На 14 октомври - Петковден, Специализираната болница за долекуване и продължително лечение на пневмо-фтизиатрични болести „Света Петка Българска“ във Велинград отбеляза 85 години от своето създаване.
Ще припомним накратко историята на болницата по информации от архива на „Темпо“ и от летописа на д-р Чарбаджийска. Идеята за построяването на белодробна болница е още от началото на ХХ век, когато разпространението на туберкулозата е било особено силно. За тази цел държавата отпуска 5000 лева, а по-късно на конгрес в София Учителският съюз гласува всеки учител да даде по 10 лева от заплатата си. Средствата се набират и през 1922 г. започва изготвянето на проекто-плановете, които са готови през 1924 година. Компетентна комисия търси подходящ район в страната и се спира на мястото, което всеки велинградчанин знае като „4-ти километър”. То е предпочетено заради чистия въздух, изобилието на вода, красивата природа и климата.
Строителството е продължило 13 години до 1937 г., когато Пневмоболницата се открива, но приема първите си болни през 1938 г. Водохващането на изворите се извършва под ръководството на хидро-инжинер Станчо Бродински от Пазарджик, външната канализация е поверена на инж. Крум Кузуджийски от София. Първото име на болницата е „Учителска почивна станция” край село Лъджене, Пещерска околия. За бъдещата дейност на Санаториума е гласуван специален закон от 7 члена, от който се вижда, че в началото същият е предоставен на служителите на Министерството на народната просвета, като при наличие на свободни легла е можело да се приемат и членове на техните семейства, както и писатели, художници, артисти, ученици и студенти, заболели от болестта. Лечението е било безплатно,траело е 1 година за учители и 6 месеца за ученици.
В началото Санаториумът е разполагал със 160 легла през зимата и 180 легла през лятото. За болните са се грижили 4 лекари, 5 сестри и малко помощен персонал. Първият управител д-р Боянов видял на Запад, че всички противотуберкулозни заведения си имат помощни стопанства и създал такова с кравеферма, птицеферма, свинеферма, конюшна, оранжерии, дърводелска работилница, къща в гората за ел. агрегата и жилище за ел. техника. Имало е и зеленчукова и овощна градина, теренът за тях, около 9 дка, е закупен от сем. Бояджиеви. Санаториумът тогава е разполагал с коне, волове, файтон, камион, каруца, плевня, малък автобус, линейка и лек автомобил. Отглеждани са кокошки, крави, прасета, зеленчуци, плодове и цветя. След 9.IX.1944 г. главен лекар става д-р Първанов и по негово време се разширява основният корпус на болницата в западна посока, построява се жилищен блок за лекарите. Ярка следа като главен лекар оставя Асен Ташков, по негово време се построява жилищен блок с 14 апартамента, 6 стаи за бекяри, детска градина и стол за хранене на персонала. В периода 1955-1961 г. главен лекар е д-р Пенков, син на сенатор в Румънския парламент, доброволец в Корейската война, където е правил гръдни операции. Владее 5 езика. Роден хирург, но след напускането му е закрит хирургическият център. За период от 3 години през 1970 г. е назначен за главен лекар д-р Велев. През 1972 г. Санаториумът е водещ в борбата с туберкулозата се превръща в първата Пневмологична болница у нас. В летописната книга на Санаториума като главни лекари са записани имената на д-р Пулев, д-р Въргов, д-р Чорбаджийска (2 пъти), д-р Пачев, д-р Дафов, д-р Шопова и в момента д-р Дафов.
Темпо
