Родопската теснолинейка - между желаното и възможното
Публикувано на 30 Jan 2024 10:51
Какво е бъдещето на единствената в България теснолинейка - това бе темата на работната среща, организирана на 22 януари във Велинград от народния представител от ПП-ДБ Васил Тодев. По негова покана в дискусията се включиха представители на общините по протежение на линията Септември - Добринище, БДЖ, НКЖИ, Министерство на туризма, СХР „Велинград и Западни Родопи“, Гражданското сдружение „За теснолинейката“.
Васил Тодев откри срещата с думите, че теснолинейката му е присърце, че благодарение на положените през годините усилия тя оцеля и изпълнява не само транспортна функция, а и става все по-привлекателна туристическа атракция. Но това не е достатъчно, а трябва да бъдат обсъдени възможностите за съвместни действия за разгръщане на потенциала на теснолинейката. Тя може да бъде в основата на регионален туристически продукт, който да носи добавена стойност за туризма в курортите Велинград и Банско и да създаде предпоставки за развитие на планински туризъм в останалите общини.
Кметът на Община Велинград Костадин Коев каза, че влакчето си върви, няма да го закриват и ще си изпълнява социалната функция. Това не е първа среща, обсъждани са различни вариант - например за открит вагон, от кото пътуващите чужденци ще видят красотата на Родопите. Но въпросът е дали има пари, за да могат такива проекти да се осъществят.
Председателят на Сдружението на хотелиерите и ресторантьорите „Велинград и Западни Родопи“ Златко Златанов се обърна към чуждия опит и даде като пример отлично работещата ретро железницата в Златибор, Сърбия. Той разясни плановете на СХР за отбелязване на 15 г. от обявяването на Велинград за СПА столица на Балканите. През юли 2024 г. е планирано топ събитие: пътуване с ретро влак по теснолинейката за целия дипломатически корпус в България плюс министрите на туризма от всички балкански държави. Те ще бъдат посрещнати на жп гара Велинград с ретро музика на суинг оркестър от София, 35 ретро автомобила и други изненади. Искаме през 2024 г. ние да направим най-голямата реклама на България с ретро влака, с открит панорамен вагон, с луксозен бюфет, но въпросът е кой ще плати всичко това, попита Златко Златанов.
Кметът на Община Банско Стойчо Баненски призова да се гледа икономическата страна на проблема, защото сметката може и да не излезе и не трябва да се прави един изкуствен балон за сметка на БДЖ. Община Банско ще продължи да прави реклама на теснолинейката и да разработва допълнителин аткракции за туристите, но трябва всяка община и бизнес да намерят варианти как да използват тази даденост.
Васил Тодев също подчерта, че не може теснолинейката да бъде отговорност само на един субект и цялата тежест да пада върху БДЖ и НКЖИ. Затова целта на срещата е да се създаде общ организъм и да се разпределат ангажиментите, като общините да подпомогнат теснолинейката със съпътстваща инфраструктура и със събития, които да привличат туристи по маршрута на влакчето.
И заместник-кметът на Община Ракитово Виляна Колчева изрази мнение, че към теснолинейката трябва да се добави стойност със съпътстващи събития. Възможно е да се организират пътувания до крепостта Цепина и Плиоценския парк в Дорково, концерти на местни изпълнители във влака или по спирките и др.
Илко Илчев от депото в Септември върна разговора в реалността с думите „Не ни търсете, на ръба на оцеляването сме!“. Реалността е, че от общо 6 локомотива в изправност за работа са само 3 и те са на по 60 години. Всички управлници обещават, но вече има 4 провалени търга за доставка на части, постоянно се иска намаляване на разходите и на практика съществуването на теснолинейката се крепи на ентусиазма на хората в депото в Септември. Друг огромен проблем е липсата на млади кадри, а сегашните железничари се броят на пръстите на една ръка и са около пенсионна възраст. Парният локомотив вече не може да изкачва наклона, 60-годишните локомотиви също имат множество проблеми. Нужни са 5 мотриси плюс една за атракционния влак, подчерта г-н Илчев.
От НКЖИ заявиха, че на всички теснолинейката им е мила, но проблемът няма да се реши с натиск, а с финансиране. Дори и да има финансиране, проблемът с липсата на млади кадри в железниците си остава.
Позицията на депутата Васил Тодев беше, че ако липсва обществен натиск, няма как да бъде осигурено финансиране и то да бъде включено в бюджета. Когато липсват перспективи за развитието на теснолинейката, няма как млади хора да искат да работят. Затова трябва да бъде очертан по-дълъг хоризонт за бъдещето на Родопската теснолинейка.
Георги Вардев - представител на НКЖИ, който е израснал по теснолинейката, подчерта, че те правят всичко възможно с наличните средстава и персонал. Но трябва да се мисли за допълнително целево финансиране, ако искаме България да има теснолинейка не само със социални функции, а и като атракция за туристи.
Експертите от Министерството на туризма припомниха, че многократно са се включвали в инициативи за реклама на теснолинейката и ще продължат да го правят. Но за устойчива реклама е нужен цялостен продукт, като по маршрута целогодишно се предлагат съпътстващи атракции за пътуващите.
Г-н Тодев постави въпроса за лошото състояние на пространството около гарата в Лъджене и попита дали общината може да помогне. Кметът К. Коев обаче бе категоричен, че имотът не е на общината и посъветва БДЖ и НКЖИ да продадат имотите си пред и около гарата, за да имат пари.
Кметът на Банско Ст. Баненски показа различен подход. Той изтъкна, че навсякъде по света гарата е мястото, от което тръгва целият транспорт. В Банско автогарата е продадена и общината ще търси сътрудничество с НКЖИ, за да превърнат гарата в център на туристопотока, с удобства и атракции за туристите. Той даде пример с полския курорт Закопане, където на гарата има библиотека, детски кътове, туристически информационен център и др.
Темата за транспортната свързаност е важна и за Разлог, Якоруда, Белица, Ракитово, за да се реши въпросът как пътуващите по теснолинейката да стигат до местните атракции.
На финала на срещата г-н Илчев отново каза, че ако не се вземат спешни мерки за депото в Септември, те си отиват. Той изрази и огорчението си, че от БДЖ все пишат и обещават, защото знаят, че след няколко месеца няма да са на тези постове.
На въпрос от депутата В. Тодев дали Община Велинград не би могла да инвестира част от приходите от туристическия данък примерно за информационни табели на гарите за близките забележителности, кметът К. Коев отговори, че през 2024 г. 10% от туристическия данък ще бъдат инвестирани на Клептуза. Златко Златанов подчерта, че най-големия ангажимент е на Васил Тодев, защото той контактува с управляващите и може да представи техните идеи, за да има финансиране. Г-н Тодев прие ангажимента, но изтъкна, че е важно при такива разговори да представлява общност от хора и затова предложи присъстващите да подпишат Паметна записка от срещата, в която е записано:
„Основните констатации направени по време на срещата са, че за устойчивото развитие на Родопската теснолинейка е необходимо:
- да се планира и реализира дългосрочна инвестиционна програма, чрез която да се гарантира техническото обезпечаване на подвижния състав;
- подобряване на инфраструктурата по протежение на ЖП линията;
- подобряване на транспортната свързаност на теснолинейката с намиращите се в близост туристически забележителности и обекти;
- подобряване на информационната обезпеченост;
- създаване и поддръжка на мрежа от туристически маршрути свързващи гарите на теснолинейката с намиращи се в съседство туристически забележителности.“
На този етап бъдещето на Родопската теснолинейка отново е там, където стои от години - между желаното и възможното. Но ако усилията спрат и всички говорят само за пари, влакчето също ще спре.
Елена Баева
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023