„Градът и гражданите: Сюжети и опит от Велинград“ - това бе темата на обществената дискусия, организирана от „Темпо“ на 11 октомври 2023 г. Дискусията е част от проекта „От мен зависи! От нас зависи!“, по който вестникът работи с подкрепата на сдружение „За истината“. Основната цел на проекта е развитие на гражданското общество във Велинград.
На 11 октомври в залата на Туристическия информационен център се събраха велинградчани, много от които през последните години са работили по различни обществено значими каузи. Предварително бяха обявени 4 важни за града теми, по които да бъде споделен личен опит: общинската болница, концесията за добив на волфрам, чистотата на Велинград и концесията на Клептуза, но дискусията се разпростря и извън тези рамки. Чест прави на всички участници (доста от тях са кандидати за местната власт), че се съобразиха с призива да разговарят като граждани, без политически изказвания и пристрастия, защото въпреки че се провежда по време на предизборната кампания, срещата не е част от нея.
Дискусията бе открита от Иван Пещерски, секретар на ОНЧ „Св. св. Кирил и Методий-1905“ и председател на сдружение „Пролетно хоро“. Той разказа за инициативата за възраждане на Старото читалище в Чепино, за ентусиазма, за помощта, но и за трудностите, с които се сблъскват. „Няма лесно, всичко е трудно! Но доброто е заразно и има хора, които откликват!“, каза г-н Пещерски.
След оптимистичното начало дойде ред на темата за концесията за волфрамовата мина. Д-р Таня Беличенова приведе примери от своята лекарска практика и бе категорична, че мината би означавала край на Велинград и курортът няма да го има на картата. Цвета Андонова сподели опит от 2014 г. за събирането на двете подписки срещу рудодобива (първата не отговаряше на законовите изисквания и се наложи да бъде повторена). Тя изтъкна колко трудно се събират близо 11 000 подписа и съмнение, че днес отново е възможно да бъдат събрани, защото част от велинградчани живеят с успокоението, че въпросът с мината вече е решен и не ни застрашава. Калина Янева подчерта, че най-важното е хората да бъдат информирани, във Велинград да бъде създавана публична среда, чрез която гражданите да научават истината. Тя предупреди, че Законът за концесиите е направен изцяло в полза на концесионерите, а от местната власт и гражданите почти нищо не зависи и те нямат никакви възможности за контрол. Затова гражданите трябва да обострят сетивата си, а обществото да се бори за различни форми на контрол. Емил Вълков разказа за своя опит като минен инженер и за огромните екологични проблеми, които създава рудодобивът. „Нас ни няма в концесията, тя е само между държавата и концесионера“, изтъкна г-н Вълков и подчерта, че единственият вариант е прекратяване на договора, а всичко друго - прах в очите на хората. Припомнени бяха и съветите на холандския екоактивист Патрик Смитьойс, който през 2020 г. бе във Велинград във връзка с волфрамовата мина и каза, че концесионерите никога не се отказват от своите интереси, а гражданите не трябва да гледат на държавните и общинските институции като на свои съмишленици.
Темата за концесиите продължи с Клептуза. Павел Александров обърна внимание на факта, че няколко пъти идеите на общинското ръководство за концесия на Клептуза бяха представяни на закрити срещи само за съветници и определени кръгове, вместо на публични срещи с участието на всички интересуващи се граждани. Антон Бояджиев разказа за съдебното дело по жалба на рибарското сдружение „НИЛЕТ“ срещу заповедта на МОСВ за новите граници на защитената местност Клептуза. Оспорването е в съдебна фаза, предстои да бъдат направени различни експертизи. Надежда Ключкова обясни колко трудно общината е предоставила официална информация за проекта за Клептуза - нейното искане за достъп по ЗДОИ получи мълчалив отказ от кмета, за което той бе осъден и глобен. Г-жа Ключкова обърна внимание на това, че най-важното в такива ситуации е да се внимава за детайлите и даде пример с ландшафтната част на проекта за Клептуза, от която се вижда, че дърветата в парка ще бъдат отсечени и че се готви разполагането на 29 павилиона. А заслугата проектът да стигне до гражданите е на г-жа Стефка Илинова, която бе настоятелна и го получи от общината. Общото мнение бе, че битката за Клептуза се води основно от гражданите, а общината е пасивна. Асен Василев изрази недоволство, че хора помагат с доброволен труд, но на метри стоят незаконните постройки и не можем да си затварям очите за беззаконията на Клептуза. Според Ангел Даскалов при връщането на Клептуза на общината през 2008 г. не е имало достатъчно активно гражданско общество, сега има промяна към добро, но безхаберието е довело до резултата, който всички виждаме. Иван Петров предложи да се търси решение чрез провеждането на местен референдум, но се чуха и гласове, че има опасност резултатите да бъдат манипулирани. Силата на гражданите е в сезирането на институциите - тихо и постоянно, каза Елена Терзиева Абу Хания. Тя даде пример как общината е издала такива заповеди за незаконните обекти на Клептуза, които лесно да бъдат оспорени.
По проблемите с чистотата във Велинград говори Антон Бояджиев на базата на своя над 5-годишен опит. Проблемът е, че в началото се тръгва силно, обединени сме, но постепенно енергията намалява и остават двама-трима, които работят реално, сподели той. Павел Александров отвори и темата за чистотата на въздуха във Велинград, за липсата на официални измервания и данни, за липсата на санкции за нарушителите в индустриалната зона.
Запазването на „МБАЛ-Велинград“ като общинска болница коментира Надежда Ключкова. Тя подчерта, че това е дълга битка, не само от последната година и основната цел на протестите на хората е не защита на един или друг лекар, а на общинското здравеопазване. Това е в интерес на хората и затова те трябва да бъдат много по-активни.
Стефан Малинов представи своя опит в използването на Закона за достъп до обществена информация. Той даде конкретни примери как работи законовият механизъм и как чрез него гражданите могат да влияят на поведението на държавните и общински институции. „Това е пътят - да питаме и да питаме. Може и от срам да ни отговорят“, каза Стефан Малинов.
Зинка Благова отчете, че на такива срещи все се събират едни и същи хора - „обичайните заподозрени“. Тя призова велинградчани да бъдат по-активни, да дават пример и да учат и децата си да отстояват позиции, да бъдат критични и действени, за да не прилича градът ни на феодално владение.
Обществената дискусия продължи повече от час и половина, а имаше още много какво да бъде споделено и обсъдено. След няколко месеца, отново в рамките на проекта, вестник „Темпо“ ще организира втора такава среща-разговор между активни граждани. Това е пътят - да споделяме опит, идеи и убеденост, че във Велинград има проблеми и каузи, чието бъдеще зависи от всеки от нас.
Вестник „Темпо“ благодари на всички активни велинградчани, които се включиха в дискусията и на ракитовската телевизия „Деймос“ и г-н Георги Захариев за записа на събитието.
Елена Баева
