На Рождество Христово, както на всеки важен ден в живота ни, най-важен е пътят към храма. Не към магазина, не към трапезата, а към мястото, където човек отива, за да почувства духовния смисъл на празника - раждането на Спасителя, който носи мир, любов и светлина.
В навечерието на празничния 25 декември влизаме в трите църкви във Велинград, за да видим как в тях е изобразено Рождество Христово. По канон иконите на Рождество са пълни със светлина и радост. За християните „пръв празник сред празниците е на Христовото Рождество“, за който свети Йоан Златоуст казва: „Няма да сгреши този, който нарече празника на Рождество Христово майка на всички други празници…“
Рождество Христово е като ново сътворение на света и затова във всеки храм присъства икона, посветена на раждането на Младенеца. В центъра на класическата сцена на Рождество Христово в пещерата е Младенецът – Бог, а до него е Божията майка - Пресвета Богородица. В повечето икони за Рождество е изобразен и Йосиф - някои от тях той е с ореол на светец. В иконописа присъства ангел, който е първи вестоносец на Благата вест за Раждането на Христа. Тук са влъхвите и пастирите, като представители на човешкия род, подканен да се поклони на Христа. В горната част на иконата е Витлеемската звезда, която е символ на иконата на Рождество Христово и от небесните висини осветява цялата сцена, сочейки с лъчите си към Младенеца-Бог.
Църквата „Света Троица“ в квартал Каменица е най-старата в Чепинското корито, построена през 1816 година. В нея Рождество Христово е изобразено на голям стенопис от дясната страна на храма. Иконописецът следва църковния канон, но от трите икони във велинградските църкви само в тази в Каменица има изобразено животно - агне, което се свързва с Христос и е символ е на кроткия, незлоблив християнин. Счита се, че стенописите в храма са правени в първата половина на ХХ век.
В църквата „Успение Богородично“ в квартал Лъджене, която е от 1896 година, на иконата за Рождество Христово е отредено специално място. Тя се намира от лявата страна на най-горния ред над иконостаса, редом до централната икона с Тайната вечеря и поставената вдясно икона за кръщението на Иисус Христос в река Йордан. По информация от Летописа на църквата в Лъджене иконостасът е приготвен през зимата на 1896-1897 г. от майстора-резбар Йосиф от Костур, Вардарска Македония и от калфата му Яне Марангозов от Пловдив. Иконите са изписани от дядо Симеон Молеров от Банско. В иконата за Рождество Христово в центъра на композицията са Божията Майка в червени одежди, които са символ на царственост и новороденият Иисус в бели пелени, осветени от Витлеемската звезда.
Икона за Рождество Христово има и в църквата „Св. великомъченик Георги“ в квартал Чепино, осветена през 1899 г. И тук иконата е разположена на най-високия ред над иконостаса, от лявата страна. Сцената в пещерата отново е пресъздадена с познатите герои и детайли: Богородица, Младенеца, Витлеемската звезда, влъхвите. За изографисването на църквата се знае, че е извършено по инициатива на свещеноиконом Димитър Мишев, продължава 9 години - от 1939 до 1948 г., и е дело на майсторите зографи Христо Попов, преселник от Македония в София, и на Петър Джамджиев от Пловдив. Повечето средства за изографисването са събрани от дарения, а останалата част – от касата на църквата. През 70-те години на ХХ век, когато свещенник е Христо Кандев, са почистени иконостаса и всички икони.
Както е видно от снимките, иконите и стенописите в трите църкви във Велинград се нуждаят от реставрация. Това важи за почти всички икони, не само за тези за Рождество. Ясно е, че е трудно и скъпо начинание, но ако искаме да ги спасим и запазим за поколенията, то трябва да се намерят средства, воля и талант за тяхната реставрация. Добре е в навечерието на Рождество да помислим и за това.
Темпо
