На 22 януари се очаква на работна среща във Велинград да се съберат кметовете на осемте общини, през които минава маршрутът на теснолинейката. Срещата е по инициатива на народния представител от Продължаваме промяната - Демократична България Васил Тодев.
В нея ще се включат представители на две министерства - на туризма и транспорта, на гражданското сдружение „За теснолинейката“ и Сдружението на хотелиерите и ресторантьорите „Велинград и Западни Родопи“. Основна цел на срещата е да очертае развитието на теснолинейката на базата на нейния огромен потенциал като туристическа атракция и социална необходимост.
В навечерието на срещата ще припомним, че борбата за запазване и развитие на теснолинейката се води от десетилетия. В началото на XXI век ръководството на БДЖ отчете, че линията носи годишни загуби от над 2 милиона лева и съществуването й бе поставено под въпрос. В анализите на финансовото състояние се включиха и представители на Световната банка, като през 2001 г. един от тях - Джеръми Уайлд от Великобритания, дойде на среща в Община Велинград и стана свидетел на категоричната позиция на общинското ръководство за запазване на теснолинейката.
През 2005 г. кметовете на общините от Сепетмври до Добринище, през които минава маршрутът на теснолинейката, регистрираха сдружение „Орфей“. Тогава срещата, на която се роди идеята за създаване на такова сдружение, отново бе с домакин Велинград. Най-горещ поддръжник на сдружението бе кметът на Община Септември Тони Стойчев, който обедини колегите си около идеята да направят съвместно дружество между осемте общини (обединени в сдружението „Орфей“) и БДЖ. Като обща цел на дружеството бе формулирано съхраняването и развитието на теснолинейката като туристическа атракция със социален и екологичен ефект.
През 2008 г. настъпи поредният обрат за бъдещето на теснолинейката. На 26 януари тогавашният министър на транспорта Петър Мутафчиев от БСП дойде с влака във Велинград и обяви, че жп линията Септември - Добринище ще бъде първата в България, която държавата ще отдаде на концесия. Той определи теснолинейката като най-романтичната, но и най-губещата железопътна линия в страната.
Плановете на държавата да прехвърли отговорността за бъдещето на теснолинейката на концесионер обаче се сблъскаха със съпротивата на хората, които ползват и ценят влака. Желанието за запазване на линията намери своя най-верен изразител в лицето на студента от Пазарджик Кристиян Ваклинов. Той поведе истинска битка с БДЖ първо за промяна на разписанието на влаковете, която да е съобразена с удобството на пътуващите. След това, през 2013 г., за превръщането на ретро влака с парен локомотив в достъпна и популярна атракция. Работата на Кристиян Ваклинов му спечели прозвището „спасителят на теснолинейката“, а след това той стана председател и на сдружението „За теснолинейката“, което обедини единомишленици и ентусиасти, готови да работят със същия плам за малкото влакче. Благодарение на сдружението се появиха инициативи като съвместното пътуване в чест на националния празник 3 март, създаването на музейната сбирка (2017 г.) в ремонтираната с техни усилия гара Долене, създаването и провеждането на събора на теснолинейката на най-високата гара на Балканите Аврамово (2018 г.). И още: Коледното вълшебство през зимата, пролетното пътуване на Гергьовден, летните маршрути до Якоруда, красотата на есенните Родопи по време на септемврийските празници. Всяко от тези събития печелеше нови и нови приятели и почитатели на теснолинейката, рекламираше романтичното пътуване и срещата с красотата на планината, будеше интерес и водеше нови и нови пътници във вагоните на влаковете. Така хората спасяваха и теснолинейката, и региона.
След стопирането на плановете за концесиониране през 2015 г. от БДЖ решиха да проучват швейцарския опит за поддържане на планински железопътни маршрути. Но грамадата от проблеми си остана - както финансови, така и свързани с липса на достатъчно локомотиви в добро състояние, заради които често се налага отмяна на влакове и заместването им с автобусен транспорт. Въпреки трудностите, БДЖ и НКЖИ успяха да направят крачки във вярната посока: ремонт на гари и жп прелези, поддръжка на линията, вагони с нови функционални възможности, ремонт на локомотиви, запазване на специалисти. Направена бе нова и по-ефективна реклама на маршрута на теснолинейката. И резултатите не закъсняха, включително и с това, че английският „Гардиън“ нареди Родопската теснолинейка сред 10-те най-живописни пътувания в Европа.
На Консултативния съвет по туризма през изминалата седмица директорът на Исторически музей - Велинград Стойчо Маров е дал предложение в сградата на жп спирка Чепино да бъде направен музей на теснолинейката. Тази идея, както и проблемите на теснолинейката, които с днешна дата чакат ефективни решения, ще бъдат обсъдени на срещата на 22 януари 2024 г. във Велинград.
Елена Баева
