Тази седмица ви предлагаме статия на Рада Томова от брой 15/4-10 юли 1994 година. Рада Томова (по баща Колева) бе един от първите членове на създаващия се тогава редакционен екип на „Темпо“. Написа серия от запомнящи се материали, сред които два уникални. През най-хубавото американско лято на българския футбол през 1994 г. Радка взе интервю от треньора на националния отбор Димитър Пенев, което поради така стеклите се обстоятелства бе записано на... салфетка в тогавашния ресторант Форум“.
Нейн бе и журналистическият „удар“ да разговаря с Николай Гяуров и Мирела Френи на улицата пред техния дом в кв. Лъджене. Тогава звездната двойка беше дошла за часове във Велинград, но вестникът имаше шанса да публикува кратък материал за тяхната визита. Рада Томова смени журналистическата работа в „Темпо“ с голямата си любов - музиката. Тя стана звукорежисьор в програма „Хоризонт“ на Българското национално радио, където работи и в момента. С благодарност, че работихме заедно и с пожелание за още много успехи публикуваме нейна статия, която разказва за нещо, което винаги е било част от атмосферата на Велинград - липите по улица „Хан Аспарух“:
Може и да се спори кое е най-хубавото място във Велинград. Но все пак едно от най-хубавите места, което и велинградчани, и туристите предпочитат за разходка е улица „Хан Аспарух“. Особено през тези дни от годината, когато липите са разцъфнали и ароматът им буди най-различни мисли и чувства.
Предлагаме ви малко история, защото и дърветата си имат история. Най-добре във Велинград я знае г-н Стоян Делибалтов. С неговото име е свързано озеленяването на града ни, както и оранжериите с прочутите някога велинградски карамфили. Красотата на улицата ме отведе при него с въпроса кога и кой е засадил липите.
„През 1942 година моят баща Яко Ненов Делибалтов работи в Общинския съвет на село Лъджене по озеленяването. Той решава улицата от съда до старата сграда на общината да бъде засадена с липи. Но по това време е нямало общински разсадник, нямало е и в Пазарджик. Затова той заедно с още трима души отива на Бакърджишкия хан и от гората изваждат необходимите липови фиданки. Горският служител Луко Теофилов налага глоба от 200 лева, която общината отказва да изплати и моят баща я изплаща лично. Така фиданките са засадени и запазени.
1945 година аз поех щафетата и през 1947 година продължих засаждането на липи от старата сграда на обищнанта до Вельова баня. Заедно с дърветата направихме зелени полета, засадихме декоративни храсти и рози. До 1957 - 58 година всичко се пазеше, беше красиво. Но през 1960 и 1965 година „някои хора“ дадоха предложение липовите насаждения да бъдет подменяни, тоест през дълво да се сече и да се засажда нова фиданка. Разбира се, аз се възпротивих - представете си на какво щеше да заприлича улицата. Предложението не беше прието. Дърветата щяха да бъдат унищожени, а липите живеят до 200 години“.
Разговаряхме с г-н Делибалтов и за това как са се пазели дърветата и какво е състоянието им сега:
„В предишните години нямаше такива нарушения към природата. Като че ли хората бяха по-човечни. Сега в Общинския съвет има няколко специалисти. Може би те трябва да помогнат растенията и дърветата по улиците и в парковете да се пазят и да има грижа за тях. Трябва да се оформят короните на дърветата и да се изчистят сухите клони“.
Наистина трябва, защото липите са част от атмосферата на Велинград. Берлинчани например са нарекли на тях най-големия и красив булевард на града си. Добре е и ние не само да отминаваме покрай тази дървета, а и да се погрижим за тях.
Рада Томова
