известни и по-малко известни факти от историята на това най-мащабно културно събитие във Велинград:
НАЧАЛОТО
Началото е поставено през лятото на 1972 година. Автор на идеята за Празниците на културата е Ангел Горанов - педагог, поет и общественик, който по онова време е началник на отдел „Култура“ в община Велинград. Идеята е Велинград да се развива не само като вече утвърден национален и международен балнеоложки курорт, а и като културно и духовно средище. Решението за провеждането на Празниците на културата е взето от Изпълнителния комитет на Градския Народен съвет.
РАЗВИТИЕТО
Първоначално Празниците на културата са само няколко дни в началото на активния летен сезон. Постепенно афишът се обогатява. През 1981 година Общинският съвет по култура с председател Илиана Масларова разработва мащабна програма. Празниците на културата започват на 20 юни със събор на Стария чарк и завършват на 20 август със събор на Юндола. Организационният комитет е от 40 човека и включва представители на всички културни институции в общината. Бюджетът на Празниците на културата достига 130 000 лева, което е сериозно финансиране за времето си.
ДУХОВИТЕ ОРКЕСТРИ
Още от самото начало емблема на велинградските Празници на културата са дефилетата и концертите на духовите оркестри. Представителният младежки духов оркестър с диригент Димитър Мечев превръща Велинград в столица на духовите оркестри. Композиторът Александър Райчев създава композицията „Устрем“, за да бъде изпъленен от велинградския духов оркестър на Празниците на културата. На наша сцена гостуват оркестри, а по-късно и мажоретни състави, от цяла България. През годините зрителите на Празниците на културата аплодират на центъра на Велинград музиканти и мажоретки от Дания, Англия, Германия, Австрия, Франция, Гърция, Кипър, Италия, Словакия, Унгария, Русия и др. държави. Истинска атракция за публиката е модно ревю с участието на ЦНСМ и модна къща „Лада“, което през лятото на 1982 г. се провежда на сцена в езерото Клептуза под съпровод на духовия оркестър. А и до днес е жива традицията Празниците на културата да започват с парад-дефиле на духови оркестри.
КОМПОЗИЦИИ
В първите години на Празниците на културата изключително популярни и зрелищни са композициите, представяни на Градския стадион с участието на ученици. Те се подготвят с помощта на професионалисти като Найден Шулеков - постановчик на националните спартакиади и Асен Гаврилов - балетист и хореограф, който работи заедно с балетната школа на Лили Захова. По-късно Асен Гаврилов помага на Любомир Гугалов и за първите композиции на мажоретния състав към Представителия младежки духов оркестър.
ЕМБЛЕМАТА
Създател на емблемата на велинградските Празници на културата е пазарджишкият художник, сценограф и изследовател на културния живот Марин Маринов. Емблемата, в която се преплитат символи като слънчеви лъчи и минерални води, дълги години е част от визията на Празниците на културата. Преди 5 години емблемата постепенно бе заменена от общината с новооткритата статуята на входа на Велинград.
ДЕНЯТ НА ВЕЛИНГРАД
Паралелно с началото на Празниците на културата през 70-те години на миналия век е взето и решението за празник на Велинград да бъде утвърдена първата събота на месец юли. Идеята празникът на Велинград да е пряко свързан с началото на летния туристически сезон се оказва достатъчно устойчива и до ден днешен. През годините е дискутирано (включително на страниците на вестник „Темпо“) дали Велинград не трябва да последва общоприетия модел и да избере за свой празник точно фиксиран ден. Но в спора дали празникът на града трябва да е „плаващ“ или „застопорен“ поне засега печели традицията - Велинград празнува в първата събота на юли. Постепенно обаче отпадна друга традиция - провеждането на тържествена сесия на Общинския съвет за Деня на Велинград, на която се връчваше и званието „Почетен гражданин на Велинград“. През последните години тържествени сесии няма, а почетните граждани получават своята титла не в залата на местния парламент, а на площада.
ПРЕКЪСВАНЕ
Въпреки многобройните трудности, дългогодишната традиция за провеждането на Деня на Велинград и Празниците на културата е нарушавана само два пъти. През 2005 г. Денят на Велинград е преместен с една седмица. Причината е наводнението в Драгиново в първите дни на юли, което взе човешка жертва. Тогава Празниците на културата са отложени със седмица, но се провеждат. Докато през юли 2020 година общината за първи път отменя и Деня на Велинград, и Празниците на културатазаради пандемията от Ковид-19 и свързаните с нея опасности и забрани (дори и тогава в празничния фиш на Велинград все пак има две интересни изложби, организирани от Историческия музей). Заради отмяната през 2020 г. Празниците на културата честват своя половинвековен юбилей не през 2022, а през 2023 година.
Велинградските Празници на културата имат по-дълга история от много други подобни фестивали в България. За половин век те са дарили на своята публика - велинградчани и гости на нашия град, огромно многообразие от концерти, театри, изложби, литературни срещи, музикални и фолклорни фестивали. Допринесли са за развитието и утвърждаването на града ни като курорт и СПА столица. Винаги ще имаме и похвали, и критики, но и винаги ще искаме Празниците на културата да не спират, а да се развиват в синхрон с променящото се време.
Темпо
