ПРЯКА РЕЧ: Що е то Художествена галерия и има ли почва във Велинград
Публикувано на 14 Nov 2023 10:19
Имах идеята, когато приключа задълженията си в Художествената галерия, да направя своя граждански отчет пред обществеността на града като публична личност. За съжаление не очаквах, че част от посоката и темата ще бъде различна от посоката, която исках.
Що е то наистина Художествена галерия? Институция, в която се излагат на показ картини, скулптури и подобни произведения на изкуството.
Музей на изкуството – учреждение, което събира, пази, съхранява, реставрира и консервира творби на изобразителното изкуство, институция, която излага творби с национална и световна ценност и сграда на това учреждение.
В началото Художествената галерия започва своя път като художествена сбирка с едно дарение на един от най-големите благодетели на Велинград – ген. Атанас Семерджиев и волята му да прерасне в Художествена галерия (Музей на изкуството). От тогава започва историята на галерията, както и моят трудов стаж и опит като галерист. Годината е 1989, месец август. Дарените творби са на едни от най-добрите наши съвременни творци в областта на скулптурата, графиката, живописта, рисунката. Като всяко начало, трудностите бяха от най-различен характер и за да е малко по-трудно, три месеца по-късно станаха ноемврийските демократични промени. Трудно беше да се оцелява въобще в онези трудни времена на промени – политически, административни, морални, материални. Сградата не беше във вида, в която сега е позната като такава за велинградчани. На вторият етаж имаше шивашко ателие и преходът за него преминаваше през изложбената зала на първият етаж, което създава своите неудобства.
В онези трудни времена на 1990 – 1993 г. вероятността на опустее сградата беше съвсем реална. Намаляването на работата на шивашкия цех, с месеци оставах сам, притесненията бяха от най-различен характер, дали през нощта няма да влезе някой в сградата, нямаше СОТ, хранилището беше съвсем ненадеждно, нямах офис, а за отопление да не говорим.
В тези първи години имах помощта на кмета и част от администрацията. Всички прохождахме. Знаех, че за да прерасне от художествена сбирка в художествена галерия, беше необходимо обогатяване на фонда с повече творби. За тази цел започнах да организирам пленери. Имах необходимите контакти, както разбирането, подкрепата, помощта на колегите художници, с много от които бяхме завършили заедно. Информирах за стъпките на преход от художествена сбирка към Художествена галерия от вече утвърдените художествени галерии в страната. Пътят беше един – увеличаване на фонда, както и постъпки пред Министерство на културата и (както е според Закона за културно наследство) да бъде прието решение на Общински съвет за утвърждаването на галерията.
Осъзнах и необходимостта да потърся възможност за защита и реновиране на сградата. По това време сградата беше дадена за управление на ДОО „Фонд 13 века България“ от Министерство на културата, а от своя страна, чрез договор е дадена за стопанисване на община Велинград. Когато има посока, се отваря и път. По това време, през 1993 г., беше създаден клуб „Отворено общество“ и бях поканен да стана негов член. Предложих на клуба да се събираме в сградата на галерията, а не да ходим по кафенета. Така се роди и предложението на клуба към фондация „Отворено общество“ за реновиране и промяна на функциите на сградата по изискванията за Художествена галерия (Музей на изкуството). Беше сключен договор между фондация „Отворено общество“ и ДОО „Фонд 13 века България“, чийто представител в лицето на координатор бях аз, по предложение на изпълнителния директор на фонда Кин Стоянов. Документално всичко беше направено и през лятото на 1994 г. започна големият ремонт, който продължи около година. Моите задължения бяха проследяването за изпълнението на проекта, който беше дело на архитектурен екип. Есента на същата година организирах, съвместно с клуба, пленер с едни от най-добрите български художници: Енчо Пиронков, Стефан Янев, Димитър Лалев, Любомир Каралеев, Вихроний Попнеделев и други.
В края на 1995 г. беше официалното откриване на реновираната сграда, напълно приспособена да бъде дом на Културата. Вече имаше всичко необходимо за функционирането на Художествената галерия. Беше цяло събитие в живота на Велинград. Като гости на откриването бяха поканени едни от най-добрите съвременни художници, музиканти, интелектуалци, ръководството на фонда и на фондацията, а някои от имената са: Блага Димитрова и Борис Христов като членове на управителният съвет на фондация „Отворено общество“, с чиято помощ беше реализиран проекта; Радой Ралин, Владимир Гиновски, Чавдар Пашев, Здравко Палазов, Цветан Панчовски, които направиха и своите дарения към фонда на Художествената галерия.
Галерията вече разполагаше с две изложбени зали на първи и втори етаж, с фондохранилище и офис помещения. От 1995 г. тази сграда стана привлекателен център за изяви на всички изкуства. Изнасяха се концерти, представяха се автори на книги, играеха се много постановки, благодарение на новото архитектурно решение – кафе-театър. Галерията стана притегателен център и за излагане на творби на известни български художници. През 1996 г. организирах и първата групова изложба на велинградските художници. Освен изложбите на гостуващи автори, галерии и дружества на художници, продължих с организирането на пленери, които си бяха единствените източници за увеличаването на фонда на галерията. Когато приключиха договорните отношения на фонда и фондацията, условията за поддръжка на галерията ставаха все по-трудни. Въпреки това, Градска художествена галерия Велинград си остана една от най-добрите като условия в страната, признато от колеги на други галерии.
През цялото това време имах доброто отношение и съдействие от кметовете на общината и на част от администрацията. През 2010 г. на ДОО „Фонд 13 века България“, с назначаването на новия изпълнителен директор Греди Аса (осветен вече агент на Държавна сигурност), поставиха условие на общината да заплаща наем за сградата. Юристите не успяха да защитят интереса на общината и кметът Иван Лебанов взе решение Художествената галерия да бъде прехвърлена към Исторически музей - Велинград. През 2017 г. в Министерството на културата се взе решение сградата да бъде прехвърлена на областната управа.
Първите стъпки към Министерството на културата за преминаването на художествена сбирка към Художествена галерия бяха направени от кмета на общината през май 1992 г. След 3 години очакване на отговор, подех отново инициативата пътят да бъде извървян до край. За мое учудване, такъв отговор е бил даден още същата година, през месец август с писмо РД 0800185 от 28.08.1992 г. - и волно или неволно това писмо така и не стига до кмета на общината. В това писмо са били дадени указания за утвърждаването статута на галерията. Поисках копие на това писмо от Министерство на културата и направих всички необходими изисквания за даване статут на галерия. С решение 119 от 25.07.1995 г. такова решение е взето от Общински съвет и на практика Художествената галерия беше вече факт. Продължих с изградените вече традиционни национални пленери. През 2010 г. организирах и първия международен арт симпозиум с десет участника от чужбина. През 2014 г. организирах и вторият международен арт симпозиум.
През септември 2021 г. бях от уведомен от директора на Исторически музей-Велинград Снежана Велева, че трябва да се пенсионирам и бях принуден да го направя. Това беше принципно и моето желание, след 33 години борба за изграждане на статута и авторитета на галерията (Музей на изкуството), но за да оставя административно добре, имах нужда от още време. Срокът, който ми беше даден от г-жа Велева беше изненада за мен. Но края на това е труден, аз имах едно условие за удължаване на срока ми в галерията с една година, за да довърша изготвянето на документацията относно фонда на галерията. Познавах най-добре историята на постъпленията на творбите и с повечето от авторите бях в близки, приятелски и колегиални взаимоотношения. На многократните ми молби да бъде закупена необходимата техника за изготвянето на документацията нямаше положителен отговор. Единствено в края на декември 2021 г. ми беше закупен лаптоп, една седмица преди да бъда пенсиониран. Вече като пенсионер, подписах 3 месечен допълнителен трудов договор (крайно недостатъчен) за изготвянето на документацията. Освен това в зимния сезон, изключително неблагоприятен за тази дейност.
В периода между 20.03. - 30.03.2022г беше извършена инвентаризация, непрофесионално заснемане на творбите при изкуствена светлина и на закрито, което противоречи на изискванията за дигитализация на фонда. На 31.03.2022 г. беше подписан приемно-предавателният протокол със служител на музея, без участието на общинска администрация, което за мен беше необяснимо и учудващо. Моят въпрос остава към г-жа Велева, дали кметът и общинска администрация са уведомени за това приемо-предаване, но такъв отговор не получих.
За времето, което заемах длъжността като главен уредник, аз увеличих десетократно фонда на галерията с творби на най-известните съвременни български художници. Нито веднъж не бяха отпуснати финанси за откуп на творби. Волята на главния дарител Атанас Семерджиев творбите да бъдат за бъдещата Градска художествена галерия, както и волята на всички автори дарили творбите, беше същата. Пасивното отношение на отговорните служители, както и прехвърлянето фонда на Художествената галерия към служител на Историческия музей Велинград, моите усилия и волята на дарителите е изцяло пренебрегната и обезсмислена. А Градската художествена галерия Велинград е принизена към изходната си позиция да бъде художествена сбирка към Исторически музей-Велинград.
Разбира се, бидейки в добро здраве, сега аз се радвам на свободното време, на възможностите за творчество, но гражданският ми дълг ме задължава да напиша тази статия. Въпреки развоя на събитията досега относно художествената галерия, аз вярвам че общинска администрация с лицето на кмета, зам.-кмета по култура и отдела по култура ще направят необходимото, за да може изминатият нелек път по утвърждаването на статута на Градската художествена галерия и нейното функциониране като такава, да продължи. Вярвам, че ще бъде направен нов конкурс от общината, с необходимите нормални условия за избиране на уредник или директор на галерията и вярвам, че ще бъде избран най-добрият кандидат, който ще има самочувствието на реално избран на конкурс, а не зависим от нагласен такъв. Собственик на творбите е община Велинград, а не на неправомерно даденото ново име на Художествена галерия Велинград като „Цвета Шуманова“ (защото даването на име на галерия също има свой път). Само така ще се спази волята на главния дарител Атанас Семерджиев и на авторите на творбите от България и чужбина.
Непоправим оптимист съм и ще приключа с гениалното прозрение на гения на световната литература Фьодор Достоевски: „Съзнанието за красотата ще спаси света“.
Бранко Манушев
От редакцията: По всички дискусионни въпроси сме готови да представим мнението на всички засегнати страни.
През годините Художествената галерия в Къщата на Цвета посрещна десетки художници, изложби и пленери.
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023