Кметът Костадин Коев и 27 от общо 29 съветници не дойдоха на двете обществени обсъждания за бюджет 2022 и бюджет 2023, които се проведоха на 28 и 30 август. Факт, който е показателен за отношението към мнението на гражданите на община Велинград, които могат да участват пълноценно в дебатите по бюджета единствено чрез процедурата на обществено обсъждане.
В Община Велинград тази процедура от години се провежда формално, като отговорността за това на първо място е на тези, които я организират – Общинска администрация и Общински съвет. И този път и двете обсъждания бяха насрочени за 9 часа сутринта, което е изключително неудобство за всеки работещ гражданин.
Главни действащи лица от страна на ОА бяха Тодор Масларов – главен счетоводител и Петър Кондев – началник отдел. В обсъждането за бюджета за 2023 г. от залата се включи и ресорният заместник-кмет по финансите Атанас Палигоров, но в обсъждането на отчета за 2022 г. и той не дойде. Участието на велинградчани беше символично като бройка, но бяха поставени множество въпроси и проблеми от обществен интерес. За съжаление, голяма част от тях останаха без отговор и не бяха чути нито от кмета на общината, нито от общинските съветници, чийто единствени представители бяха председателят на местния парламент Любомир Перчинков и Емил Моллов.
Бюджет 2023: „балансиран“ с 10 милиона пожелателни приходи от глоби и продажба на земя
При обсъждането на бюджета за настоящата година Тодор Масларов акцентира на това, че се приема с голямо закъснение. Бюджетът възлиза на 61 913 615 лева, като 38 597 719 лева са приходите с държавен характер, а останалите 23 315 896 лева са приходи, които общината трябва да събере. Главният счетоводител заяви, че въпреки сложната финансова ситуация в проекта за бюджет на Община Велинград са заложени реално изпълними приходи, съобразени с реалните нива на събираемост. Сред приоритетите, които общината ще следва, са успешното приключване на инфраструктурни проекти, запазване на културните ценности, развитие на спорта и др.
Програмата за капиталови разходи бе представена от Петър Кондев. Общата сума е 18 352 947 лева, но в нея влизат много неразплатени пари от предходни години (най-старото плащане е за 2014 г.) В програмата са заложени всички обекти, гласувани от Общинския съвет, но тя е динамична и на практика се променя всеки месец – практика, която г-н Кондев в отговор на въпрос от „Темпо“ определи като недобра.
В хода на обсъждането възникна спор за задълженията на общината между Йордан Мицикулев и зам.-кмета Атанас Палигоров. Двамата посочиха различни цифри, като така и не стана ясно каква е точната сума на задълженията, а Т. Масларов подчерта, че общината няма запори по сметките и няма съдебни дела. Г-н Мицикулев постави и въпрос дали са реалистични заложените в бюджета приходи от глоби и санкции и от продажби на земя, които са общо над 10 милиона лева. За сравнение – приходите от глоби през 2022 г. са били около 800 лева, а от продажба на земя – около 821 000 лева. От общината отговориха, че не трябва да се гледа всяко конкретно перо, а общата рамка на бюджета. А посочената сума от около 10 милиона лева служи за балансиране на бюджета – нещо, което влиза в противоречие с казаното от главния счетоводител, че са заложени „реално изпълними приходи“.
Спор възникна между А. Палигоров и Надежда Ключкова за сумата за адвокатски хонорари, която също не стана ясна.
От граждани бе поставен въпрос кои са конкретните улици във Велинград, предвидени за асфалтиране през 2023 г. със сумата от 1.2 милиона лева. Г-н Кондев отговори, че заради липсата на бюджет за 2023 г. няма конкретен план за ремонт на улиците. Непредставянето на такъв план обаче не е изключение, а практика през последните години и това добре се вижда от Програмата за работа на Общинския съвет.
Елена Терзиева зададе конкретни въпроси по Програмата за капиталови разходи. Оказа се, че в нея са заложени около 30 000 лева за облагородяване на два терена с посочени идентификационни номера, каквито в кадастъра не съществуват. Петър Кондев предположи, че става въпрос за терени около извор Власа, но гласуваната за там сума е 20 000 лева.
На въпрос на „Темпо“ как посоченият приоритет „запазване на културни ценности“ е отразен в новия бюджет, бе отговорено, че общината ще върне на Историческия музей събраните от тях приходи. Но за поредна година не е планирана финансова подкрепа за археологически дейности, каквито са крайно необходими за културния туризъм във Велинград.
Отчетът за 2022 не даде отговор какви са задълженията на общината
В отчета за бюджет 2022 главният счетоводител Тодор Масларов посочи, че при утвърден бюджет от 76 368 257 лева изпълнението е 57 176 257 лева или 74%. Най-висока е събираемостта на местните данъци и такси – 93%, неданъчните приходи са събрани на 22%, наемите от земя – на 40%, приходите от продажба на активи имат изключително ниско ниво на събираемост – 8.5%. Туристическият данък е събран на 74%, колкото е и средно за страната. Общата събираемост на собствените приходи е 36%. През юли е приключил одитът на общината от Сметната палата и се очаква да бъде публикуван доклад. Вече са отстранени част от корекциите, каза г-н Масларов и посочи като една от тях, че общината ще създаде комисия, която на база на пазарната оценка на общинските имоти по препоръка на Сметната палата да изчисли „справедлива стойност на имота“.
Съветникът Емил Моллов отново подчерта неудобния за гражданите час за обществено обсъждане. Той попита какви са задълженията на общината за 2022 г. като цяло. Но не получи отговор на този въпрос, защото темата бе изместена към следващия му въпрос, свързан с парите за пътуване на учениците. Г-н Моллов заяви, че СУ „В. Левски“ няма да възстанови сума по това перо, докато не бъде издадена заповед от кмета на общината, която подлежи на обжалване. Според него съществува дискриминация, тъй като за учениците в професионалните училища е осигурен безплатен превоз, а за учениците в останалите училища няма такъв. По темата Тодор Масларов обвини вестник „Темпо“ заради статия за доклад на АДФИ, като зададе и странния въпрос откъде имаме доклада, който е публикуван на сайта на агенцията?! Не приемаме обвиненията, тъй като статията е изцяло по данни на АДФИ, а освен това сме дали възможност на общината също да изрази своята позиция по въпроса.
Сред зададените от граждани въпроси имаше поредица за ремонта на парк Възраждане в центъра на кв. Каменица, за който са платени над 440 000 лева. Мария Сестримска попита дали парите са вложени по най-добрия начин, както и каво е направил кметът, за да се намалят разходите на общината. Надежда Ключкова попита как е отчетен европейският проект, в който е заложено изграждане на тоалетна и канализация, а такива няма. Петър Кондев отговори, че това е бил първоначалният проект, но след това е променен заради близостта на църквата, която е паметник на културата. Елена Терзиева му опонира, че тоалетна и канализация фигурират и в условията на проведената от общината обществена поръчка, но не са направени. Тя попита и защо общината не е предоставила исканата документация по Закона за достъп до обществена информация, а гражданите са получили мълчалив отказ.
Антон Бояджиев зададе въпрос каква част от постъпленията от туристически данък се връщат към туризма и получи отговор, че инфраструктурата също е туризъм. Другият му въпрос бе за заложените над 2 милиона лева приходи от глоби, от които са събрани под 10%. Реално никой за нищо не е санкциониран, няма 1 глоба за нерегламентирани сметища, нито за сметоизвозващата фирма, каза А. Бояджиев. Неговите питания получиха отговор „Въпросът не е към мен!“ от Тодор Масларов, който по време на обсъждането отправи упреци към гражданите в предизборно говорене.
От „Темпо“ зададохме въпрос към Любомир Перчинков като председател на Общинския съвет и организатор на това обществено обсъждане дали са били поканени кметът Костадин Коев, ресорният заместник-кмет Атанас Палигоров и общинските съветници. Г-н Перчинков отговори, че са поканени, както е по Наредбата за обществени обсъждания. Общественото обсъждане приключи с неудовлетворение от страна на хората, дошли в залата, за да поставят въпроси и да получат отговори от своите избраници – кмет и съветници. Неприсъствието им е знак за неуважение към избирателите, на които след по-малко от 2 месеца отново ще търсят доверие.
Елена Баева
