Манол Стоименов Чолев е роден на 21 септември 1903 г. в с. Скребатно, Гоцеделчевско. Той е виден общественик и педагог, туристически и стопански деец, изтъкнат есперантист с национална и международна известност.
Баща му е четник в Илинденско-Преображенското въстание(1903 г.). Манол Чолев е преживял в родния си дом в с. Скребатно от 1903 г. до 1911 г. След това семейството му се преселва в Чепинското корито. Завършва основното си образование в с. Костандово (1914 г.), днес град, прогимназия в село (днес град) Ракитово (1918 г)/, гимназия в гр. Пазарджик (1923 г.), учителски институт в гр. Пловдив (1930 г.).
От 1938 г. живее в с. Лъджене (днес квартал на Велинград). Учител в с. Костандово, с.Дорково, с.Равногор, с. Каменица, с.Лъджене, с.Чепино. Той е активен участник в кооперативното строителство в Чепинско, ръководител на търговската дейност в гр. Велинград до 1958г.
Председател и почетен председател е на туристическо дружество „Юндола“ (1959г.-1989г.). Като такъв има заслуги за построяването на туристическите хижи „Юндола“, „Кладова“, туристически дом „Кисловодск“ - Велинград, построяването на заслони, маркиране на туристически маршрути в планинските околности на гр. Велинград.
Председател е Есперантско дружество „Стойо Калпазанов“ - Велинград (1969г.-1986г.). Идеята за международния език есперанто пламва в него през м. септември 1918г., при среща със завръщащите се от фронта германски войници. Тогава за първи път вижда хора от друга нация, с които не може да се разбере поради различие в езиците. Тогава започва да изучава Есперанто. През 1922г. ръководи граждански есперантски курс в Пазарджик. Решава да стане учител, покрай учителската си дейност да се заеме да пропагандира идеята за международния език. След успешно проведен учителски курс в Чепинското корито, назрява идеята за основаването на първото есперантско дружество в района. Г-н Чолев споделя тази идея с тогавашното ръководство на БЕС с председател Георги Актарджиев и секретар Атанас Д. Атанасов (АДА). Те оказват бърза, конкретна и реална помощ. Изпращат юриста есперантист от Пловдив Димитър Малчев и му възлагат да помогне за основаването на дружеството. На 15 юни 1925г. се свиква събрание в прогимназията на с. Лъджене, на което присъстват 14 души. Дружеството се основава и се решава името му да бъде „При бора“ („Че пино“). Г-н Димитър Малчев разяснява и устава. За председател събранието избира юриста Иван Божков, а за секретар Ботьо Златков – директор на клона на Народна банка. Избира се и ръководство, в което участва Манол Чолев. АДА изпраща най-изтъкнатия по това време лектор-есперантист д-р Гаврийски, който изнася интересни сказки пред интелигенцията на Чепинското корито, като „Ролята на международния език есперанто за мира и международното приятелство“. През 1926г. идват на гости и първите чуждестранни есперантисти от Германия, които остават впечатлени от гостоприемното им посрещане.
Есперанто добива популярност сред младежите-антифашисти в Чепинския край, между които Вела Пеева, Стойо Калпазанов, Ангел Чопев и др. През 1945г. по инициатива на известния есперантист Никола Годев есперантското дружество се именува „Стойо Калпазанов“- Велинград. Негов дългогодишен председател от 1969г. до 1986г. е Манол Чолев. През този период дружеството развива активна дейност: организират се граждански и ученически курсове, честване на бележити дати, на които присъстват видни личности. По инициатива на Манол Чолев дълги години, ежегодно се организират във Велингра 10-дневни международни есперантски семинари с разнообразна програма, включваща езиково обучение, история на есперантското движение, интересни екскурзии, забавни вечери и др. В мероприятието участват много български и чуждестранни есперантисти от различни държави, които остават с отлични впечатления и някои от тях идват повторно.
Горните мероприятия допринасят за организиране на взаимен обмен на граждански и ученически групи с Чехия, Унгария, Украйна. По този начин велинградският певчески хор гостува на разменни начала на певческия хор в чешкия град Требич. Под ръководството на учителя по музика-есперантистът Иван Сергиев създава ученически духов оркестър, който взе участия в различни есперантски прояви.
Чрез есперанто Манол Чолев участва в много национални и международни мероприятия. Осъществява посещения и взаимни гостувания на есперантисти от различни държави.
Той казваше:„Туризмът ми е дал здраве, а есперанто - прозорец към света“. За активната му разностранна дейност Манол Чолев е носител на „Орден на труда“, златен (двукратно), „Червено знаме на труда“, медал „Алеко Константинов“, „Заслужил деятел на БТС“, „Покорител на планинските първенци“ и други отличия в БТС и БЕС. Той е почетен гражданин на гр. Велинград, гр.Ракитово, гр. Костандово. Почива на 104 години.
Неговото верую бе: „Доброто дело поражда добри мисли, добри идеи и още по-добри дела; повишава доброто настроение. Повишеният дух е израз на вътрешна свобода! Злите дела поробват човека, добрите го освобождават“.
Борис Гаджанов, председател на БЕС
