Големите дарители на Велинград

Публикувано на 02 Apr 2024 10:56

„Големите дарители на Велинград“ е нов проект, по който „Темпо“ ще работи през 2024 г. с финансовата подкрепа на социално отговорната инициатива „Ти и Lidl за нашето утре“. Темата за дарителството и за дарителите във Велинград от години се нуждае от подробно и задълбочено проучване. Съществуват данни за отделни дарители и дарения, но липсва систематизирана и обобщена информация. В голяма степен това е задача за специалисти - историци и краеведи

. Но в същото време идеята за дарителството и паметта за дарителите надхвърля тесните специализирани изследвания и се нуждае от по-широко популяризиране сред местната общност. Затова решихме да разкажем за хора, завещали щедрост и благородство на града ни и на поколения велинградани. Ще го направим чрез поредица от 10 статии и изложба по темата. Нарекли сме проекта „Големите дарители на Велинград“ с убеждението, че всяко дарение е голям жест и всеки дарител е голям пример. Някои от историите и фактите, за които ще разкажем, са познати и известни. Но искаме да ги пречупим през призмата на дарителството, защото то е позволило те да бъдат запазени за поколенията.
Уважаеми читатели, вие също можете да се включите в този разказ. Ако ваш роднина, близък познат, приятел е направил значимо дарение за Велинград, свържете се с редакцията и заедно ще разкажем тази история! „Темпо“ ще остави темата за дарителството отворена и винаги ще сме готови да я продължим.
Започваме със статия, посветена на дарителите на Исторически музей - Велинград. За много хора музеят е първото място, на което биха дарили скъп за тях документ, спомен, снимка, предмет. Музеят пази паметта, а голяма част от неговия фонд са даренията от родолюбиви велинградчани и техните наследници. Ще разкажем за тях със съдействието на специалистите от Исторически музей - Велинград, за което благодарим.

Потомците на Стою и Xристо Масларови пазят и даряват история

Създаването на първия музей в Чепинско е свързано с... каптажа на днешната Сярна баня и откритите там монети и мозайки от римско време. В пресечната точка между минерална вода и история се ражда музей и това може да се случи само на място като нашето, където лековитите извори са в основата на живота.
Ето какво пише в спомените си първият уредник на музея Христо Масларов: „През лятото на 1907 г. се започна каптирането на топлия извор при старата баня. Намери се стара каптация от Римско време. Тя беше квадратна с варосан. Водата извираше от пукнатина на скала и от там се зациментира. Майстор на каптирането беше италианецът Луиджи Герард, а надзирател беше Георги Кереков от мина Перник, изпратен от министерството. В старата каптация се намерили монети от Римско време. Луиджи Герард прибрал монетите от там и ги е отнесъл в Пловдив или София в музеите. По-точно къде не зная.“
Какво е станало с тези монети историята не казва. Но разказът на Христо Масларов

продължава: „И аз в каналите (долния на североизток) намерих много монети. Намерих и хвойновото дъно - запушалката на старата каптация и всички тия находки прибрах в един шкаф в библиотеката. В каналите имаше и много парченца тънки стъкла жълто-червеникави (към темно), нашарени с бели точици с опашки. Не взех от тях, та и сега дори ме е е яд и съжалявам. За всичко това докладвах на настоятелстовто и им казах, че добре ще бъде да се образува музей към читалището“.
Две години по-късно, на 14 септември 1909 г., е създаден Археологически музей при дружество „Свещеник Методий Драгинов“ в село Каменица. По спомените на неговия първи уредник Христо Масларов после и от населението са се събрали „разни стари монети“ и всичко било записано в инвентарна книга. Първите дарения за музея са монети - римски и „стари“, но кои са първите дарители не знаем, защото: „През 1946 г. училището изгоря, а с него архивата и музейната сбирка в Каменица“, пише Хр. Масларов.
Но са запазени бележките на Христо Масларов под наслов „Моите спомени“, които той оставя на своите деца с послание „Да се запази и предава от поколение на поколение“. През 2007 г. най-малката му дъщеря г-жа Любица Богомилова дарява записките на баща си на Исторически музей - Велинград. Дарението на ръкописа дава възможност той да бъде публикуван от музея в поредицата „Цепина“ и да бъде запазен като част от историята на Чепинско. Според проучванията на Екатерина Пейчинова, уредник в музея, в момента са известни още два съкратени ръкописни преписа на спомените на Христо Масларов. Единият се съхранява в църквата „Света Троица“ в Каменица, а другият се пази като семейна реликва от г-жа Пенка Младенова, която го е наследила от своята майка Велика Масларова-Стоева, дъщеря на Христо Масларов. Г-жа Младенова е дала възможност на музея да направи копие на ръкописа и да обогати своя фонд с интересни семейни снимки.
Във фонда на Исторически музей - Велинград се пази и друг ценен архив, дарен от наследниците на фамилия Масларови. Това е архивът на Стою Масларов

- виден каменски учител, поборник от Априлското въстание и общественик, баща на Христо Масларов. Архивът е съхраняван от неговия син Александър и през 1966 г. е дарен на музея от снахата на Стою Масларов - г-жа Калина Масларова.
Част от този архив е един изключително важен и считан за изчезнал исторически документ - Худутнамето (Граничен акт) на Чепинско.

Етнологът в Исторически музей - Велинград Георги Куманов е експерт по темата и разказва, че Граничният акт е публикуван през 1892 г. от краеведа Христо Попконстантинов, а през 1965 г. в статията на Вера Мутафчиева този документ е посочен като загубен. В статия в „Темпо“ Георги Куманов пише: „Това определи изненадата ми и радостта от откриването на Граничния акт Худутнамето на Чепинско в архива на нашия възрожденец Стою Масларов, съхраняван в Исторически музей – Велинград.“. Документът е открит преди 25 години, а историческата наука счита, че е издаден през 1555 г. от Сюлейман Великолепни. „Описанието на границите на Чепинско е издадено във връзка с обявяването на нашия край за вакъф на изградената по това време джамия Сюлеймание от големия архитект Синан.“, пише Георги Куманов. Три века по-късно се оказва, че населението на Каменица и Драгиново има нужда от този документ заради спор с Белово за собствеността на рида Алабак. Каменица и Драгиново печелят съдебния спор, като важна роля изиграва препис на Худутнамето на Сюлейман Великолепни от 1657 г., за който Стою Масларов е отишъл до Цариград с финансовото обезпечение от община Каменица. На последната страница на документа Стою Масларов е написал: „Настоящий преписъ изъ преписъ от Худутнамето на Чепинските села Корово, Каменица, Баня, Ракитово, Костандово и Дорково, преписа и задръжа Каменский общинский Съветник и пълномощникъ на общината Каменица за делото ни съ големо Беловци за спорното место - Алабакъ, Бела вода над Друма, от Катранъ Чокуръ до Юндола. За верността на преписа удостоверявам съ подписа си: Стою Ангеловъ Масларов”.
Във фонда на музея се пази още едно безценно историческо свидетелство от архива на Стою Ангелов Масларов. Като член на революционния комитет в Каменица и участник и поборник в Априлското въстание в Батак той е съставил списък на участниците във въстанието от село Каменица. Списъкът е единствено подобно свидетелство от участник в събитията от 1876 г. Друга интересна част от архива е и документ, с който по заповед на Негово Царско Височество княз Фердинанд Стою Масларов получава медал като поборник по повод 25-годишния юбилей от Априлското въстание.
Каузата на дарителството в днешно време продължава и друг наследник на фамилията - г-н Стефан Христов Минчев. През м. април 2021 г. Стефан Минчев, със съдействието на Пенка Младенова, дариха на музея 2 часовника, фотоапарат, лорнет (монокъл), брошки, дамски пръстени, книгата „Левски в светлина” на Любомир Дойчев от 1943 г. – едно рядко и ценно издание, 18 книги от края на 19 и началото на 20 век и други вещи,

предавани от баща на син в семейство Масларови. Стефан Минчев дари на музея и торбичка, принадлежала на въстаник от четата на Бенковски и платно за завиване на хляб за въстаниците - предавани като реликва от другият му прадядо, поборника Дечо Дечев от с. Щърково, Пазарджишко.
Наследниците на Стою и Христо Масларови не само са съхранили през годините, а и са дарили на музея безценни свидетелства за историята на нашия край. Потомците са спазили завета на Христо Масларов „Да се предава от поколение на поколение“ - не само за своя род, а и за Велинград и България.
Елена Баева

Велинград тел: 0876521487

Избраха счетоводител за управител на „потъващия кораб „ВКТВ“

Публикувано на 04 Nov 2025 10:18

Той предложи Рени Тренова да бъде освободена поради навършване на пенсионна възраст и постъпило тримесечно предизвестие. Парадоксалното е, че още преди кметът да внесе точката в Общинския съвет, според Търговския регистър общинското дружество „ВКТВ“ вече бе останало без управител. За първи път в историята на общинската фирма съветниците бяха поставени пред свършен факт да освободят управител, какъвто вече де факто няма.
„Защо Рени Тренова не е тук да обясни защо напуска потъващия кораб „ВКТВ“ и се качва на самолета за Пречиств