Две книги - “Безкрайният катун” и “Трусове на любовта” доведоха във Велинград автора Димитър Томов и професор Марко Семов. Домакин на представянето на творбите на 24 март бе ОНЧ “Васил Левски”, чиято зала бе препълнена с хора. Отзивите на читателите бяха показателни, че Д. Томов е намерил точните теми, които днес вълнуват българското общество.
“Безкрайният катун” е сборник от “цигански истории”, за чиято оригинална българска образност през 2004 г. авторът бе удостоен с литературната награда “Николай Хайтов”. “Роми звучи модерно, но не означава нищо; няма нищо притеснително в названието “цигани”, те самите се наричат така”, каза Д. Томов на пресконференцията преди срещата с читателите. Той показа отлично познаване на психологията и историята на циганите, отчитайки как те винаги усещат кога централната власт е “лабава” и именно те са първите българи, тръгнали към Европа още в зората на демокрацията. Каква е разликата между циганските кражби и това, което се случва в Народното събрание, където всеки ден се рушат закони, попита Д. Томов и отговори: разликата е само в размера на откраднатото. Като най-голям проблем на циганите той посочи необразоваността, за която вина носи и държавата, защото позволява да не се спазват законите, според които основното образование е задължително. Няма нужда от парите на Сорос и от програми, достатъчно е да да ходят на училище, категоричен бе авторът. Той определи проф. Марко Семов като вдъхновител на тази книга и обеща нейно продължение, което пише в момента.
Самият проф. Семов нареди “Безкрайният катун” сред най-добрата част на българската литература и дори сподели, че авторът “плаче за Нобелова награда”, защото си е “намерил дамара”. Димитър Томов не е пощадил циганската общност, но е търсил общочовешкото, почувствал е и е предал всички тънкости на циганската душа и любов, написал е не сладникав, а сериозен и суров разказ за този етнос. В днешното етнически разбъркано и провокирано да се разбърка време такива книги показват, че българската литература и писател не се поддават на противопоставянето, заяви М. Семов. И той защити позицията, че ромите не са виновни, че са крадци - виновно е нашето коленопреклонно поведение пред Европа, заради което си затваряме очите и им позволяваме безнаказано да вършат престъпления. Каква държава ставаме с това правораздаване и с това правосъдие, знае ли някой какво е скрито в преговорните глави, възмути се професорът.
И Д. Томов, и М. Семов бяха единни в мнението си, че обявеното “ромско десетилетие” или “Декада за ромското присъединяване” е демагогия. Защото за едно десетилетие не можеш да вкараш в националната общност необразовани хора, които са се капсулирали и защото отпуснатите милиони потъват у вождове на цигански кланове, а не се влагат в образование.
Българинът днес ми изглежда като един объркан човек, аз самият съм объркан - така проф. Семов характеризира днешния българин. Според него нашите политици живеят с мисълта за поредната приватизационна сделка, но нито един от тях не търси отговор на въпроса каква държава ще бъдем след 15 години, нямаме никаква стратегия, нямаме вариант “Б”, ако не ви приемат в Европейския съюз. Не е ясно и какво ще стане, ако ни приемат в ЕС, но при такива условия, че ще се разплачем в душите си - България на проституция, обслужващ персонал, елементарно хотелиерство или България като държава на духа?!
Своето разочарование от днешната българска действителност сподели и Д. Томов, който освен писател е и директор на Университетското издателство “Св. Климент Охридски”. Той посочи като примери за нашето овчедушие огромните опашки пред КАТ - без никой да протестира, как ядем 20-годишно месо и пием алкохол менте - пак без протести и наказания. Българските политици не обръщат внимание на това, което ни убива всеки ден, те подменят дневния ред на обществото. Реалният национализъм е грижата за нацията - българската нация си отива, а някои измислят проблем за базите на НАТО, смята Д. Томов.
Голяма част от тезите на Д. Томов и проф. Семов бяха преповторени на срещата с читателите. Много положителни отзиви, много въпроси, много споделени болки и мисли - това е равносметката от вечерта в ОНЧ “В. Левски”. Плюс едно ново приятелство с автор като Димитър Томов, чиито разкази и Антон Дончев не случайно определя като “истински”.
Елена Баева
Откровено за циганските работи и етнически разбърканата България
