В “Бако”-то се чувстваш като у дома си
Павел Вецов, наричан от всички, които го познават - Бакото, е собственик на известното не само в Чепино, но и в целия Велинград заведение “Бако”. Заедно със съпругата си той се занимава вече повече от 8 години с т. н. семеен бизнес в областта на ресторантьорството. Бакото е един от първите, който направи собствено заведение и неговата кръчма стана предпочитано място за много доволни клиенти. Винаги вежлив и усмихнат, домакинът предлага уют и приятна атмосфера. И сега в студените зимни дни в заведението работи локално парно, а горящите дърва в камината доближават обстановката до семейния уют, който се допълва от приятната народна музика.
Попитахме Бакото какво го е накарало да се върне към занаята на неговия дядо Павел Иванов Шантанджиев, който през 1923 г. е построил къщата и е направил кръчмата, която сега носи името “Бако”. На видно място в заведението е поставен портретът на дядото и сега неговият внук Павел Вецов продължава започнатото преди 79 години.
“Едно време са казвали на моя дядо “бако”, което означава “батко”. Така постепенно това е станало негов прякор и са започнали да го наричат по този начин. Дядо ми е бил интересна личност. Участвал е в Балканската, Междусъюзническата и Първа световна война в състава на 27 Чепински полк. Получил е много ордени за храброст, бил е кавалерист, ръководил е и духовия оркестър на полка. След войните построява сегашната къща и от 1923 г. започва да се занимава с кръчмарство. Имал е 5 дъщери, аз съм най-малкият му внук и на мен се падна да продължа това, което е започнал дядо ми.
Преди да започна с кръчмата, съм се занимавал с много различни работи. В началото работех като дърводелец в столарски цех в Чепино, после завърших строителен техникум в Брацигово. Работих на Белмекен, на язовирите на р. Въча и на р. Камчия. Известно време работех на Юндола в семепроизводителното стопанство и последната ми работа беше в МТС. Когато през 1991 г. по Закона за реституцията ми върнаха собствеността върху това помещение, реших да го ремонтирам и да го направя на заведение. Близо две години със собствени сили и средства и с помощта на жена ми, на мои приятели и познати, превърнах “дюкяна”, както му казвахме, в това заведение. Някои смятат, че друг ми е направил проекта за външния вид и вътрешния изглед, но всичко си направих сам, благодарение на познанията ми от Строителния техникум.
След като всичко беше направено, кръчмата започна да работи през 1993 г., няколко дни преди Коледа. Преди това бях подготвил всички необходими документи и получих от Общината разрешително за ползване под N 3. Аз бях един от първите, който започна да се занимава с такава дейност. За разлика от някои, не се обиждам от това, че ме наричат кръчмар. Важно е да обичаш професията си и да я работиш с удоволствие. А мен определено тази работа ме влечеше. Започнах, както се казва, от нулата, не съм взимал кредити, ще повторя пак, помогнаха ми приятели. И след като съпругата ми се пенсионира преди няколко години, бизнесът започна да се развива добре, предлагаме разнообразна храна, най-вече скара. Менюто включва главно татарско кюфте с кашкавал, пилешка пържола, свинска пържола, домашен суджук и специалитетът на заведението “Ала Бако”. Предлагаме и няколко вида салати - млечна, шопска, овчарска, туршия, които се приготвят в момента. Има и разнообразни безалкохолни напитки, ракии и вина.
Основното за нас е клиентите да се чувстват добре. Стараем се винаги да е уютно, често посетителите казват, че тук се чувстват все едно са си вкъщи. За мен всички са добре дошли. При приготвянето на храната има някои тънкости, които само ние си знаем. Към клиентите се отнасяме вежливо, предлагаме уют, винаги прясно и качествено приготвена храна и най-вече приемливи цени. Съчетанието от тези три неща сигурно привличат хората тук.”
Бакото е прекалено скромен, за да признае, че много често в неговата кръчма трудно се намира свободно място и понякога е необходима предварителна резервация. Славата на вкусотиите, които предлага, отдавна е известна и извън Велинград, та чак и в чужбина. За това говорят поздравителните картички от различни места на страната, та дори от Италия и САЩ. Явно, когато човек върши с любов и желание своята работа, а в случая това е семейният му бизнес, признанието и уважението на другите задължително идват.
Записа: Георги Дишлянов
