Германо-българската търговско-индустриална камара (ГБИТК) организира серия от дискусионни форуми за повече климатична неутралност и намаляване на въглеродните емисии. Срещи по темата се проведоха в Чепеларе, Пловдив и Велинград.
На 28 ноември дискусията в голямата зала на община Велинград бе открита с онлайн приветствие от д-р Минко Василев, главен управител на ГБИТК. Според него най-важната цел на тези срещи е да насърчат диалога по теми като енергийната ефективност и възобновяемата енергия, които са ключови за постигането на климатичната неутралност.
В приветствието си към гостите и присъстващите кметът на Община Велинград Костадин Коев каза, че „Целта е да си опазим Велинград, какъвто са ни го дали“. Кметът изтъкна това, което той е направил по темата за опазване на околната среда: закриване на старото сметище, изграждане на ново депо с инсталации за отпадъци, улично лед осветление и др. Г-н Коев каза, че общината прави всичко, каквото зависи от нея, но държавата е абдикирала. Той отправи критики и към велинградчани, че нямат навици за разделно събиране на отпадъци.
На откриването на форума присъства и народният представител от ПП-ДБ Васил Тодев. Той постави акцент върху темата за управление на отпадъците и доколко общината е готова от 2025 г. да въведе нова система за данък смет, при която хората ще плащат не на база данъчните оценки на сградите, а на количество изхвърлен боклук. Кметът К. Коев остро реагира, че още никой не е го е измислил този нов начин, но един от лекторите – Михаил Бъчваров, опонира, че не само е измислено, но и работи вече от 20 години, включително в Гоце Делчев.
В рамките на форума шестима експерти от различни организации презентираха различни теми. Апостол Дянков от WWF България говори за енергийната бедност, чийто най-високи нива в целия ЕС са отбелязани в България. Един от признаците за енергийна бедност е преобладаването на отопление с дърва и пелети, което води до повишаване на фините прахови частици. Решението е в ефективни технологии, но на този етап много от тях са скъпи. Проблем е и това, че заради климатичните промени големите енергийни кризи вече не са само през зимата, а и през лятото – трябва да се подготвим за дни с топлинен стрес и тропически нощи. Калина Цолова о Центъра за изследване на демокрацията говори по темата как политиките от Брюксел идват в Блъгария и за Интегрирания план в областта на енергетиката и климата. Арх. Милан Рашевски от Института за нулево-енергийни емисии посвети своята презентация на енергийната ефективност и ВЕИ, а Петър Попчев – председател на фондация NET ZERO, представи темата за гражданските енергийни общности. Интерес предизвика презентацията на Михаил Бъчваров, консултант по упправление на отпадъците и опазване на околната среда, за въглеродния отпечатък на отпадъците и съвременните решения за тяхното управление. Полезни примери и добри практики за такса смет и системата „Плащаш, колкото изхвърляш“ посочи Вера Маркова от Start-up Green Revolucia.
Сред най-полезните за аудиторията сегменти от форума бе дискусията с участието на експерти и граждани. В нея обаче не се включиха представители на Общинска администрация, тъй като те останаха в залата само в началото на срещата. И така по време на дискусията отсъстваха както домакинът - кметът К. Коев, така и специалисти по темите от ОА, а гражданите бяха оставени за пореден път да говорят сами със себе си. Надежда Ключкова, която бе единственият общински съветник, уважил форума, критикува отсъствието на ОА и изтъкна нуждата от диалог между общината и хората, особено по екологични теми. На въпрос от „Темпо“ дали същото отсъствие се наблюдава и на дискусиите в другите градове организаторите дадоха пример, че кметът на Чепеларе и служители на общината са останали по време на цялата дискусия и са участвали активно.
Множество въпроси постави Мрамор Полежански, който застъпи тезата, че мерките за климатична неутралност и намаляване на въглеродните емсии са в полза на богатите, а не на бедните и че не се знае кой плаща. Архитект Раневски отговори, че възобновяемата енергия ни дава независимост и свобода. Апостол Дянков обясни, че е в ход дезинформационна кампания срещу климатичните политики и възобновяемата енергия и че има млади хора, радикализирани в две различни посоки: едната част се тревожат какво става с климата, а друга част се тревожат за работните места. Докато стоим в тези две полета на радикализация, няма да решим проблемите, подчерта той.
Антон Бояджиев от Рибарско сдружение „НИЛЕТ“ обърна внимание върху познат проблем: да, общината е закрила старото сметище, но в момента на нейната територия има около 60 микросметища, за които от сдружението са подали сигнали. Масовата практика е тези сметища не да се почистват, а да се запръстяват. М. Бъчваров определи това като „скриване на сметището“, а управлението на отпадъците като един от най-сериозните проблеми през общините. В потвърждение на това А. Бояджиев посочи, че в момента липсват няколкостотин контейнери за отпадъци по селата. Той постави и изключително важната за Велинград и регоина тема за концесията и мината за волфрам, изтъквайки, че ако имахме доверие в държавните регулатори, то щяхме да имаме доверие и в инвеститорите, но това не е така. Експертите изтъкнаха, че все по-често ще има дилеми между пазарните решения на ЕС, включително в рудодобива, и местните общности, които страдат от тези политики. Вера Маркова вдъхна оптимизъм на присъстващите граждани с думите, че точно тяхната активност е гаранция за постигане на резултати. Активните граждани са по-важни дори от местната власт при решаването на такива казуси, каза тя.
Цвета Андонова от Сдружението на хотелиерите и ресторянтьорите „Велинград и Западни Родопи“, чиито представители също уважиха форума, посочи, че всички те са изключително заинтересовани градът ни е да е чист, но сметища има дори в планината, изхвърлят се боклуци дори и в недостъпни места. Мината за добив на волфрам е бомба, която цъка върху вододайната зона на Велинград, а санитарно-охранителната зона още не е направена.
Любка Байлова, директор на Професионалната гимназия по икономика и туризъм, представи учениците, които са младши посланици към Европейския парламент и част от тях са били на посещение в Брюксел. Учениците присъстваха по време на цялата среща, а след нея възпитаници на гимназията предложиха приготвен от тях кетъринг.
Заключителните думи бяха на Мориц Дайлер, ръководител на икономическия отдел към посолството на Германия в София. Той изтъкна прекрасната природа на Велинград, заради която с радост би се връщал тук. Г-н Зайлер определи живата дискусия като много положителна. Той сподели, че от 30-40 години Германия се бори с промените в климата и че е направила грешки, които не трябва да се повтарят. Посолството на Федерална република Германия ще продължи да подпомага инициативи на Германо-българската индустриално-търговска камара, които са от полза за насърчаване на диалога по такива важни за всички теми.
Елена Баева
