“Загубеният документ” или още по въпроса за Худутнамето на Чепино

През 1892 г. големият родопски народовед Христо Попконстантинов публикува един важен за нашия край документ Худутнаме - Граничен акт. А през 1965 г. в статията на Вера Мутафчиева този документ е посочен като загубен. Това определи изненадата ми и радостта от откриването на Граничния акт Худутнамето на Чепинско в архива на нашия възрожденец Стою Масларов, съхраняван в Исторически музей – Велинград. Това се случи преди 25 години и с удоволствие ще си спомня тези хубави емоции.
Защо толкова е важен този документ от историята на Чепинско. Според изтъкнатия османист Румен Ковачев този Граничен акт е издаден през 1555г. от Сюлейман хан, известен като Кануни - Законодател или още повече като Великолепни. Това е същият владетел на Османската империя представен в популярния днес сериал „Великолепния век“. Описанието на границите на Чепинско е издадено във връзка с обявяването на нашия край за вакъф на изградената по това време джамия Сюлеймание от големия архитект Синан. Това осигурява особен статут на населението на Чепинско през следващите векове. А самото Худутнаме – Граничен акт, подписано от  Сюлейман Великолепни, също носи особена тежест. 
Така минават три века и се оказва, че населението на Каменица и Драгиново имат нужда от този документ относно спора възникнал с Белово за собствеността на рида Алабак.
През бурните десетилетия на кърджалийските времена или малко след това пазарджишки бей успява да измами населението на нашия край и присвоява част от горите. Вече през втората половина на XIX в. каменчани успяват да си върнат земята и горите. Ето как е описал в своите спомени този случай Христо Масларов: „През турско време в 1869 г. с църковни пари е купена планината Арапчал. На 14 юли 1962 г. из книжата на баща ми, в едно тефтерче на един лист намерих написано с молив: „Планината Арапчал в 1869 г. е купила „Св. Троица” (Каменската черкова) от тогавашните старейшини: Георги, Илия, Тодор, Ангел и Стоил, 1285 по хиджра. Граници: Катран-чакур - Мараш дере, Локва дереси, Гръкова пътека”. На предната страница написано пак от баща ми: „в 1287 г. х. (1870 г.) издаден е закон в който се казва, че дърветата са на земята на притежателя”. Наверно тези бележки баща ми e написал на тефтерчето след като е взел от Цариград преписа от тапията за Арапчал, но не е написал коя година е ходил в Цариград за преписа.“ 
Тук нашият основател на музея смесва два случая, спора за Арапчал и спора за Алабак, в които важна роля играе баща му Стою Масларов. Двадесет години по-късно в 1887 г. е спечелен съдебния процес на Каменица и Драгиново срещу претенциите на Белово. Важна роля изиграва документа, за който Стою Масларов е ходил в Цариград – препис от преписа на Худутнамето на Сюлейман Великолепни. Трябва да уточним защо е наименуван препис от препис. Преведеният документ включва и датата на преписа 1657 година. Тук е интересно да подчертаем съвпадението на тази година с посочената от Стефан Захариев за година на написването летописа на поп Методи Драгинов. Но това е друга тема. Затова се връщаме към открития и запазен в музея документ. Кое потвърждава, че инвентираният под № 4669 (фонд Нова История, ИМ-В-д) е същият, приведен от Хр. Попконстантинов? Първо - той е част от архива на Стою Масларов, съхраняван десетилетия от негови наследници, предаден в Исторически музей - Велинград и инвентиран в посочения фонд през първата половина на 90-те години на XXв. При описанието как е попаднал на документа, Христо Попконстантинов изрично споменава ...“и благодарение на добрината на любознателния каменски жител г-на Ст. Масларова, можахме да се сдобием с един препис от превода и да го поместим тук”. Попконстантинов дава и второ сведение - че въпросният препис от преписа на Худутнамето е изваден във връзка със спора за планината между Каменица и Корово (Драгиново) от една страна и Белово от друга. Потвърждение на тези два аргумента се явява надписаното на последната страница на документа от самия Ст. Масларов: „Настоящий преписъ изъ преписъ от Худутнамето на Чепинските села Корово, Каменица, Баня, Ракитово, Костандово и Дорково, преписа и задръжа Каменский общинский Съветник и пълномощникъ на общината Каменица за делото ни съ големо Беловци за спорното место - Алабакъ, Бела вода над Друма, от Катранъ Чокуръ до Юндола. За верността на преписа удостоверявам съ подписа си: Стою Ангеловъ Масларов”
За неговата автентичност свидетелства сухият релефен печат в горния ляв ъгъл на първа страница и надписа на предпоследната страница, удостоверяващ, че се подписва от председателя на Пловдивския апелативен съд. Писмо на друг кмет на Каменица – ИМ В-д НИ инв.№ 4671, свидетелства за финансово обезпечено от общината пътуване на Масларов до Цариград във връзка с процеса.
Търсеният от мен нов поглед при подготовка на статията преди 24 години е доколко „загубения документ”  играе ролята на фактор, поддържащ регионалната общност на Чепино. Интересно свидетелство е инвентирано под един номер с Худутнамето в фонд НИ на Исторически музей - Велинград. Ще го приведа в неговата първа част: „Подписаните кметове на общините: Корово, Баня, Ракитово, Костандово и Дорково, Пещерска околия, Татар Пазарджишкий Окръг доказваме, че заедно с община Каменица, живееме в едно неразделно землище, което и владеем с едно общо Худутнаме издадено (преди 240 години) на 1-й шеваль мюкеремъ (1068 год.    по Хиджра – 1657 година след Христа) във Вакувъфъ на умрелий в Цариград Салтан Сюлейманъ-хан.”
Акцент в цитирания откъс е самочувствието на нашите кметове преди повече от сто години, че владеят тези земи, удостоверено чрез Худутнамето. Община Каменица се противопоставя в съда на съседното Белово. Тази позиция е подкрепена и от останалите селища на Чепинско, което още веднъж потвърждава самоопределението им към регионалната общност. Така документите от един съдебен спор, пазени от Стою Масларов и неговите наследници, съхранени след това в Исторически музей - Велинград, ни представят страници от историята на Чепинско. Те започват през 1555 г. с Граничния акт, издаден от Сюлейман Великолепни, продължават с препис на Худутнамето сто години по-късно през 1657 година, и завършват с препис от преписа 240 години по-късно, който дава аргумент за спечелване на съдебния спор на Каменица срещу Белово за Алабак. 
Георги Куманов