От Пазарджик до Скопие. Бойният път на 27-ми пехотен Чепински полк

След като в предишния брой представихме участието на 27-и пехотен Чепински полк по време на Балканската война (1912 – 1913), днес ще направим преглед на участието на това военно формирование в периода на Втората световна война.
Селата от Чепинското корито – Каменица, Лъджене, Чепино, Драгиново, Света Петка, Грашево, изпращат на фронта 438 бойци, от които 40 остават завинаги по бойните полета на Югославия, Унгария  и Австрия. По-голяма част от тях воюват в състава на 27-и пехотен Чепински полк, а през втория период в полковете на 16-а пехотна дивизия. 
От 1941 до 1944 г. полкът е на прикриващия фронт, като участва в борбата с партизаните в районите на Батак, Лъджене и Пазарджик.
През първия период на войната полкът е в състава на 2-ра пехотна Тракийска дивизия, действаща по направлението: Крива паланка – Куманово – Скопие. Командир на полка е полк. Борис Славков, а помощник командир Стоян Попов. Към 3-та пехотна дружина са зачислени и три гвардейски роти от партизани и доброволци. Партизаните от бригада „Чепинец“, формират втора гвардейска рота към втора дружина, с командир кап. Тенев от Брацигово и помощник командир Атанас Семерджиев от Лъджене. Към санитарната дружина са включени и няколко девойки от чепинско: Гера Пеева, Гина Делиева, Вера Алексиева, Мария Грънчарова, Стоянка Чопева и др.
Логистичният план предвижда силите да се организират за ешалониране с жп превоз по линията Пазарджик – София – Кюстендил. В доклада на оперативния щаб се посочва, че трябва да се подготвят по шест влакови композиции за денонощие. За успешното и навременно превозване на частите е разпоредено прекратяването на всички цивилни и товарни превози. Главнокомандващият армията, генерал-майор Маринов, разпорежда поради бързото оттегляне и разстройство на някои части от 1-ви корпус, полка и други подразделения да се прехвърлят в състава на 1-а армия, като им е разпоредено, да се задържи граничната линия и се предотврати настъпление на противникови войски на българската територия.
Немските сили, разположени в Македония, са преградили най-достъпните посоки с оглед да се отдалечи отбраната и се подсигурят долините на реките Вардар и Морава, по които се извършва изтеглянето им от територията на Гърция. В плана за настъпление от 23 септември 1944 г. се предвижда подготовка и нанасяне на решителен удар по направление Крива паланка – Страцин. Влаковата композицията пристига на гара Гюешево и полка се групира в района на Девебаир – Гюешево. На 6 октомври 1944 г. гр. Крива Паланка е овладян. В своите  спомени Станко Благов Ушев разказва: „Втори път атакувахме Киселица. Спомням си как дойде при нас генерал Стойчев и каза: „Напред, момчета“. Минахме в атака и ги отблъснахме. …Видял съм как нашите войници се хвърляха в германските окопи и се ловеха гуша за гуша… Шинелата ми беше надупчена на неколко места от куршуми“.
На 18 октомври 1944 г., за пореден път е предприета атака срещу Стражинската позиция. В студеното и мрачно време полка влиза в село Петралица. До вечерта на следващия ден овладява северната част на масива Петралица и сломява най-силната съпротива на вражеските части.
В с. Четирце, немските части са превърнали всяка къща в бункер и всяка стая в укрепление. Около църквата са прокопани окопи и са разположили на камбанарията две тежки картечници. Без артилерийска подготовка, с ръчни гранати и в близък бой, 2–а дружина на полка прониква в селото. Стига се до куриозната ситуация в две съседни стаи да бъдат немски и български войници. В боя пада и командирът на 5-а рота поручик Дичев. На 2 ноември село Четирце е овладяно. Така става възможно настъплението към Куманово и Скопие.
На 11 ноември 1944 г. 27-и пехотен Чепински полк влиза победоносно в Куманово. Местното население посреща войниците с цветя и радостни възгласи. След пристигането на Македонската бригада и парашутната дружина, войниците са поздравени от командира на дивизията за отличната им работа. Полкът остава в града два дни и чака следваща заповед. На 14 ноември сборни дружини тръгват по посока Скопие.
С приближаването на Страцин, нуждите от храна и боеприпаси се увеличават, а така също и разстоянието до складовете, което вече достига 70 км. Това налага увеличаване на броя на моторните превозни средства, като според разчетите за 1-ва армия са необходими 250 камиона. Невъзможността да се осигури такова количество превозни средства поставя частите в положение на незадоволителност от страна на боеприпаси и продоволствия. Това дава отражение върху боеспособността и физическите сили на войниците. Доставките в предните части на фронта се извършва с мулета и магарета, предимно в тъмната част от денонощието. Стою Н. Мавров, тиловак, разказва: „Нее карааме мулетата към фронтът, и съ криеме зад тех. Ку почнът немците да косот с картечниците, да ни ударет в кърцете.“. 
На 15 ноември 27-и пехотен Чепински полк, преодолявайки много препятствия, достига в околностите на Скопие. Пред себе си войниците виждат колоните на 2-дивизия, която вече влиза в града. Към 12:00 ч. полкът влиза в Скопие и се настанява в казармата на 2-и конен полк.
След 55 дни в непрекъснати походи и изминати повече от 100 км, полкът участва в разгрома на много немски подразделения и съдейства за превземането на редица селища в Македония. С това бойната дейност на полка завършва и той излиза от състава на 1-а Софийска Стражинска дивизия и се връща в състава на 2-а пехотна Тракийско Страцинска дивизия.
На 24 декември 1944 г. войниците се завръщат в Пазарджик. Никога не се завръщат при семействата си:
1. Алиш Мусов Османчев, роден 1920 г. в с. Чепино, загинал на 10 октомври 1944 г. при с. Длъбочица
2. Георги Атан. Лагадински, роден 1906 г. в с. Чепино, загинал на 3 ноември 1944 г. при с. Четирце
3. Иван Борисов Ушев, роден 1920 г. в с. Лъджене, загинал на 5 октомври 1944 г. при с. Дълбочица
4. Иван Борисов Ушев, роден 1925 г. в с. Каменица, загинал на 24 октомври 1944 г. при кота 1148
5. Иван Мойсеев Узунов, роден 1922 г. в с. Чепино
6. Костадин Иванов Узунов, роден 1920 г. в с. Чепино, загинал на 9 октомври 1944 г. при с. Длъбочица
7. Йоно Михайлов Георгиев, роден 1923 г. в с. Бабек, загинал на 8 ноември 1944 г. при с. Речица
8. Костадин Щерев Попчев, роден 1920 г. в с. Ракитово, загинал на 9 ноември 1944 г. при с. Речица
9. Мехмед Муст. Чауш Кандьов, роден 1918 г. в с. Св. Петка, загинал на 27 октомври 1944 г. при вр. Перос
10. Милош Тодоров Папарков, роден 1926 г. в с. Каменица, починал на 16 октомври 1944 г. в 3-а болница Кюстендил
11. Милош Цветков Рабаджиев, роден 1921 г. в с. Чепино, загинал на 28 октомври 1944 г. при вр. Перос
12. Мустафа Мехмедов Дриков, роден 1919 г. в с. Ракитово, загинал на 26 октомври 1944 г. при с. Конарево
13. Павел Димитров Калпазанов, роден 1923 г. в с. Каменица, починал на 16 април 1944 г. в 2-ра болница Пловдив
14. Петър Атанасов Савов, роден 1925 г. в с. Чепино, загинал на 26 октомври 1944 г. при Кота 1148
15. Петър Иванов Фидев, роден 1916 г. в с. Чепино, загинал на 3 ноември 1944 г. при с. Четирце
16. Салих Асанов Цоньов, роден 1920 г. в с. Чепино, загинал на 4 октомври 1944 г. при вр. Киселица
17. Трендафил Георгиев Пройчов, роден 1915 г. в с. Дорково, загинал на 3 ноември 1944 г. при с. Ранковци
18. Христо Николов Германов, роден 1922 г. в с. Чепино, загинал на 4 октомври 1944 г. при вр. Киселица
19. Цветко Николов Велев, роден 1925 г. в с. Чепино, загинал на 8 октомври 1944 г. при М. Бащево
20. Юрдан Георгиев Хаджиев, роден 1917 г. в с. Каменица, загинал на 8 октомври 1944 г. при Пушкарица
Стойчо Маров