През 60-те години моят баща Драгун Велчев беше управител на т.н. „Балнеосанаториум на трудещите се селяни” във Велинград, който пък беше наследник на Почивния дом на трудещите се селяни. Сега това е т.н. „Специализирана болница за рехабилитация“ (СБР)! Но хората си го знаят просто „Трудещите се селяни”.
Аз съм израснал там, защото нашата къща е на същата улица. Помня много от лекарите и въобще от персонала на баща ми. Сега с тях би се гордяла всяка болница. Помня как баща ми прекара минералната вода от Вельова баня, където се би сонда, до балнеосанаториума . Нещо, което още го нямаше никъде във Велинград!
Много отдавна не бях ходил там! От много години управител на болницата е д-р Илза Попова, с която се познавахме само от фейсбук. И реших да я посетя лично! Отидох за първи път в кабинета й. Влизам, тя веднага ме позна: „А,господин Велчев!“. Поговорихме си накратко и решихме да ида пак, за да ме разведе тя из болницата и да видя какво и как е променено.
И наистина след няколко дни аз отидох пак! Тя ме посрещна тържествено! Започна да ме развежда из всички кабинети и важни места!О, да, направен е хубав ремонт, с много стил и вкус! Аз съм обиколил доста СБР-та! Като сграда (даже са две сгради) тази е най-хубава, най-стабилна! Минахме през всички специализирани кабинети. И навсякъде хората бяха там, по местата си, приветливи... Бях и в помещението с басейна. Навремето там басейн нямаше, а само вани, в които течеше силна минерална вода. Там за първи път в България се появиха... тангенторите! Те бяха новост, чудо на чудесата, както сега са лазерите и лазерите! Никъде във Велинград, а може би и в страната, нямаше подобна техника!
Влязохме и в столовата. Храната сега е на кетъринг! А по мое време всичко се готвеше там, на място. Имаха дори отделно сладкар! Правеше невероятно реване, баклава и пасти!
Посетих и любимата ми спортна зала, която още на онова време беше обзаведена с шведска стена, медицински топки, пружини, гири и какво ли не! И как рахабилитатори като моя съсед Динко (Костадин) Грънчаров правеха така, че скоро дори и хора със счупени крайници да оздравяват!
Особено се развълнувах, когато влязох в една зала, която навремето беше зала за танци и гледане на телевизия. Минумум 2 пъти в седмицата имаше т.н. „забави”. И кой мислите свиреше? На акордеона – културомасовикът Митята! А на барабаните - аз! Свирехме не само народни хора, но и танго, румба, валс... През зимата и когато времето беше лошо, забавите се правеха на външната тераса. В залата имаше и телевизор, на който съм гледал световно по футбол, „На всеки километър“ и т.н.
Навсякъде д-р Попова ме представяше така: „Това е г-н Иван Велчев! Син на първия управител на болницата!” След обиколката се върнахме в кабинета й и тогава тя ме попита: „ Усети ли нещо? Сутринта на разбора, аз предупредих целия колектив, че ще идва синът на първия управител”!! Те бяха много развълнувани и те очакваха! Аз също много се вълнувам!“ И аз много, много се развълнувах, защото тази среща с персонала беше много, много мила!
В коридора видях позната картина и си спомних за една голяма личност – доктор Иван Ангелов! Той беше главен лекар по времето на моя баща. Боже, страхотна личност във всяко отношение! Той създаде първата методика в България за качествена рехабилитация на тежки случаи чрез тангентори и т.н. Но по-уникалното е, че той беше и художник! Да, да и то много добър художник! Негови картини и сега украсяват коридорите на болницата и аз познах една от тях! Бях в 9. клас, когато той ни водеше един кръжок, но не по рисуване, а по история на изобразителното изкуство. Тогава нямаше телевизия, интернет.... Но той имаше прекрасни албуми! И той за първи път ни разказа за импресионизма. Помня как ни показа една картина : „Картоиграчи” на импресиониста Пол Сезан! Ама аз не я харесах! Айде море - де ти „Мона Лиза” и „Слънчогледите” на Ван Гог, а тук... някакви си мъже стоят на маса в кръчма, с шапки, праскат карти...голяма работа! На нас ли тези! Но д-р Ангелов много внимателно ни разясни за светлината в импресионизма и ни отвори очите! Гласът му беше плътен, но ясен! Когато бях в Париж, разбира се, че посетих и музей Орсе, където е царството на импресионизма и тогава все още се съхраняваше тази картина! Даже докосснах с ръка нейната рамка и си спомних точно за д-р Иван Ангелов! През 2012 г. тази картина беще продадена на държавата Катар за умопомрачителната сума от 250 млн. щ. долара и тогава стана най-скъпата картина в света! Сега е на трето място!
Искам да се обърна към д-р Илза Попова и към персонала на СБР: Мили хора, благодаря ви за милия прием, емоции и спомени, с които ме дарихте! Вие сте живата реклама на СБР,защото вие дарявате много хора със здраве! Бъдете все такъв сплотен и силен колектив, в който хората вярват и поверяват здравето си!
Иван Велчев
